Вторая мировая война.

stifen

Продължително пребиваващ
"На даче буквально нет ни одной вещи советского происхождения, за исключением дорожек, лежащих при входе на дачу..."
4 июня 1946 года в СССР началось следствие по «Трофейному делу»
«Трофейное дело» или «генеральское дело» (1946—1948 г.г.) — кампания органов госбезопасности СССР при активном участии В. С. Абакумова, начатая по личному указанию И. В. Сталина и направленная на выявление злоупотреблений среди генералитета.
Фигурантами по этому делу проходили:
Маршал Советского Союза Жуков, вызван на Военный Совет 1 июня 1946 года.
генерал-полковники:
Серов, c июня 1945 года заместитель Главноначальствующего Советской военной администрации Германии по делам гражданской администрации и уполномоченный НКВД СССР по Группе советских оккупационных войск в Германии.
Шахурин, (Нарком авиационной промышленности (1940—1946);
Гордов, 5 ноября 1946 уволен в отставку, арестован 12 января 1948 года.
генерал-лейтенанты:
Терентьев, арестован 1 ноября 1948 года,
Телегин, арестован 24 января 1948 года;
Минюк, арестован 24 января 1948 года;
Крюков, арестован 18 сентября 1948 года;
Кулик, арестован 24 января 1948 года.
генерал-майоры:
Рыбальченко, арестован 4 января 1947 г.
Сиднев (начальник оперативного сектора МВД по Берлину), арестован в декабре 1947;
Бежанов (начальник оперсектора МВД по Тюрингии), арестован в декабре 1947;
Клепов (начальник оперсектора МВД по Саксонии), арестован в декабре 1947.
Основанием для начала следствия против Жукова и других стали показания арестованного в апреле 1946 г. маршала Новикова и сообщение Булганина Сталину о вывозе маршалом из Германии значительного количества мебели, произведений искусства и другого трофейного имущества в своё личное пользование.
"Совершенно секретно.
Совет Министров СССР
Товарищу Сталину И. В.
В соответствии с Вашим указанием 5 января с. г. на квартире Жукова в Москве был произведен негласный обыск. Задача заключалась в том, чтобы разыскать и изъять на квартире Жукова чемодан и шкатулку с золотом,бриллиантами и другими ценностями.
В процессе обыска чемодан обнаружен не был, а шкатулка находилась в сейфе, стоящем в спальной комнате.
В шкатулке находилось:
часов - 24 штуки, в том числе золотых - 17 и с камнями - 3;
золотых кулонов и колец -15 штук, из них 8 с драгоценными камнями;
золотой брелок с большим количеством драгоценных камней;
другие золотые изделия (портсигар, цепочки и браслеты, серьги с драгоценными камнями и пр.).
В связи с тем что чемодана в квартире не оказалось, было решено все ценности, находящиеся в сейфе, сфотографировать, уложить обратно так, как было раньше, и произведенному обыску на квартире не придавать гласности.
По заключению работников, проводивших обыск, квартира Жукова производит впечатление, что оттуда изъято все то, что может его скомпрометировать. Нет не только чемодана с ценностями, но отсутствуют даже какие бы то ни было письма, записи и т. д. По-видимому, квартира приведена в такой порядок, чтобы ничего лишнего в ней не было.
В ночь с 8 на 9 января с. г. был произведен негласный обыск на даче Жукова, находящейся в поселке Рублево под Москвой. В результате обыска обнаружено, что две комнаты дачи превращены в склад, где хранится огромное количество различного рода товаров и ценностей. Например:
шерстяных тканей, шелка, парчи, панбархата и других материалов - всего свыше 4000 метров;
мехов - собольих, обезьяньих, лисьих, котиковых, каракульчовых, каракулевых - всего 323 шкуры;
шевро высшего качества - 35 кож;
дорогостоящих ковров и гобеленов больших размеров, вывезенных из Потсдамского и других дворцов и домов Германии, - всего 44 штуки, часть из которых разложена и развешана по комнатам, а остальные лежат на складе; особенно обращает на себя внимание больших размеров ковер, разложенный в одной из комнат дачи;
ценных картин классической живописи больших размеров в художественных рамках - всего 55 штук, развешанных по комнатам дачи и частично хранящихся на складе;
дорогостоящих сервизов столовой и чайной посуды (фарфор с художественной отделкой, хрусталь) - 7 больших ящиков;
серебряных гарнитуров столовых и чайных приборов - 2 ящика;
аккордеонов с богатой художественной отделкой - 8 штук;
уникальных охотничьих ружей фирмы Толанд-Голанд" и других - всего 20 штук.
Это имущество хранится в 51 сундуке и чемодане, а также лежит навалом.
Кроме того, во всех комнатах дачи, на окнах, этажерках, столиках и тумбочках расставлены в большом количестве бронзовые и фарфоровые вазы и статуэтки художественной работы, а также всякого рода безделушки иностранного происхождения.
Заслуживает внимания заявление работников, проводивших обыск, о том, что дача Жукова представляет собой, по существу, антикварный магазин или музей, обвешанный внутри различными дорогостоящими художественными картинами, причем их так много, что четыре картины висят даже на кухне. Дело дошло до того, что в спальне Жукова над кроватью висит огромная картина с изображением двух обнаженных женщин.
Есть настолько ценные картины, которые никак не подходят к квартире, а должны быть переданы в государственный фонд и находиться в музее.
Свыше двух десятков больших ковров покрывают полы почти всех комнат.
Вся обстановка, начиная с мебели, ковров, посуды, украшений и кончая занавесками на окнах, заграничная, главным образом немецкая.
На даче буквально нет ни одной вещи советского происхождения, за исключением дорожек, лежащих при входе на дачу.
На даче нет ни одной советской книги, но зато в книжных шкафах стоит большое количество книг в прекрасных переплетах с золотым тиснением, исключительно на немецком языке.
В Одессу направлена группа оперативных работников МГБ СССР для производства негласного обыска в квартире Жукова. О результатах этой операции доложу вам дополнительно.
Что касается необнаруженного на московской квартире Жукова чемодана с драгоценностями, о чем показал арестованный Семочкин, то проверкой выяснилось, что этот чемодан все время держит при себе жена Жукова и при поездках берет его с собой.
Сегодня, когда Жуков вместе с женой прибыл из Одессы в Москву, указанный чемодан вновь появился у него в квартире, где и находится в настоящее время.
Видимо, следует напрямик потребовать у Жукова сдачи этого чемодана с драгоценностями.
Абакумов.
10 января 1948 года".
 

