Болгарский язык для начинающих.

fikus_natasha

Постоянно пребиваващ
Команда форума

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
ЗАЩО РУСНАЦИТЕ НЕ МОГАТ ДА НАУЧАТ БЪЛГАРСКИ
Става въпрос за живеещите от дълго време в България руснаци. Техните трудности с българския език основно се дължат на две причини.
- Те не се интегрират в българското общество, образуват затворени групи (анклави) и помежду си говорят, естествено само на руски. Освен това изпитват високомерно пренебрежение към местните „аборигени“ и смятат, че българите трябва да знаят руски, а не обратно.
- Забелязва се обаче и друг един ефект, онобено в смесени семейства. Рускоговорящият и втози случай има големи затруднения, въпреки желанието се да учи езика. Причината в този случай са големите разлики в строежа на двата езика.
По строеж българският език е неславянски:
1. Той е аналитичен, както развитите европейски езици с дълга история. Докато всички славянски езици са синтетични (падежни). Затова руснаците и най-вече рускините не могат да свикнат с аналитичната форма (членовете). Просто трябва друго мислене....
При това българските членни форми са задпоставени. Това е единдствен случай в европейските езици освен при албански и румънски. Последният обаче е възникнал под силното влияние и като образец от българския (във Влахия и Молдова българският е бил официален до XVII век, пък кирилицата е заместена с латиница през 1878).
По начало всички езици се развиват по схемата: от синтетичен (с падежни форми) към аналитичен (с членни форми). Така например от синтетичния латински са произлезли аналитичните френски, испански, португалски, италиански…Този процес обаче е дълъг във времето, което показва, че по-старите езици са преминали в аналитична форма (като българския), а по-младите (като славянските) са останали в синтетична форма…
Освен това аналитичните езици придават по-големи възможности на езика.
ПРИМЕР: Израз само от една дума. На български три варианта - 1. Човек 2. Човека 3. Човекът. Три различни смисъла. Превод на руски – Человек. Единствен смисъл.
2. Българският език има МНОГО глаголни времена – 9 на брой, от които минали - 4 (подобно на английския и др европ. езици); В руския има САМО 3 глаголни времена - минало, бъдеще и сегашно. Това създава едно силно напрежение при преводи на и от двата езика и внася неопределеност извън контекста.
В българския език има минали времена ЧЕТИРИ:
СВЪРШЕНО, НЕСВЪРШЕНО, НЕОПРЕДЕЛЕНО и ПРЕДВАРИТЕЛНО (рускините не могат да ги научат за години в зряла възраст, карат си винаги в минало свършено; авторът познаваше една много инелигентна рускиня, която работеше в БАН, членуването рядко бъркаше, големият ер също, но миналите времена трудно й се удваха). ПРИМЕРИ: Аз ВИДЯХ; Аз ВИЖДАХ; Аз съм ВИЖДАЛ; Аз бях ВИДЯЛ
3. Българският език нашироко използва специфичния спомагателен глагол “съм”, нехарактерен за руския. Нещо много трудно за руснаците. Интересното е, че този глагол буквално е зает в румънския: „Тата е болнав“- „Татко е болен“, също в известната телеграма на румънският крал Карол I до Военното министерство при падането на Плевен: „…Плевна се пад…“
4.Българският език е запазил звука звука „ъ”(ер голям), който не е от славянски произход и неговото произнасяне е проблем за руснаците.
Изобщо българският език е въведен в групата на славянските езици, само поради големия славянски словесен фонд, възникнал по исторически причини. Въпреки това в него се срещат изкл. голям брой ирански думи, които често образуват двойки със славянски такива:
ПРИМЕРИ: вървя-ходя, рипам-скачам, зъл-добър, хубав-красив, обич-любов, булка-невеста, тичам-бягам, викам-крещя, чувам-слушам, шарка-цвят, хвърча-летя, слизам-спускам (се)и т. н. и
т. н., да не говорим за специфични домашни думи нямащи славянски паралели: къща,око, корем, пръст, крак, уста, шия, клепач, чело, коса, баща, чичо, вуйчо, девер сват, (и всички останали роднински степени, повечето непознати в славянските езици) и т.н.
Един друг интересен факт във връзка с руските заемки в българския език (т. нар. „русизми“) е, че голям брой от тези русизми се явяват „обратни българизми“, т.е. заемки в народния руски говор от кирилометодиевския език (наречен още старобългарски) – българизми.
