Введение в законодательство Болгарии

[Глокая Куздра]

Вступление во введение

Попробую всю болгарскую юриспруденцию вместить в одну тему.
А не получится - откроем раздел.
Но многие вещи надо знать каждому.
Всё будет на болгарском языке, потому как выучить язык легче чем все это перевести.
Вся информация приведена только для справки, чтоб знали где искать.

Содержание:
I. НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ
II. ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НАУКИ И АДМИНИСТРАТИВНОПРАВНИ НАУКИ
III. НОРМАТИВНИ АКТОВЕ ЗА АДВОКАТУРАТА
IV. Давността на задълженията/вземанията

 

[Глокая Куздра]

I. НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ

1. Наказателноотговорни лица - субект на престъплението, вменяемост и невменяемост. Особени правила относно наказателната отговорност на непълнолетните.

В наказателното право наказателна отговорност за извършено престъпление може да носи само физическо лице. Всякакви други живи или мъртви същества не могат да бъдат субект на престъпление. Също така не се признава колективната наказателна отговорност.
Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години.
Малолетните до 14 години са наказателно неотговорни.
Непълнолетните отговарят в намален размер и само, ако са разбирали свойството и значението на деянието си и са могли да ръководят постъпките си.
Пълнолетните обаче отговарят на общо основание.
Необходимо е лицето, достигнало определена възраст да е вменяемо-да притежава съзнание и съзнателна воля, да има способност да въздейства върху обществените отношения.
Невменяемо е лицето, което поради умствена недоразвитост или продължително или кратковременно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си. Такова лице не е наказателноотговорно, могат да бъдат приложени само принудителни медицински мерки.
Видове субекти на престъпление. НК различава:
Общ субект на престъплението - може де бъде всяко наказателноотговорно лице. В особената част на НК общия субект на престъплението фигурира в отделни състави с термина "който".
Специален субект-някои престъпления могат да бъдат извършени не от всяко вменяемо и достигнало определена възраст лице, а само от такова, което притежава едно или друго определено качество. Това са например длъжностно лице, орган на властта, български гражданин, майка, водач на превозно средство и други.
Особени правила, относно наказателната отговорност на непълнолетните. Институти, методи и мерки за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по ЗБППМН.
В чл. 60 НК се посочва, че "наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд".
Режимът на наказателната отговорност на непълнолетните съдържа специфични правила, а именно:
1. На тях могат да бъдат налагани само четири вида наказания: лишаване от свобода, пробация, обществено порицание и лишаване от право да упражнява определена професия или дейност.
2. Предвидените в Особената част на НК наказания по отношение на непълнолетните значително се редуцират, като доживотния затвор без замяна и доживотния затвор се заменя с лишаване от свобода, глобата се заменя с обществено порицание и др. (виж чл. 63 НК). Лишаването от свобода намалява значително по времетраене, като има разлика между тези, ненавършили шестнадесет години и тези, които са ги навършили.
3. В чл. 61 НК е предвидено специално лично основание за освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетен, който:
1. е извършил престъпление, което не представлява голяма обществена опасност.
2. извършил го е поради "увлечение или лекомислие".
3. ако прокурорът или съдът реши, че спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки, предвидени в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.
При наличие на тези три предпоставки прокурорът може да прекрати предварителното производство, а съдът да реши да не бъде бъде предаван непълнолетния за съдене или да не бъде осъден. Когато прокурорът реши да не се образува досъдебно производство или да прекрати образуваното досъдебно производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка.
4. Когато съдът определи наказание на непълнолетния лишаване от свобода по-малко от една година и не отложи неговото изпълнение, непълнолетния автоматично се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява във възпитателно училище -интернат или му се налага друга възпитателна мярка, предвидена в ЗБППМН.
5. Непълнолетните изтърпяват наказанието лишаване от свобода не в затвор, а в специализиран поправителен дом
За борба с престъпността сред малолетните и непълнолетните, освен наказателноправни, са предвидени и много други възпитателни мерки и органи като комисиите за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, центрове за настаняване на подрастващи и др.

 

[Глокая Куздра]

2. Понятие за престъплението. Престъплението като деяние, престъпен резултат, причинна връзка. Обществена опасност и противоправност на престъплението.