stifen

Продължително пребиваващ

Петър Ангелов-Дарев


Дали картината ще бъде същата…
Parade2025.jpg

29. 04. 2022
Русия нямало да кани никакви чуждестранни лидери на традиционния военен парад по случай Деня на победата на 9-ти май! На фона на варварската война в Украйна „чуждестранните лидери”, които биха застанали до руския диктатор се броят на пръстите на едната ръка. И без това тези ужасяващи, страховити сборища са копия на нацистките паради, филмирани навремето от Лени Рифенщал.
Каква истина се крие зад парада на 9-ти май в Русия? Национално Възкресение? Съветската идеологическа Пасха? Тържество на светлите сили над злото?
Нищо подобно !
През Втората световна война, две тъмни тоталитарни сили се сблъскаха, тласкани от намеренията да си поделят Европа! При началния сблъсък, „легендарната и непобедима” червена армия, бе катастрофално разбита! Попаднали в плен, от глад, студ и безнадеждност, умират около четири милиони руски бойци и командири. Останалите живи офицери на батальони са изпратени в лагери, или разстреляни от Сталин. На тяхно място са изпратени млади, неопитни хора, непомирисали барут през живота си. Заедно с военната некомпетентност, това е една от причините жертвите да са в такива чудовищни мащаби. Това не е победа, а реки от сълзи и море от скръб.
Разликата между Хитлер и Сталин е тази, че Хитлер избиваше други народи, а Сталин успоредно с това, избиваше и собствения си народ. Не спря да го избива и след войната. По този повод Валерия Новодворская пише следното: „ Истината за войната всъщност е тъжна, много тъжна! И най-голямата истина, за която никой не иска да говори е, че заради този мит всички генерални секретари направиха кариера! Днес Путин също разчита на този мит, всъщност, най-голямата истина е, че НИЕ ИЗГУБИХМЕ ТАЗИ ВОЙНА! Разбира се, без намесата и помощта на англичаните и американците, тя щеше да завърши още по-трагично! След войната, нашите танкове направиха това, което направи и Хитлер – заграбихме половин Европа, избихме интелигенцията и, откъснахме я с насилие от цивилизования свят! Но простете, финландците, чехите, поляците, естонците, литовците, латвийците, унгарците, българите, нямат никакво основание да са ни благодарни - и това също е истина. Ето защо трябва да търсим друго основание, друг постамент за нашата гордост. Но този мит трябва да бъде разобличен, защото ние 70 години живеем с него и напълно загубихме представа за реалността.„
Една огромна част от руският народ, продължава да живее и днес с този мит! С тази прикриваща бедността теология на Победобесието. Тя никога не го е напускала. Този народ не можа да се изтръгне от мита, защото извън него няма нищо друго! Останало му е само едно измислено, славно минало, едни съмнителни възможности за нови победи, и един парад, продукт на фалшифицираната руска история.
Няма бъдеще, дори вече няма и утопия в която да вярва. Остава му сакралния и ретрограден култ към войната, към победата във Великата отечествена...
Че ако не е войната, кои сме ние ? Остават патетичните, музикално озвучени шествия на танкове, знамена, тонове фалшиви медали, военни маршове, Георгиевски лентички, все същия репертоар от стандартните кремълски, военни мемове! Измислени ветерани покрити с медали от шията до слабините. Съдейки по възрастта им, тяхното участие във войната е започвало и свършвало в пелените… Просто трябва да се вярва в нещо. Тютчев пише: „В Русия просто трябва да се вярва. Става дума не толкова за история, колкото за конструиране на митология.”
Всичко в Русия е митология! Всичко! Масовият руснак вече не може да се измъкне от нея. Той няма друга самоиндетификация. Войната е издигната в култ! Имперското мислене на гол задник, мизерията и водката вървят заедно при безработния провинциален руснак, който живее с пенсията на баба си. Възрастна рускиня с два зъба в устата, отговаря на репортер: „Разбира се, че Украйна е руска, а Финландия, Балтийските държави, Швеция и Полша са си наши, руски исторически територии”
Колкото повече не се вижда никакво бъдеще, толкова повече се усилват децибелите за славното минало! Колкото повече избледняват бляновете на Русия да бъде велика сила, толкова се засилва нейната мрачна, примитивна и все по-обречена агресия към съседни държави!
Всички парични потоци отиват към Москва и Петербург. Останалата част от Русия отдавна се превърнала в огромна, икономическа пустиня, със стандарт на живот като този на Гвинея-Бисао. Така наречените региони, приличат на лунен пейзаж, в който на 40 кв. км. може да изброите 20 човека, от които само двама могат да се окажат без алкохол в кръвта. В Якутия, която по територия е пет пъти по-голяма от Франция, живеят под един милион души, за които Москва буквално се намира в друга галактика…
Всъщност в Русия никога не е имало такова нещо като народ, нито някой някога е питал руснаците за каквото и да е било! Да не говорим за историческото „светло” бъдеще, което се отдалечава със скоростта на виртуалните хиперзвукови ракети, с които ботоксовото, бункерно джудже плаши Запада. Путин се движи в трите смесващи се потока на руския фашизъм – християнския тоталитаризъм на Илин, евразийството на Гумильов, и „евразийския” нацизъм на психопата Дугин!
Фашистките идеи, както винаги са озвучени с изначалната руска невинност, „ние винаги сме на страната на доброто”, вървят успоредно с вечната агресия към съседни народи, без каквото и да е неприятелско действие отвън.
Наивно е дори да се помисли, че късокракият диктатор, Петър I-ви на високи токчета, се интересува от каквато и да е конституция, още по-малко от това което наричат народ. Той се вълнува от конституцията и народа толкова, колкото Ал Капоне се е интересувал от Евангелието на Матей!
Единственото, което го интересува е запазването на собствената му власт.
С какво друго да се гордее Русия?
Със зверското нападение, масовите убийства, грабежи и изнасилвания в Украйна ли? С масовите гробове в Буча,Изюм, Лиман, Мариупол, Виноградное, /актуализирани изображения на Google Maps показват все нови и нови заснети масови гробове/. Сред завързаните и екзекутирани жертви намериха изнасилени и убити 6 и 10 годишни деца. С убийства на опоненти на режима в чужбина и в центъра на Москва ? С куфарите пълни с кокаин, открити в руското посолство в Аржентина ли ?
Страната не произвежда нищо, цялата икономика зависи от цената на това, което течеше по едни тръби. След разгрома в Украйна и западните санкции, руската мафиотска икономика върви към в тотален колапс. Дори котлон не е в състояние да произведе и продаде на западния пазар.
При визитaтa cи в бoлницa, руският диктатор се облича в защитен американски костюм от марката DuPont. Русия не е в състояния и един дъждобран да произведе. Батискафа, с който Путин показно се спуска в морето, е холандско производство… Малко хора знаят, че и матрьошките не са руски, донесени са от Япония в края на 19-ти век…
Само на тридесет километри от Москва всичко тъне в кал, мизерия, разруха и алкохолизъм. 20% от населението няма вътрешна тоалетна, други 30 процента имат такава само на улицата.
Тридесет милиона руснаци живеят с дохода с който се живее в Буркина Фасо. Един канадец посетил руската провинция бе казал : ” все е едно бях попаднал във времето на Чехов”…
Русия никога няма да се превърне във велика сила, докато не се изтръгне от собствените си митове, докато не се завърне в реалността. Така както направи това Германия.
За съжаление една голяма част сомнамбули от българите, никога не са напускали същите тези руски митове, и изглежда ще си останат с тях докато затворят очи.
 