Причината е, че през X и XIV в. в., Руските княжества са подложени на огромна културна инвазия откъм България, включваща книжовници, монаси, богослужебна и светска литература (наречена в руската историография лицемерно „първо“ и „второ южнославянско влияние“). Книжнината е писана на новия за руснаците кирилометодиевски език (изв. още като старобългарски), официален за българската държавна канцелария и общоприет литературен език, ползващ се със своего рода свещен статус в България и в околните страни където се разпространява (Сърбия, Хърватия, Босна, Влашко и Молдова, части от Унгария, Полша и Балтика).
Това културно „нашествие“ в Руските княжества включва не само писмеността, но и на първо място езика. Руският народен език се измества от кирилометодиевския, който в скоро време става официален и в канцелариите на руските князе. Нещо повече, след два – три века този език окончателно се налага като литературен език на образованите слоеве на обществото, какъвто е и досега. Простонародният руски говор със своите диалекти е изтикан в периферията.
ПРИМЕР за оригинален народен говор, записан в руски летопис от 1238, макар и с явни следи от кирилометодиевско влияние (Х. П. Храпачевский. Армия монголов периода завоевани Древней Руси. Москва. 2011. Квадрига):
… „ Яко ум крепкодушный имеють людье в граде, словесы лестьными невозможно бе град прияти. Козляне же свет сътворише – не вдатися Батыю, рекше, яко аще князь наш млад есть, но положим живот свои на нь и зде славу сего света приимше… Тотаром же бьющимся о град, прияти хотящим град, разбившим граду стену. И возиидоша на вал Тотаре, Козляне же ножи резахуся с ними… Батый же взя город, изби вси и не пощаде от отрочат до сосущих млеко, о князи Васильи неведомо есть, и инии глаголяху, яко во крови утонул есть, понеже убо млад бяше есть.“…
Сравнете с кирилометодиевския (старобългарски) език, както и със съвременния руски литературен език!
Според съветския езиковед академик Шахматов, етимологичният произход на около 40% от речниковия фонд на съвременния руски език има произход от кирилометодиевския език (наричан в Русия „староцърковнославянски“), това са така наречените „българизми“ в руския език. Има куриозни факти в това отношение. Както е известно, през последните 200 години в модерния български език нахлуват огромен брой руски думи, така нар. „русизми“ (виж произведенията на възрожденските книжовници), немалка част от които остават трайно в езика ни. За щастие обаче, не по-малко от 30% от тях са т.нар. „обратни българизми“, т.е. българизми в руския език, които впоследствие преминават в българския, уж като русизми…
С други думи имаме основания да се гордеем с уникалния си и древен език, само, че това не се гледаше с добро око в последните 70 г. Разбира се, възможността за научаване на български език е затруднително за руснаците живеещи в България, и си зависи от самия човек…
22.03.2021
Александър Тацов
 

Aksel

Постоянно пребиваващ
Адрес
Вена
Разбира се, възможността за научаване на български език е затруднително за руснаците живеещи в България, и си зависи от самия човек…
Интересно, Юра Абашев в итоге выучил болгарский или нет? :) Когда я лет 15 назад послушал, как он говорит по-болгарски, уши завяли. Это был русский с болгарской интонацией. К тому времени он уже более 10 лет жил в Болгарии, с женой-болгаркой :).
 

rollei

Транзит
Интересно, Юра Абашев в итоге выучил болгарский или нет? :) Когда я лет 15 назад послушал, как он говорит по-болгарски, уши завяли. Это был русский с болгарской интонацией. К тому времени он уже более 10 лет жил в Болгарии, с женой-болгаркой :).
Он живой ещё?
Зашел на его форум, а там один спам. А ведь в свое время там движ-то какой был, аж взгрустнулось, вспомнил молодость.
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
Bul.jpg


(11) ломбард
(12) заложенный дом
(13) заядлый охотник
(14) сидячий образ жизни
(15) страховой полис
(16) змеиный яд
(17) хвойный лес
(18) будущее, грядущее
(19) ключевая вода
(20) чрезвычайный случай
 
Сверху