Понятие за престъплението
Чл. 9, ал. 1 НК гласи, че "престъпление е онова общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо".
Първото е вид деяние т. е. елемент на съзнателната волева дейност на човека. Деянието е външно проявен конкретен акт на поведението на определено лице със свои индивидуални особености. Не е деяние психично преживяване, мисли, чувства, та дори и конкретно решение, което не е било външно проявено в съзнателната дейност на човека. Деянието е конкретен съзнателен волеви акт. Затова липсва деяние, когато самият акт не е извършен под контрола на съзнанието.
Деянието може да бъде в две форми:
1. действие - извършване на определени съзнателни движения, насочени към постигането на дадени изменения във външния свят.
2. бездействие - неизвършване на определени движения необходими за правилното развитие на дадена общественозначима връзка, когато те са елемент от нея
Стана ясно, че всяко престъпление е деяние, но не всяко деяние е престъпление. Престъпление е само това деяние(действие или бездействие), което притежава точно определени свойства. Според чл. 9 НК тези свойства са обществена опасност, виновност и наказуемост.
Съставомерен резултат.
Всяко едно престъпление като деяние има за свой резултат някакви изменения в действителността. Ние обаче трябва да се интересуваме само от точно определени резултати, които се посочват изрично в състава на съответното престъпление. Тези изрично посочени в част от съставите на престъпленията резултати се наричат съставомерни резултати, а престъпленията към които те са предвидени се наричат "резултатни престъпления". При формалните престъпления отсъства изричното посочване на резултат, от който наказателното право се интересува.
Причинна връзка.
Причинна връзка трябва да търсим само при резултатните престъпления в смисъл: дали извършеното деяние е причинило настъпването на съставомерен резултат, или той е настъпил независимо от него, т. е. се дължи на други причини. Само когато се установи причинна връзка между деянието и съставомерния резултат може да се говори за довършено престъпление.

 

[Глокая Куздра]

3. Обстоятелства, изключващи обществената опасност и противоправност на деянието (неизбежна отбрана, крайна необходимост, оправдан стопански риск).

Обществена опасност на деянието.
Според чл. 10 НК "общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото".
При обществената опасност се различават характер и степен. Различният характер на обществената опасност зависи от разликите в обществените отношения, които се охраняват чрез забраната за извършване на едно или друго престъпление. Под степен на обществена опасност се разбира тежестта на едно или друго деяние, увреждащо или поставящо в опасност охраняваните от наказателния закон ценности.
Противоправност.
Тя е свойство на престъплението. Само деяние, което е забранено от закона, е престъпление. Затова диспозицията на наказателноправните норми, като посочват съществените признаци на даден вид деяние, забраняват неговото извършване.
Понякога дори извършеното деяние да е противоправно, законодателят е предвидил определени обстоятелства, които изключват неговата противоправност. Тези обстоятелства са неизбежна отбрана, крайна необходимост и оправдан стопански риск.
Неизбежната отбрана(чл. 12 НК) представлява деяние, което е извършено, "за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели". Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.”
Ако обаче упражнената защита явно не съответства на характера и опасността на нападението, налице е превишаване пределите на неизбежната отбрана, което е наказуемо. Изключение съставлява случаят, когато превишаващият въпросните предели е действал поради уплаха или смущение. За такива случаи е предвидено едно лично основание на освобождаване на дееца от наказателна отговорност и на него не се налага наказание.
Крайна необходимост(чл. 13 НК) има, когато едно лице спасява държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго имотни блага от непосредствена опасност, като извърши деяние, с което то е могло да спаси тези интереси или блага, въпреки неговата забраненост, но при положение, че причинените от деянието вреди са се по-малко значителни от предотвратените. Няма обаче крайна необходимост, когато отбягване на опасността съставлява престъпление.
Оправдан стопански риск - този с който, за да се постигнат съществени резултати или да се избегнат значителни вреди, се извършва деяние, което не е изрично нормативно забранено, отговаря на съвременните научно-технически постижения и опит, не поставя в опасност живота и здравето на другите; от деянието обаче са настъпили значителни вредни последици, въпреки че деецът е направил всичко зависещо от него за предотвратяването им.

 

[Глокая Куздра]

4. Вина - същност и определение. Форми на вината. Умисъл - същност, определение и видове. Непредпазливост - същност, определение и видове. Грешката и нейното значение.