stifen

Продължително пребиваващ

Владимир Кузин​

Още нещо за особеностите на "руската душа"...
1.jpg


"Когато докарват каторжнички в лагера ги изпращат в банята, където разсъблечените жени са разглеждани като стока. Ще има ли вода в банята или не, това е без значение, но ''проверката за въшки" е задължителна. След това, мъжете работещи в лагера застават от двете страни на тесния коридор, а новопристигналите жени ги пускат да преминат по този коридор голи. Но не всичките наведнъж, а една по една. После между мъжете се решава, кой коя ще си вземе…” (из спомените на лагернички от ГУЛАГ).
И огромна табела на влизане в лагера: “Който не е бил – ще бъде! Който е бил – не забравя!”
######
Принуждаването на жените - затворнички към съжителство е нещо обикновено в ГУЛАГ.
“На началника на Кемския лагер Чистяков, жените не само му готвят обяда и му чистят обувките, но даже го мият. За тази дейност, обикновено отбират най-младите и привлекателни жени… Всичките те, на Соловки са били разделени на три категории: “рубльова”, “полурубльова” и “петнадесеткопейкова”. Ако някой от лагерната администрация иска млада и симпатична каторжничка от новопристигналите той казва на пазача: “Доведи ми “рубльова”…
Всеки чекист в Соловки има едновременно от три до пет наложници. Торопов, който през 1924 году е назначен за помощник на Кемския комендант по стопанската част, организира в лагера истински харем, който постоянно се попълва според неговия вкус и разпореждане. От затворничките, ежедневно избират по 25 жени за обслужване на червеноармейците от 95-а дивизия, която охранява Соловки. Войниците са толкова лениви, че арестантките трябва да им оправят леглата…
Жена, която отказва да бъде наложница, автоматически се лишава от “усилена” дажба. И много скоро умира от дистрофия или туберкулоза. На Соловецкия остров такива случаи са особено чести. (Ширяев Борис. "Неугасимото кандило".)
######
“Един път, на Соловки е изпратено много привлекателно момиче – седемнадесетгодишна полякиня. Която има нещастието да привлече вниманието на Торопов. Но тя има смелостта да откаже на неговите домогвания. За отмъщение Торопов заповядва да я доведат в комендатурата и я обвинява в “укриване на контрареволюционни документи”, съблича я гола и в присъствието на цялата лагерна охрана внимателно опипва тялото ѝ в онези места, където, както той казва, могат да бъдат скрити документи…
В един февруарски ден в женската барака влизат няколко пияни пазачи начело с чекиста Попов. Той смъква одеялото от затворничка и всички влезли я изнасилват подред…”
(Малсагов Созерко. "Адските острови: Съветските затвори в Далечния Север")
######
“Аня е осъдена за шпионаж… Възмущението ѝ е огромно. Тя се бори по своему: демонстративно не става, когато влиза началството, говорила силно, без разрешение отваря прозорчето. Естествено, попада в карцера. А условията в карцера са такива: помещение без прозорци; 400 г хляб на ден и две канчета гореща вода; внасят дюшек за 6 часа, през останалото време трябва да стоиш прав или да ходиш по двуметровия студен, залят с вода под, или да седиш на него.
След този карцер Аня живя още месец. Ставаше все по-зле и по-зле и веднъж, през нощта започна да и тече кръв от гърлото. Взеха я в болницата. Умря след два дена. Беше само на 21 години…”
(из спомените на затворничката в ГУЛАГ Адамова-Слиозберг О.Л.).
######
"В отделението "Червен хълм" в Соловки е командирован началникът Финкелщайн. Веднъж, той поставя върху леда на Бяло море, при - 30 градусов студ, 34 затворника за неизпълнена норма за дърводобив. Налага се измръзналите крака на всичките 34 човека да бъдат ампутирани. По- голямата част от тях умират в лазарета. След няколко месеца участвах в медицинска комисия по освидетелстването на този чекист. Оказа се тежък психоневротик - истерик."
(Професор И.С. "Болшевизмът в светлината на психопатологията." Списание "Възраждане". №9. Париж. 1949. Цит. по публ. Бориса Камова. Ж. "Шпион", 1993. Вып.1. Москва, 1993. С.81-89)
“По време на пребиваването ми в качеството на лекар-психиатър в Соловецкия и Свирския концлагер ми се наложи да участвам в медицински комисии, които периодично преглеждат всички сътрудници на ГПУ, които работят там…Освидетелствах една от надзирателките. Преди това, тя ми беше представена от следователя: “Добра работничка, но изведнъж откачи, - поля главата си с вряла вода.”.
Доведоха тази жена при мен. Жена на петдесетина години, която ме порази с погледа си: очите ѝ бяха пълни с ужас, а лицето ѝ беше каменно. Когато останахме само двамата, тя изведнъж започна да говори – бавно, монотонно, с някакъв подземен глас: “Аз не съм луда. Аз бях партийка. А сега не искам да бъда в партията!”. И тя разказа, как веднъж е станала свидетел на следното: един от чекистите чупел пръстите на десетгодишно момченце и обещал да прекрати това мъчение, ако майката на момчето, която също се намирала там с бебе на ръце, счупи едно кутре на бебето си...Нейният десетгодишен син крещял така, че на охранителите, които държат жената им “звънят ушите”… И когато се чува поредното хрущене (счупен е трети пръст на момчето), тя не издържа и чупи пръстчето на бебето си…Казват, че после, в бараката, тя полудява…
Не помня, – пише по-нататък професорът, – как си тръгнах от тази експертиза… Самият аз едва не полудях…” (Професор И.С. "Болшевизмът в светлината на психопатологията. Списание “Възраждане”. №9. Париж. 1949).
"А това вече е откровение от противоположната страна – на един от чекистите в ГУЛАГ, работещ в женски лагери:
“Ръцете на онази, която водиш да разстрелваш, задължително трябва да бъдат завързани отзад с тел. Заповядваш ѝ да върви напред, а сам с наган в ръка, вървиш след нея. Когато е нужно, командваш “надясно”, “наляво”, докато не я докараш до мястото, където са приготовени стърготини или пясък. Там опираш дулото в тила ѝ, и трах! И едновременно я риташ отзад, за да не ти изпръска кръвта униформата и жена ти да не я пере отново, и отново."


RU
Женщины ГУЛАГа, история которую никто и никогда не рассказывал…

Судьба женщин “врагов-народа” такая, как она есть
Опубликовано 24 января 2017
Когда каторжанок привозят в лагерь, их отправляют в баню, где раздетых женщин разглядывают как товар. Будет ли вода в бане или нет, но осмотр “на вшивость” обязателен. Затем мужчины – работники лагеря – становятся по сторонам узкого коридора, а новоприбывших женщин пускают по этому коридору голыми. Да не сразу всех, а по одной. Потом между мужчинами решается, кто кого берёт…” (из воспоминаний узниц ГУЛАГа).
И – огромная вывеска на въезде в лагерь: “Кто не был – тот будет! Кто был – не забудет!”
Принуждение женщин-заключённых к сожительству было в ГУЛАГе делом обычным.
СКОТ
“Старосте Кемского лагеря Чистякову женщины не только готовили обед и чистили ботинки, но даже мыли его. Для этого обычно отбирали наиболее молодых и привлекательных женщин… Вообще, все они на Соловках были поделены на три категории: “рублёвая”, “полурублёвая” и “пятнадцатикопеечная” (“пятиалтынная”). Если кто-либо из лагерной администрации просил молодую симпатичную каторжанку из вновь прибывших, он говорил охраннику: “Приведи мне “рублёвую”…
Каждый чекист на Соловках имел одновременно от трёх до пяти наложниц. Торопов, которого в 1924 году назначили помощником Кемского коменданта по хозяйственной части, учредил в лагере настоящий гарем, постоянно пополняемый по его вкусу и распоряжению. Из числа узниц ежедневно отбирали по 25 женщин для обслуживания красноармейцев 95-й дивизии, охранявшей Соловки. Говорили, что солдаты были настолько ленивы, что арестанткам приходилось даже застилать их постели…
Женщина, отказавшаяся быть наложницей, автоматически лишалась “улучшенного” пайка. И очень скоро умирала от дистрофии или туберкулёза. На Соловецком острове такие случаи были особенно часты. Хлеба на всю зиму не хватало. Пока не начиналась навигация и не были привезены новые запасы продовольствия, и без того скудные пайки урезались почти вдвое…” (Ширяев Борис. Неугасимая лампада.)
Когда насилие наталкивалось на сопротивление, облечённые властью мстили своим жертвам не только голодом.
“Однажды на Соловки была прислана очень привлекательная девушка – полька лет семнадцати. Которая имела несчастье привлечь внимание Торопова. Но у неё хватило мужества отказаться от его домогательства. В отместку Торопов приказал привести её в комендатуру и, выдвинув ложную версию в “укрывательстве контрреволюционных документов”, раздел донага и в присутствии всей лагерной охраны тщательно ощупал тело в тех местах, где, как он говорил, лучше всего можно было спрятать документы…
В один из февральских дней в женский барак вошли несколько пьяных охранников во главе с чекистом Поповым. Он бесцеремонно скинул одеяло с заключённой, некогда принадлежавшей к высшим кругам общества, выволок её из постели, и женщину изнасиловали по очереди каждый из вошедших…” (Мальсагов Созерко. Адские острова: Сов. тюрьма на дальнем Севере.)
НАКАЗАНИЯ
Для того чтобы сломить волю заключённой, превратив её в послушную “скотину”, или выбить из неё необходимые для продления срока заключения “признания”, придумывались различного рода пытки, а также карательные акции для устрашения остальных. Вот лишь некоторые из них:
1. Бессмысленный труд
Это когда за невыполнение плана (а выполнить его истощённым и больным женщинам было неимоверно трудно) заключённую заставляли, скажем, переливать воду из проруби в прорубь или перетаскивать тяжёлые брёвна с одного места на другое и назад. К физическим страданиям здесь добавлялись моральные…
2. Карцер
“Аню осудили за шпионаж… Возмущению её не было предела. По-своему она боролась: демонстративно не вставала, когда входило начальство, говорила громко, без разрешения открывала форточку. Естественно, попала в карцер. А условия в карцере были такие: помещение без окон; питание – 400 г хлеба в день и две кружки горячей воды; топчан вносят на 6 часов, остальное время надо стоять или ходить по двухметровому холодному помещению или сидеть на залитом водой полу. Карцер давали на срок от 4 до 20 дней. Должно быть, сильно она обозлила начальника, что он дал этой бедной девочке все 20 дней. Впервые в моей лагерной жизни я столкнулась с таким сроком. Обычно и после пяти дней выходили больными.
После этого Аня прожила у нас месяц. Ей делалось всё хуже, и однажды ночью у неё началось горловое кровотечение. Аню забрали в больницу. Умерла она через два дня. Ей был всего 21 год…” (из воспоминаний узницы ГУЛАГа Адамовой-Слиозберг О.Л.).
А это свидетельство другой узницы, приведённое А.И.Солженицыным в “Архипелаге ГУЛАГ”:
“Секирка. Это значит – Секирная гора. В двухэтажном соборе там устроены карцеры. Содержат в карцере так: от стены до стены укреплены жерди толщиною в руку. Наказанным велят весь день на этих жердях сидеть. Высота жерди такова, что ногами до земли не достанешь. Не так легко сохранить равновесие, весь день только и силится каторжанин или каторжанка – как бы удержаться. Если же свалится – надзиратели подскакивают и бьют бедолагу. Это в лучшем случае. А то выводят наружу к лестнице в 365 крутых ступеней (от собора к озеру, монахи соорудили), привязывают к спине для тяжести бревно – и сталкивают вниз. А ступеньки настолько круты, что бревно с человеком на них не задерживается, катится до самого низа. В итоге от людей остаются кровавые лохмотья…”
3. Замораживание людей
“На командировке “Красная горка”, в Соловках, был начальник по фамилии Финкельштейн. Однажды он поставил на ночь на лёд Белого моря при 30 градусах мороза тридцать четыре узника (среди которых были и женщины) за невыполнение плана. Всем им впоследствии пришлось ампутировать отмороженные ноги. Большинство из них погибло в лазарете. Через несколько месяцев мне пришлось участвовать в медицинской комиссии, свидетельствовавшей этого чекиста. Он оказался тяжёлым психоневротиком-истериком.” (Профессор И.С. (под этим псевдонимом, по-видимому, писал профессор Иван Лукьянович Солоневич, совершивший побег в Финляндию из Медвежьегорска, куда он был переведён из Свирского концентрационного лагеря). Большевизм в свете психопатологии. Журнал “Возрождение”. №9. Париж. Париж. 1949)
4. Поедание крысами
В одном из подвалов жили огромные крысы. Узника или узницу сажали в клетку и прикручивали прутьями так, что бедняга не мог пошевельнуться. Проёмы между прутьями были широкими. Крысы свободно проникали в клетку и грызли человека. А порой и заживо его съедали…
5. А это на долгие годы останется чёрным пятном в истории нашей страны. Чекисты нашли способ “сломить” именно женщину, которая более стойко, чем мужчина, переносила тяжёлый быт и физические издевательства над собой. Была придумана так называемая “пытка детьми”.
События, рассказанные упомянутым выше профессором И.С., происходили в городе Лодейное Поле, где находилось главное управление Свирских лагерей.
“Во время пребывания моего в качестве врача-психиатра в Соловецком и Свирском концлагерях мне пришлось участвовать в медицинских комиссиях, периодически обследовавших всех сотрудников ГПУ, работавших там… Мною была освидетельствована одна из надзирательниц. Перед этим она была мне так представлена следователем: “Хорошая работница, и вдруг спятила, вылив себе на голову крутой кипяток”.
Приведённая ко мне женщина лет пятидесяти поразила меня своим взглядом: её глаза были полны ужаса, а лицо было каменным. Когда мы остались вдвоём, она вдруг заговорила – медленно, монотонно, каким-то подземным голосом: “Я не сумасшедшая. Я была партийная. А теперь не хочу быть в партии!”. И она рассказала, как однажды стала свидетелем следующего: один из чекистов ломал пальцы мальчику лет десяти, обещая прекратить эту пытку, если мать ребёнка, находившаяся тут же с младенцем на руках, сломает только один мизинчик своему крошке… Её десятилетний сын кричал так, что у охранников, державших женщину, “звенело в ушах”… И когда послышался очередной хруст (был сломан уже третий палец), она не выдержала и сломала пальчик своему младенцу… Говорили, что после, в бараке, она сошла с ума…
Не помню, – пишет далее профессор, – как я ушёл с этой экспертизы… Сам чуть не свихнулся…” (Профессор И.С. Большевизм в свете психопатологии. Журнал “Возрождение”. №9. Париж. 1949).
РАССТРЕЛЫ
Осуждённым на лагерные работы за серьёзную провинность или выпады против Советской власти мог быть вынесен новый приговор (без суда и следствия). В том числе и “высшая мера социальной защиты”.
“Убивают в одиночку каждый день. Это делают в подвале под колокольней. Из револьвера… Вы спускаетесь по ступеням в темноту и… А расстрелы партиями проводят по ночам на Онуфриевом кладбище. Дорога туда идёт мимо нашего барака, это бывший странноприимный дом. Мы назвали эту дорогу улицей Растрелли… Расскажите об этом там, это очень важно. Важно, чтобы там – там! – знало об этом как можно больше людей, иначе они не остановятся…”
А это уже откровения противоположной стороны – одного из чекистов ГУЛАГа, работавшего в женских лагерях:
“У той, которую ведёшь расстреливать, руки обязательно должны быть связаны сзади проволокой. Велишь ей следовать вперёд, а сам с наганом в руке за ней. Когда нужно, командуешь “вправо”, “влево”, пока не подведёшь к месту, где заготовлены опилки или песок. Там ей дуло к затылку и трррах! И одновременно даёшь крепкий пинок в задницу. Это чтобы кровь не обрызгала гимнастёрку и чтобы жене не приходилось опять и опять её стирать”.
Владимир Кузин
 