Вината представлява определено психическо състояние на субекта на престъплението, заключаващо се в определено негово субективно отношение към самото деяние и неговите, предвидени в закона, последици. Вината, като свойство на деянието, представлява неговата връзка с дееца, но не от гледна точка на авторството, а на субективното отношение на самия деец към извършеното от него противоправно деяние.
Вината се проявява само в една от двете си форми - умисъл и непредпазливост.
Деянието е извършено умишлено, когато субектът е "съзнавал обществено опасния му характер", т. е. когато е желаел неговото извършване, като е предвиждал неговите последици, и е искал( пряк умисъл) или допускал (евентуален умисъл) тяхното настъпване. Желанието за извършване на противоправното деяние е достатъчно при т. нар. формални престъпления, но при резултатните престъпления, за които законът изисква настъпването на определени, съставомерни последици, е необходимо субектът да е предвиждал същите(интелектуален момент) и да е искал (при прекия) или допускал (при евентуален умисъл) тяхното настъпване (волеви момент). Например, достатъчно за наличие на пряк умисъл е субектът, обидил потърпевшия, да е искал да го напсува (формално престъпление), но е необходимо още да е искал смъртта на жертвата (резултатно престъпление).
Трябва да се отбележи, че думата "допускал"при евентуален умисъл не бива да се тълкува като "отнасял се безразлично". Лицето, което подпалва къщата на съседа си, допускайки, че той спи вътре, съвсем не се се отнася безразлично към смъртта му; направо казано - той не желае (иначе ще има пряк умисъл) смъртта на съседа си, но се надява тя да не настъпи, без да разчита на някакво определено обстоятелство за това, а още по-малко на себе си (тук е разликата между евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост)
Втората форма на вината - непредпазливостта, също се проявява в два вида - съзнавана непредпазливост (престъпна самонадеяност) и несъзнавана непредпазливост (престъпна небрежност).
Престъпната самонадеяност е налице тогава, когато субектът е съзнавал възможността за настъпване на съставомерните последици (които в действителност са настъпили) на деянието, "но е мислил да ги предотврати". Субектът самонадеяно е считал, че ще избегне настъпването на съставомерните последици, разчитайки на опитност, умение, или на някакво друго свое качество.
Престъпната небрежност включва липсата на съзнание на настъпването на съставомерните последици. Същевременно трябва да е налице задължение за тяхното предвиждане, както и на нормална възможност да се предвидят последиците и да се предотвратят. Когато субектът не е бил длъжен или само не е могъл да предвиди настъпването на съставомерните последици, деянието не е извършено виновно (случайно деяние).
НК предвижда две хипотези, които изключват виновността на деянието: грешка и неправомерна служебна заповед, която се изпълнява.
Грешка - незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла; непредпазливостта се изключва, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. Например, ловецът стреля по внезапно появил се дивеч, но всъщност убива друг ловец - извинителна грешка, умисълът е изключен. Но Х застрелва А, смятайки го погрешноза В - неизвинителна грешка, умисълът е налице - ликвидиран е човешки живот и то умишлено; без значение е конкретната личност.
Когато е извършено деяние в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага извършването на очевидно за дееца престъпление, деянието не е виновно.

 

[Глокая Куздра]

5. Стадии на умишленото престъпление. Опит - определение и видове. Наказуемост на приготовлението и опита.
Когато се говори за стадии в осъществяването на едно умишлено престъпление се има предвид, че едно престъпление е довършено, когато са осъществени всички обективни и субективни признаци на установен от закона състав на престъпление. При наличие на довършено престъпление изобщо въпрос за стадии на престъпната дейност не се поставя, то поглъща всички възможни стадии. Не във всички случаи обаче се стига до окончателното довършване на престъплението.
Наказуеми ли са недовършените престъпления? Да, но с редица особености:
1. необективирани психични преживявания, тъй като не преставляват външно изразен волев акт, не могат да бъдат третирани като стадии в осъществяването на едно престъпление - те поначало са ненаказуеми;
2. стадии няма при непредпазливите престъпления и тези с евентуален умисъл.
Наказателното право обособява два стадия в осъществяването на умишлено престъпление до неговото довършване: приготовлението и опита.
Приготовлението представлява набавяне и подготвяне на средства, намиране на съучастници и създаване на условия за извършване на намислено престъпление, преди да е започнало неговото изпълнение. То е възможно само при наличие на пряк умисъл. От обективна страна приготовлението е предварителна престъпна дейност, предхождаща осъществяването на предвиденото в състава изпълнително деяние, която включва посочените в текста дейности, целящи да осигурят самото изпълнение на деянието и да осигурят настъпването на неговите последици. С тези дейности обектът на престъпление не само не се уврежда, но още не е поставен и в опасност. Ето защо приготовлението е наказуемо само в предвидените в закона случаи. Понякога субектът, осъществил приготовление към едно престъпление, се отказва по собствена подбуда от неговото извършване. При наказуемите приготовления законодателят е предвидил едно лично основание за освобождаване от наказателна отговорност: при доброволен отказ.
Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено, или макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца последици на това престъпление. От субективна страна отново става дума дума само за пряк умисъл. От обективна страна опитът преставлява изпълнението на самото деяние. Начало на това изпълнение е начало и на опита, който продължава до момента на довършване на деянието; при формалните престъпления - до цялостното осъществяване на изпълнителното деяние. Периодът между началото на изпълнителното деяние и настъпването на съставомерните последици понякога може да бъде твърде дълъг. Затова разграничаваме два вида опит:
1. недовършен - когато изпълнителното деяние не е довършено до степен да може да предизвика настъпването на съставомерния резултат.
2. довършен опит - когато изпълнителното деяние е довършено, но още не са настъпили исканите съставомерни последици или, поради намесата на други обективни фактори, то не може да предизвика тяхното настъпване.
И тук законодателят стимулира доброволния отказ от опит - по собствена подбуда, а не поради намесата на външни фактори, които могат да ликвидират вероятността от настъпването на съставомерните последици. Има обаче разлика между двата вида опит.
Докато за наличие на доброволен отказ от недовършен опит е достатъчно субектът по собствена подбуда да се е отказал да довърши изпълнението на престъплението, то за доброволен отказ от довършен опит това не е достатъчно. Необходимо е още активната дейност на субекта на престъплението, състояща се в предотвратяване на съставомерните последици.
При изпълнение на изискуемите предпоставки субектът се освобождава от наказателна отговорност. Той отговаря само, ако деянието съдържа признаците на друго престъпление, но само за него.
Опитът се наказва на общо основание с наказанието, предвидено за довършено престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

 

[Глокая Куздра]

6. Съучастие в престъпление - основни форми и тяхното разграничаване. Наказуемост на съучастниците.