stifen

Продължително пребиваващ
За всички Соцносталгици и Ватници
war2.jpg

Yuriy Lidovsky
"""""""""""''''''"""""""''''''''''''''
Страшно е да се сравнява отношението към ветераните от Втората Световна Война в СССР и в САЩ.
Съветски Съюз:
На 1 януари 1948 година «по многобройни предложения на съветски граждани» в СССР се отменят паричните плащания за ордени и медали. Отменя се правото на безплатно пътуване за ветераните, наградени с бойни ордени. Отменят се преференциалните процедури и цени при закупуване на жилища.
Да се учиш е много скъпо — още в 1940 година Сталин въвежда такса за за обучението в горните класове и висшите учебни заведения на СССР. Обучението в столичните училища струва 200 рубли на година, а обучение в институт струва 400 рубли в Москва, Ленинград и столиците на съюзните републики и 300 – в другите градове (таксата за образование е отменена три години след смъртта на Сталин — в 1956 година). Освен това, бедните хора са ограбени от конфискационната парична реформа от 1947 година.
Около 10 милиона войници се връщат от фронта с различни форми на инвалидност. От тях 775 хиляди са ранени в областта на главата, 155 хиляди са с едно око, 54 хиляди са напълно ослепели, 3 милиона едноръки, 1,1 милиона без две ръце. Много от тях, физически не могат да работят и са принудени да просят. В 1948 година, за борба с мизерстващите орденоносци е приет указ за «За изселването в отдалечени райони на лица, злонамерено избягващи трудова дейност в селското стопанство и водещи антиобществен, паразитен начин на живот».
От големите градове започват да изселват инвалидите – герои от войната. През 1951 година Сталин решава радикално да разреши проблема, заповядвайки всички инвалиди от войната, хванати, че просят да бъдат "доброволно-принудително" разселени по интернати от закрит тип.
САЩ:
На 22 юни 1944 година Франклин Рузвелт подписва G.I. Bill — закон, който определя предимствата и намаленията за онези, които са се завърнали от фронта, участници във ВСВ. За ветераните са определени стипендии за учене в колеж. В резултат - през 1947 година ветераните от войната са 47% от всички обучаващи се в американските колежи.
Към 1956 г. в рамките на този закон 7,8 милиона ветерани от войната се възползват от тези предимства и намаления за образование, около 2,2 милиона — от предимствата и намаленията за обучение в колежи или университети и още 5,6 милиона — за някаква друга учебна програма. Историците и икономистите смятат този законопроект за голям политически и икономически успехо. Той има съществен принос в запазването на човешкия капитал на Америка, който способства за дългосрочния икономически ръст на страната.
За ветераните е въведена помощ за безработица в течение на година – $20 на седмица. Само за това Америка отделя четири милиарда долара – страната помага на ветераните да си намерят нова работа. Построени са и специални болници за ветерани. За ветераните са въведени и ипотека с намаление, и кредити с отстъпки.
Евтина къща в предградията на градовете в САЩ струва около 8000 долара. Ветеран от войната може да я купи за 400 долара. И милиони семейства на ветерани започват да живеят в свои къщи.
 

stifen

Продължително пребиваващ

Daniela Gortcheva

Когато всякога проклета Русия почти унищожи храбрия чеченски народ (бедна ви е фантазията на какво бяха подложени тези хора, защото бг медии оглушително мълчаха!), а след това нападна Грузия, украинците - в голямото си мнозинство бяха ПРОРУСКИ настроени.
Дори когато Русия започна завзе Крим и изпрати своите ГРУ терористи в Донецк и Луганск и на практика започна войната си срещу Украйна през 2014 година, в Украйна - бивша съветска република, с десетилетия издевателства и промиване на мозъци, където милиони бяха морени с Голодомор, стигнал до канибализъм, милиони бяха депортирани и разстрелвани от НКВД, а останалите, пращани да гинат по фронтовете заради завоевателните мераци на всякога проклета Русия, та когато Русия започна войната през 2014, огромна част от населението в Украйна все още беше ПРОРУСКО.
Поради НАГЛАТА руска пропаганда, немалко от тях вярваха, че в Донецк и Луганск имало било сепаратисти и бунтовници и Киев ги бил бомбардирал.
Грях им на душата и на западните журналисти, които използваха подвеждащата, лъжлива терминология на Кремъл - сепаратисти.
Нямаше сепаратисти!
И неведнъж съм казвала, че пътят към робството и страданието започва с отказа да използваш ТОЧНИТЕ ДУМИ.
Нещата трябва да се назоват с ТОЧНИТЕ думи, с ТОЧНИТЕ ПОНЯТИЯ.
Компромиси с ИСТИНАТА не трябва да има!
А истината беше - и Гиркин я призна в прав текст, че дори срещу заплащане и заплахи не е намерил в Донецк и Луганск хора, освен няколко алкохолизирани, напълно оглупели и абсолютно безполезни мужика, които да подкрепят идеята двата украински района да се присъединят към Русия.
Затова Русия започна да изпраща цели войскови подразделения с мощно въоръжение, а накрая изпрати дори и ракетна остановка Бук, с която свали пътническия самолет от полет MH17.
И през цялото време руската пропаганда дънеше, че там се борели сепаратисти, които мнооого, ама много били искали да са част от матушка Русия.
Смях в залата!
И за жалост не само българите-русофили, дето чавка им е изпила мозъка и ги мързи да си научат родната история, но и ОГРОМНА част от украинците вярваха на тази пропаганда.
Е така става, когато не си научен от малък да мислиш логично, а си научен да папагалстваш!
( Отварям едни скоби. И за по-голямата част от бг медии говоря, защото те - а това беше наистина скандално, повтаряха като папагали руската официална пропаганда и така подготвиха почвата за руските лъжи.
1f621.png

И сега, когато истината е казана и отдавна е известна, лъжата е все така жива!
Заради тях, които тогава не си свършиха работата почтено и професионално!
Разбира се, сред бг медии и журналисти има светли изключения, които казваха и пишеха истината, но то беше капка в морето от папагалстващите мисирки.
Затварям скобите, но не преди да предупредя същите тези повтарящи руските лъжи журналисти, че утре по много мъчителен начин ще научат и изпитат на собствен гръб и на гърба на децата си какво означава руска жестокост.
Да гледат какво стана с Вика и да не питат повече. ).
Та не само част от българския народ, а ОГРОМНА част от украинския народ беше ПРОРУСКИ настроен.
Нещо повече, в Генералния щаб на Украйна имаше руски къртици!
Нали помните, че след като свалиха пътническия самолет от полет MH17, орките се хвалеха първоначално, че са свалили АН.
А защо?
Защото от Киев беше изтекла информация, че такъв и такъв самолет ще излети!
Това да ви напомня нашите предатели, вкл. с последния скандал около F16?
Та сега разни украински момиченца, родени онзи ден, се възмущават как можело да има българи - русофили?
И аз се възмущавам, но точно украинските момиченца не могат да питат това - ще трябва първо да научат, че докато са ходели прави под масата, техните родители, лели, чичовци, вуйчовци и вуйни са били много, много по - ПРОРУСКИ настроени, отколкото сега са шепа българи.
А на бг русофили ще им кажа: ще престанете да бъдете русофили, но по най-мъчителния начин.
Гледайте трагедията в Украйна и си представете какво я чака България, ако на руската мечка стръвница не й бъдат избити зъбите и извадени ноктите.
Защото окървавената й мутра се е насочила и към вас.
И не, няма да пощади нито вас, нито децата ви.
 