Съучастието представлява съвместна дейност на два или повече субекта за осъществяване на едно умишлено престъпление, като всеки от тях е предвиждал неговите съставомерни последици и е искал или е допускал тяхното настъпване. Субективната връзка между участниците се състои в наличието на умисъл. Съучастие в непредпазливи престъпления няма и не може да има - всеки обект отговаря сам за себе си.
При "ексцес" - когато извършеното престъпление надхвърля "общия умисъл" на съучастници (например Х помага на У да извърши кражба, но У употребява сила т. е. извършва грабеж) всеки отговаря за това, което той със собственото си деяние обективно и виновно е допринесъл за осъществяване на престъплението.
В чл. 20 НК са посочени видовете съучастници:
1. извършител - който участва в самото деяние;
2. подбудител - който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението;
3. помагач - който е улеснил извършването на престъпление чрез съвети, разяснения, отстраняване на пречки, набавяне на средства, обещание да се даде помощ след извършване на деянието или по друг начин.
В особената част на НК се споменава и за други форми на съучастие: участие в противодържавна организация или група-чл. 109 НК; организирана група-чл. 321 НК и други.
Всички участници се наказват с наказанието, предвидено за извършено престъпление, като се вземат в предвид характерът и значимостта на тяхното участие.
Чл. 22 НК съдържа стимулираща норма - лично основание за освобождаване от наказателна отговорност на подбудителя или помагача, когато той по собствена подбуда се откаже от по - нататъшното участие и попречи да се извърши деянието или предотврати настъпването на съставомерни последици.
Съучастниците неизвършители отговарят за престъпление, за извършването на което са допринесли, но изпълнението осъществяват не те, а друг техен съучастник - извършителят. Затова принципа за законоустановеността на престъпленията по нашето право казва, че отговорността на подбудителите и помагачите е обусловена от изпълнението на извършителя. Без довършено или поне започнато изпълнение на престъпление проявите на тези съучастници остават само една предварителна дейност, която по общо правило е ненаказуема - чл. 20(3 и 4).

 

[Глокая Куздра]

7. Множество престъпления. Видове усложнена престъпна дейност - продължавано престъпление, съставно престъпление и др. Съвкупност от престъпления. Рецидив. Опасен рецидив.

В някои случаи едно лице може да извърши две или повече престъпления. Когато е налице единство във волевата дейност или в резултата, имаме единство на деянието, а множество на деянието имаме когато има множество във волевата дейност и на резултата.
При единство на деянието е възможно да има множество на престъпленията. Друга хипотеза е налице, когато при множество на престъпленията има единство на деянието. Такива са случаите:
1. При продължаваното престъпление(чл. 26 НК) - когато две или повече деяния осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, като се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните.
При това престъпление субектът се наказва съобразно вкючените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с пречинения от тях общ съставомерен резултат.
Продълженото престъпление е това, чието изпълнение представлява трайно и непрекъснато осъществяване на състава на деянието.
Продължително престъпление има тогава, когато изпълнителното деяние е довършено, резултата е налице, но същият продължава във времето.
2. При съставните престъпления - когато има съвкупност от различни по своята същност престъпни деяния, които обаче съединени в едно създават ново по естеството си престъпление.
3. Двуактни престъпления - съвкупност от две деяния, които не са сами по себе си престъпления, но когато се съединят се превръщат в деяние, което е обявено от закона за наказуемо.
Рецидив имаме, когато субектът, извършващ престъпление, е бил вече осъден с присъда, влязла в сила за друго престъпление, за разлика от множеството престъпления, където субектът ги е извършил, преди да бъде осъден за някое от тях.
Различаваме следните видове рецидив:
криминологичен - когато субектът е извършил две или повече престъпления, независимо от предишни осъждания или от тяхната липса, но когато това се е првърнало вече в определен начин на живот;
легален - когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда за друго престъпление;
пенитенциарен - осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления и поне веднъж изтърпял това наказание. Рецидивистите биват еднократни и многократни според броя на предишните си осъждания.
Според НК рецидивът бива: общ, специален и опасен.
Общ е, когато едно лице, осъждано вече за извършено от него престъпление, извърши друго по вид престъпление.
Специален е, когато лице, осъждано за извършено престъпление, повторно извърши престъпление от същия вид. Повторността представлява квалифициращо обстоятелство и се наказва по-тежко.
Опасен е рецидивът, когато деецът:
а) извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66; (т. е. условно)
б) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66.
Опасния рецидив е квалифициращо обстоятелство на някои състави от Особената част на НК и за него са предвидени още по-тежки наказания.

 

[Глокая Куздра]

8. Принципи за определяне на наказанието от съда. Индивидуализация. Алтернативни и кумулативни санкции. Освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание - обща характеристика и видове. Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни.

Общите правила за определяне на наказанието се съдържат в чл. 54-59 НК. Открояват се два основни принципа:
1. Принцип на законността - съдът може да наложи наказание единствено за конкретно извършено престъпление. Наказанието трябва да е предвидено в закона за това или за такова престъпление.
Също така съдът трябва да се ръководи от разпоредбите на общата част на НК относно умисъл, опит, съучастие и т. н.
2. Принцип на индивидуализация на наказанието - конкретизация по вид и размер на наказанието, като съдът взема предвид степента на опасност и на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Тези принципи са строго регламентирани. В противен случай биха създали произвол в съда. Спазването на тези принципи води до индивидуализация на наказанието по вид и размер и налагането му на конкретен субект на престъпление. Това става с помощта относително определени санкции (от-до) за отделните видове престъпления. При наличие на преобладаващи смекчаващи обстоятелства съдът се движи от средата на санкцията до долната й граница, а при отегчаващи обстоятелства-към нейната горна граница, за да бъде фиксирано точно по размер и по вид налаганото наказание. При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се укаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най-ниския предел или може да замени доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с пробация, а за непълнолетните - с пробация или обществено порицание, пробацията - с глоба.
Съдът може да приложи тези разпоредби и в случаи на опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 НК И при помагачество - когато степента на участие на дееца в престъплението е малка.
При кумулативно налагане на две или повече наказания, съдът индивидуализира размера на всяко от тях с оглед целите на наказанието.
Алтернативна санкция - когато съдът избира едно измежду две или повече наказания като най-напред определя най-подходящото по вид наказание, а след това - с оглед на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства - неговия размер.
Освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание
Според НК на всеки виновен субект на престъпление се налага наказание. Не във всички случаи обаче се достига до реално изтърпяване на наложеното наказание. Преди всичко това се прави, за да се въздейства предупредително и възпитателно, най-напред, върху субекта на престъпление и после върху другите членове на обществото (индивидуална и генерална превенция).
НК предвижда т. нар. условно освобождаване, предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наказание и помилване.
1. Условно осъждане - когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или учи, освен ако е задължен да се лекува. Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови пробация през изпитателния срок.
Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок, осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.
Ако осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти. Ако осъдения е подложен на медицинско лечение и без основателна причина прекъсне лечението, съдът постановява да изтърпи изцяло отложеното наказание лишаване от свобода.
2. Предсрочно освобождаване
Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода или пробация по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание. От горе изложеното става ясно, че предсрочното освобождаване се постановява само от съда и има приложение само в случаите, когато една наложена присъда е в процес на изпълнение. То бива два вида: условно и безусловно.
Условно предсрочно освобождаване.
Съдът може да постанови този вид при наличие на следните предпоставки:
а)изтърпяващият наказание да е пълнолетен;
б)с примерно поведение и честно отношение към труда да е доказал за своето поправяне;
в)да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.
При опасен рецидив разпоредбата на чл. 70 ал. 1 може да се приложи, ако осъденото лице е изтърпяло фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години. Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.
При освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца. През това време съдът може да постанови пробация като вземе предвид доклад от пробационния служител. Ако по време на изпитателния срок осъдения извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация, той изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието.
Безусловно предсрочно освобождаване.
Съдът го постановява, когато:
а)изтърпяващият наказанието е непълнолетен;
б)ако той се е поправил;
в)ако е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание.
Ако това предсрочно освобождаване се прилага по отношение на пълнолетен, който е извършил престъплението като непълнолетен, то се превръща автоматично в условно.
3. Помилване
Помилването е конституционноправен институт, посочен в чл. 98, т. 11 от Конституцията. То представлява конституционно правомощие на Президента на Република България да прояви милост спрямо осъдено лице като опрости изцяло или отчасти наложеното му наказание, а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор - да опрости или замени.
Помилването, което се осъществява с указ от Президента на Републиката, се различава от амнистията, която представлява законодателен акт на Народното събрание, с който се заличава престъпният характер на определено деяние.
Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни.
Освобождаването от наказателна отговорност на непълнолетните е уредено в Раздел III на Глава осма от Общата част на НК, чиято единствена разпоредба препраща към тази на чл. 61 НК. Непълнолетният може да бъде освободен от наказателна отговорност, като спрямо него се приложи съответна възпитателна мярка по ЗБППМН. Прокурора може да прекрати наказателното производство и да изпрати преписката в комисията. Съдът, по своя преценка, може да наложи мярка по ЗБППМН и да уведоми комисията за изпълнението и.

 

[Глокая Куздра]

9. Престъпления против живота. Убийство - видове, състави. Причиняване на смърт по непредпазливост.

Убийството според НК е умишлено лишаване от живот. Основния състав е даден в чл. 115: "Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години. "
Обектът на това престъпление е човешкият живот. Изпълнителното деяние е причиняване на убийство на друго лице и тъй като законът не посочва определен начин за умъртвяване, употребените средства са без значение. Важен е крайния резултат. Деянието може да се осъществява както с пряк, така и с евентуален умисъл. Субектът е общ.
В чл. 116 са посочени квалифицираните случаи на убийство. Те биват:
1. с оглед на субекта - от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на Полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му; от баща или майка; представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство, за което не е постановена присъда; извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
2. с оглед на обекта - на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползващо се с международна защита; на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря; на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице; на лице, което се намира в безпомощно състояние; на съдия, прокурор, следовател, лице от състава на Министерството на вътрешните работи, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник - частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Националното управление по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност, при или по повод изпълнение на службата или функцията му;
3. с оглед на обективната страна - по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;
4. с оглед на субективната страна - с користна цел; с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление; извършено предумишлено - решението за убийство е взето предварително при спокойно психическо състояние на субекта; извършено по хулигански подбуди;
Наказуемо е приготовлението за убийство, както и самото подбуждане другиго към убийство.

Привилегировани състави са:
1. убийство в състояние на афект - когато деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.
2. убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана;
3. убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него;
4. За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Лишаване от живот по непредпазливост
Основния състав се съдържа в чл. 122: "Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години."
Обект на това престъпление е човешкият живот. Всяко деяние, довело до причиняване на смърт и извършено по непредпазливост, е възможно да бъде обективната страна на престъплението. По-тежко наказуемо е престъплението, когато смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действащо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица. Субектът е общ.
Деянието трябва да е осъществено по непредпазливост, като са възможни и двете форми - самонадеяност и небрежност.
В чл. 123 НК непредпазливостта е професионална: "Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва се.... "Интересното тук е, че лишаването от живот трябва да е причинено при упражняване на занятие или друга правно регламентирана дейност, преставляваща източник на повишена опасност. В ал. 2 на същият член се казва: "Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва... " т. е. субектът по ал. 1 е този, който има право да упражнява такава дейност или занаят, а по ал. 2-когато я упражнява без право. Престъплението е по-тежко наказуемо, когато резултатът е причинен на повече от едно лице, или деецът е бил в пияно състояние. В ал. 4 на чл. 123 се съдържа стимулираща норма т. е. престъплението е по-леко наказуемо, ако след деянието субектът е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия.
Чл. 124 НК е предвидена друга хипотеза - причиняване другиму смърт по непредпазливост, като смъртта е настъпила вследствие на умишлено нанесена телесна повреда.
По-леко наказуеми са случаите, ако телесната повреда е нанесена с афектен умисъл, или при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Квалифициран случай е когато телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив.

Криминален аборт
Чл. 126 "Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, се наказва...."
Престъплението е квалифицирано, когато: виновния няма висше медицинско образование; умъртвил е плода на две или повече жени; ако деянието е извършено повторно(специален рецидив); ако е без съгласието на бременната; ако е последвала смъртта на бременната.

 

[Глокая Куздра]

10. Престъпления против здравето - видове телесни повреди.

Причиняването на телесни повреди е всъщност засягане на здравето на човешката личност, следователно можем да ги определим като престъпления против здравето. Законът различава три вида телесни повреди: тежка, средна и лека.
Тежка телесна повреда
В чл. 128, ал. 2НК се съдържат множество хипотези, при които телесната повреда е тежка:
телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройството на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Средна телесна повреда
чл. 129, (2)НК" Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. "
Лека телесна повреда
Леката телесна повреда се изразява в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето (чл. 130, ал. 2НК).
При всички състави субектът е общ. Без значение е начинът, по който е причинена телесната повреда. Особеност на субективната страна е, че е необходимо да се установи наличие на умисъл за нанасяне на телесна повреда съобразно обективно настъпилите съставомерни последици.

Телесната повреда е по-тежко наказуема при опасен рецидив, т. е. ако е извършена повторно, като предвиденото наказание е в зависимост от вида й.
В чл. 131, ал. 1 и ал. 2 НК са посочени квалифицирани случаи на причиняване на телесна повреда:
1. с оглед на субекта - от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на Полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му; от баща или майка; представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда, за която не е постановена присъда; извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
2. с оглед на обекта - на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползващо се с международна защита; на баща или на майка; на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице; на лице, на съдия, прокурор, следовател, лице от състава на Министерството на вътрешните работи, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник - частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Националното управление по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност, при или по повод изпълнение на службата или функцията му;
3. с оглед на обективната страна - по начин или със средства, опасни за живота на мнозина и с особена жестокост;
4. с оглед на субективната страна - с користна цел; с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление; извършено по хулигански подбуди;

Предвидена е и телесна повреда при афектен умисъл и по непредпазливост
Афектен умисъл: Чл. 132.(1) НК "За телесна повреда, в случаите по чл. 131а, причинени другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:..."
По непредпазливост: чл. 133 НК "Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. "
Чл. 134 НК - професионална непредпразливост: "Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немърливо изпълнение на занятие или на друга правна регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва..."
В чл. 135 НК са предвидени хипотези на умишлено и по непредпазливост заразяване другиго с венерическа болест.

 

[Глокая Куздра]

11. Престъпления против честта - видове и отграничения.

Издаване на чужда тайна (Раздел VI).
1.1. Основен състав – чл. 145,1 – Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. Субектът тук е особен – лице, което по силата на своето занятие е задължено в случаи на осъществяване на своите функции, ако му бъде поверена лична тайна, да я пази. От обективна страна предмет на престъплението е лична тайна, опасна за доброто име на пострадалия. Друг признак е, че тайната е споделена от пострадалия по негова воля във връзка с осъществяването на неговото занятие. Характеризира се с изпълнителното деяние – откриване на чужда тайна. От обективна страна съставът изисква откриването да е станало противозаконно – в нарушение на правилата, регламентиращи дейността на разкрилия тайната. От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.
1.2. Друг основен състав – чл. 145,2 – Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с пробация, а когато от деянието са настъпили тежки последици – с лишаване от свобода то 1 година.. Субект е всяко НОЛ. От обективна страна се изисква пострадалият да е осиновен, осиновител или семейството им като цяло. Изпълнителното деяние се изразява в разгласяване на тайната на осиновяването. От субективна страна има пряк умисъл. Друга специфика е, че деецът преследва причиняването на вредни последици на пострадалия.
По-тежко наказуеми състави – в края на ал. 2, ако от деянието са настъпили тежки последици.
1.3. Друг основен състав – 145а,1 – Който използва информация, събрана чрез използване на СРС, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. Субект е всяко НОЛ. Предмет на престъплението е информация, събрана чрез СРС. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в използване от дееца на тази информация за цели извън нейното предназначение по закон. Целите по закон са или за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. От субективна страна е налице умисъл.
По-тежко наказуеми случаи: ал.2 – Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията и тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една то пет години и глоба до пет хиляди лева. Хипотезата ще е налице тогава, когато извършителят е лице, което е придобило информация в кръга на неговата служба или длъжностно лице, на което е станала известна информацията в кръга на неговата служба.
Обида(чл. 146НК)
Изпълнителното деяние е казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Обектът е личната чест на потърпевшия, а субектът е общ. Деянието трябва да е извършено със съзнанието, че се унижава честта и достойнството на обидения. Ако обаче обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.
Клевета(ЧЛ. 147НК)
Изпълнителното деяние е разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление. Обект е честта и достойнството на оклеветения. В ал. (2) на чл. 147 се казва, че деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.
В чл. 148 са посочени квалифицираните състави за обида и клевета: ако е нанесена публично; разпространена чрез печатно произведение или по друг начин; на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му; от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му.

 

[Глокая Куздра]

12. Разврат - видове полови престъпления.
Различаваме няколко групи състави престъпления: престъпно блудство, престъпно съвкупление, сводничество и публичен дом, престъпен хомосексуализъм, разпостранение на порнографски материали и престъпления в интернет пространството.
Блудство
Изпълнителното деяние е извършване на действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвокупление по отношение на:
1. лице, ненавършило 14-годишна възраст;
2. лице, навършило 14-годишна възраст и е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние.
Субектът е общ, назависимо от пола му, но задължително от другия пол на пострадалото лице. Формата на вината е винаги пряк умисъл.
Престъпно съвкупление
Изпълнителното деяние е съвкупление с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 или с лице, навършило тази възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното.
В чл. 152 се съдържат съставите на престъплението изнасилване. Изпълнителното деяние е съвкупление с лице от женски пол:
1. лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;
2. когато дееца го принуди към това със сила или заплашване;
3. когато дееца го приведе в безпомощно състояние.
Субектът е общ - може да е и жена. Престъплението се осъществява само при пряк умисъл.
Квалифицираните състави на изнасилването са:
1. ако изнасилената не е навършила осемнадесет години;
2. ако тя е низходяща сродница;
3. ако е извършено повторно;
4. ако е извършено от две или повече лица;
5. ако е причинена средна телесна повреда;
6. ако е последвал опит за самоубийство;
7. ако е извършено с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция;
8. ако представлява опасен рецидив;
Още по-тежко наказуеми са случаите:
1. ако изнасилената не е навършила четиринадесет години;
2. ако е причинена тежка телесна повреда;
3. ако е последвало самоубийство;
4. ако представлява особено тежък случай.
По-леко наказуеми са случаите, когато:
1. съвкупление е с друго лице, което е принудено към това чрез използване на служебната му или материална зависимост;
2. съвкуплението е между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени.
Сводничество - склоняване на друго лице към проституция или свождане към блудствени действия или съвкупление.
Публичен дом - предоставяне систематически помещения на различни лица за полови сношения или за блудствени действия.
Тежко наказуемо е отвличането на друго лице с цел да бъде предоставено за развратни действия и още по-тежко наказуемо е, когато:
1. отвлеченото лице не е навършило 18 години;
2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия;
3. отвличането е с цел лицето да бъде предоставено за развратни действия извън границата на страната;
4. деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
5. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия извън границите на страната;
6. деянието представлява опасен рецидив.
Престъпен хомосексуализъм - извършване на полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като се употреби за това сила или заплашване или се използва положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана.
Други престъпления по разврат
Има множество хипотези:
1. създаване, излагане, представяне, излъчване, предлагане, продаване, даване под наем или по друг начин разпространяване на порнографски материал;
2. разпространяване чрез интернет на порнографски материал;
3. излагане, представяне, предлагане, продаване, даване под наем или по друг начин разпространяване на порнографски материал на лице, ненавършило 16 години;
4. ако за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова;
5. ако деянието е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
6. ако дееца държи или набавя за себе си или за другиго чрез компютърна система или по друг начин порнографски материал, за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова.
Всички престъпления по разврата са умишлени.

 

[Глокая Куздра]

13. Престъпления против собствеността - видове и отграничения.
Кражба на чуждо имущество. Състави.
Кражбата е едно от най-често срещаните престъпления. Тя спада към престъпленията против собствеността, защото засяга имуществени права.
Основния състав на престъплението кражба е посочен в чл. 194, ал.1 НК: "Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години."
Както се вижда, изпълнителното деяние е отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго и то без негово съгласие. Субектът е общ - може да е всеки. Тъй като има цел - "с намерение противозаконно да я присвои", престъплението се извършва само при пряк умисъл. Кражби има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния. В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба(чл. 194, ал.3 НК).
Квалифицираните състави на кражбата се съдържат в чл. 195 и чл. 196 НК.
Според чл. 195 НК по-тежко наказуема е кражбата:
1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;
2. ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;
3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот (взломна кражба);
4. ако за извършването на кражбата е използувана моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;
5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;
6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение;
7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно;
8. ако кражбата е извършена от гроб на покойник.
9. ако предмет на кражбата са взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси.
10. За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. Това наказание се налага и за кражба на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси от структурните звена на Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната, от Българската армия и от структурите на подчинение на министъра на отбраната, от Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".
Приготовлението към кражба се наказва в случаите, когато кражбата е взломна или използувано моторно превозно средство, техническо средство или е извършена по специален начин.
По-тежко наказуеми са и случаите на кражба, която представлява опасен рецидив и кражба в особено големи размери, която представлява особено тежък случай.
Според чл. 197, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена наказанието се намалява.

Грабеж на чужди вещи. Отношение към кражбата и изнудването. Състави.
Грабежът е съставно престъпление, защото се състои от две деяния, които поотделно са престъпления - принуда и кражба. Грабежът също влиза в престъпленията против собствеността, тъй като засяга имуществени права. Изпълнителното деяние е отнемане на чужда движима вещ чрез употреба на сила или заплашване(чл. 198, ал.1 НК). Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице(чл.198, ал.2). При това престъпление субектът е общ("който"). Извършва се само при пряк умисъл.
Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на място на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ - грабежоподобна кражба. Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.
Квалифицираните състави на грабежа се съдържат в чл. 199 НК. Това са:
1. в големи размери;
2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;
3. придружен с тежка или средна телесна повреда;
4. представлява опасен рецидив;
5. извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
Още по-тежко наказуем е грабежът на вещи:
1. придружен с тежка или средна телесна повреда, от които е последвала смърт;
2. придружен с убийство или с опит за убийство;
3. в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен.
Приготовлението към грабеж също е наказуемо.

 

[Глокая Куздра]

14. Длъжностно присвояване и обсебване - обща характеристика, състави.
Длъжностно присвояване
Основния състав се съдържа в чл. 201 НК: "Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване... ". Тук субектът е специален - длъжностно лице. Престъплението се извършва при пряк умисъл. Състава прилича на обсебването, но разликата е в това, че тук вещите са връчени на субекта, защото притежава специалното качество на длъжностно лице. В чл. 202 и 203 са посочени квалифицираните състави на длъжностното присвояване:
1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;
2. ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;
3. ако е в големи размери;
4. ако представлява опасен рецидив;
5. ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.
6. особено големи размери, представляващо особено тежък случай.
В чл. 204 се съдържа привилегированият състав - в маловажни случаи.
В чл. 205 е предвидена стимулираща норма: ако присвоените пари, вещи или ценостти бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, се налага по-леко наказание.
В чл. 207 и 208 са обявени за наказуеми: намирането на чужда движима вещ и в продължение на една седмица несъобщаването за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, противозаконното присвояване на чужда движима вещ, попаднала у субекта случайно или по погрешка, откриване на съкровище и несъобщаване за него на властта в срок от две седмици.
Обсебване (чл. 206НК)
Изпълнителното деяние е противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която субектът владее или пази. Самото присвояване е налице, когато субектът се отрече, че вещта му е поверена от друго лице или когато се разпореди с нея. Субектът е общ и пресъплението се извършва при пряк умисъл. Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.
Предвидени са квалифицирани случаи: ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, в особено големи размери, представляващо особено тежък случай.
Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд се налага по-леко наказание-стимулираща норма.