stifen

Продължително пребиваващ
Това е, което носят със себе си орките

May be an image of 2 people
Леонид Николаевич Рабичев (1923-2017) е награден с два ордена на Отечествената война II степен, орден Червена звезда и бойни медали. Член на Съюза на художниците на СССР от 1960 г., член на Съюза на писателите на Москва от 1993 г.
Откъс от книгата на Леонид Рабичев "Войната ще отпише всичко".
“- Да, беше преди пет месеца, когато нашите войски в Източна Прусия настигнаха цивилното население, евакуирало се от Голдап, Инстербург и други градове, изоставени от германската армия. С каруци и коли, пеша – старци, жени, деца, големи патриархални семейства бавно, по всички пътища и магистрали на страната, тръгнаха на запад.
Нашите танкисти, пехотинци, артилеристи и сигналисти ги настигнаха, за да разчистят пътя, хвърлиха количките им с мебели, куфари, куфари и коне в канавките отстрани на магистралата, изблъскаха старците и децата и, забравяйки за дълга и честта и за отстъпващите без бой германски части, нападнаха хиляди жени и момичета.
Жени, майки и техните дъщери, лежат отдясно и отляво по магистралата, а пред всяка стои кикотяща армада от мъже със свалени гащи.
Окървавените и губещи съзнание се влачат настрани, а децата, които се притичват да им помогнат, са застреляни. Гуфи, ръмжене, смях, писъци и стенания. И техните командири, техните майори и полковници стоят на магистралата, някои се смеят, а други дирижират, не, по-скоро регулират. Това е така, за да участват всички техни войници без изключение.
Не, този адски смъртоносен групов секс не е взаимна отговорност и изобщо не е отмъщение на проклетите окупатори.
Всепозволеност, безнаказаност, безличност и жестоката логика на обезумяла тълпа. Шокиран, седях в кабината на един и половина тона камион, моят шофьор Демидов стоеше на опашката и си представях Картаген на Флобер и разбрах, че войната няма да отпише всичко. Полковникът, който току-що дирижираше, не издържа и заема мястото си в строя, а майорът разстрелва свидетелите, истеричните деца и старци.
- Свърши го! Към колите!
И зад нас вече е следващият блок.
И пак има спиране, а аз не мога да се хвана за моите сигналисти, които също вече се нареждат на нови опашки. Усещам гадене в гърлото.
До хоризонта, между планини от парцали, преобърнати каруци, трупове на жени, старци и деца. Магистралата е освободена за движение. Стъмни се.
Отляво и отдясно има немски чифлици. Получаваме команда да се настаним за нощувка.
Това е част от щаба на нашата армия: командващият артилерията, противовъздушната отбрана, политическият отдел.
Аз и моя команден взвод получихме имение на два километра от магистралата.
Във всяка стая има трупове на деца, старци, изнасилени и застреляни жени.
Толкова сме уморени, че без да им обръщаме внимание, лягаме на пода между тях и заспиваме.
Сутринта разгръщаме радиото и се свързваме с фронта чрез RSB. Получаваме инструкции за създаване на комуникационни линии. Напредващите части най-накрая се сблъскаха с германските корпуси и дивизии, които бяха заели отбранителни позиции.
Германците вече не отстъпват, те умират, но не се предават. Техните самолети се появяват във въздуха. Страхувам се, че греша, но ми се струва, че по отношение на жестокостта, безкомпромисността и броя на загубите от двете страни тези битки могат да се сравняват с битките при Сталинград. Наоколо е и напред.
Не си оставям телефоните. Получавам заповеди, давам заповеди. Само през деня има време за изнасяне на труповете на двора.
Не помня къде ги закарахме.
Към двора?
Към стопански постройки? Не мога да си спомня къде, знам, че никога не сме ги погребвали.
Изглеждаше, че има погребални екипи, но те бяха далеч зад линиите.
И така, аз помагам при пренасянето на телата. Замръзвам до стената на къщата.
Пролет, първата зелена трева на земята, ярко горещо слънце. Нашата къща е островърха, с ветропоказатели, в готически стил, покрита с червени керемиди, сигурно е на двеста години, дворът е постлан с каменни плочи на петстотин години.
В Европа сме, в Европа сме!
Замечтах се и изведнъж през отворените порти влязоха две шестнайсетгодишни германки. В очите няма страх, а ужасна тревога.
Те ме видяха, изтичаха и, прекъсвайки се един друг, се опитаха да ми обяснят нещо на немски. Въпреки че не знам езика, чувам думите "muter", "vater", "bruder".
Става ми ясно, че в паниката на бягството са загубили семейството си някъде.
Страшно ми е жал за тях, разбирам, че трябва да бягат от нашия щаб, колкото им носи очите, и им казвам:
- Mutter, Vater, Brooder - нищо! - и соча с пръст втората далечна порта - там, казвам. И ги бутам.
Тук ме разбират, бързо си тръгват, изчезват от поглед и аз въздъхвам с облекчение - поне спасих две момичета и се отправям към втория етаж към телефоните си, следейки внимателно движението на агрегатите, но не минават и двадесет минути, когато от двора чувам някакви писъци, викове, смях, псувни.
Втурвам се към прозореца.
Майор А. стои на стъпалата на къщата, а двама сержанти са извили ръце, навели същите тези две момичета, а срещу тях е целият личен състав на армията - шофьори, санитари, чиновници, пратеници.
- Николаев, Сидоров, Харитонов, Пименов... - командва майор А. - Хванете момичетата за ръце и крака, свалете им полите и блузите! Оформете две линии! Разкопчайте коланите, свалете панталоните и бельото! Надясно и наляво, един по един, започнете! А. командва, а моите сигналисти, моят взвод, тичат по стълбите от къщата и се строяват в строя. А двете „спасени” от мен момичета лежат върху древни каменни плочи, с ръце в менгеме, уста натъпкани с кърпи, разкрачени крака – вече не се опитват да се отскубнат от ръцете на четиримата сержанти, а петият им къса и разпокъсва блузите, сутиените, полите и панталоните им.
Телефонистките ми избягаха от вкъщи - смях и псувни.
Но редиците не намаляват, едни се издигат, други се спускат, а около мъчениците вече има локви кръв и нямат край редиците, киканията и псувните.
Момичетата вече са в безсъзнание, но оргията продължава.
Майор А. командва гордо с ръце на кръста. Но тогава последният се надига и сержантите-палачи се нахвърлят върху двата полутрупа.
Майор А. вади револвер от кобура си и стреля в окървавените уста на мъчениците, а сержантите влачат осакатените им тела в кочината, а гладните прасета започват да им късат ушите, носовете, гърдите и след няколко минути от тях остават само два черепа, кости, прешлени.
Страх ме е, отвратен съм.
Изведнъж гаденето се надига в гърлото ми и имам чувството, че се обръщам наопаки.
Майор А. – Господи, какъв негодник!
Не мога да работя, бягам от къщи, без да гледам къде отивам, отивам някъде, връщам се, не мога, трябва да погледна в кочината.
Пред мен кървясали свински очи, а сред слама и свински изпражнения два черепа, челюст, няколко прешлена и кости и два златни кръста – двете „спасени” от мен момичета.”
© Андрей Малгин.
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
Никто не забыт - Ничто не забыто.
А вот что было на самом деле в сталинские годы – фотоснимки инвалидов войны были признаны «нежелательными», и самих инвалидов убирали с улиц, чтобы те не портили вид «счастливых советских городов». Безруких-безногих инвалидов, передвигавшихся на самодельных тележках-каталках, собирали с улиц, отнимали у них паспорта и отправляли в специальный лагерь на острове Валаам, где в полузаброшенных бараках, без ухода и электричества те просто лежали и ждали смерти…
10.jpg


Сам помню, в 60-е годы все на колясках на подшипниках во Владивостоке как-то резко исчезли.
Они просили милостыню в центре города.
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
По сей день неизвестно, сколько граждан СССР погибло во Второй мировой.

Оценки различаются на миллионы жизней. Ясно, впрочем, что СССР потерял не менее 27-30 миллионов человек, 15% населения.
В любой нормальной стране именно эта катастрофа, её причины и виновники, были бы центральной темой истории войны. Но не в России.
Только в первые месяцы той войны миллионы солдат Красной армии сдались в плен. Миллионы. Большинство из них в плену не выжили. Во многом это стало следствием сталинских чисток в армии перед войной. В любой нормальной стране руководителей государства и военачальников, допустивших это, проклинали бы каждый день.
В России из них делают героев. Всю войну основным методом достижения побед было закидывание врага трупами своих солдат.
Практически во всех операциях и сражениях, особенно после обороны Москвы, Красная армия имела количественное превосходство над Вермахтом - особенно в живой силе. И практически всегда же несла гораздо бОльшие потери, чем враг.
В любой нормальной стране это считалось бы преступлением. В России этим гордятся. Потери среди мирного населения не интересовали вообще никого. Только в Ленинграде от голода умерли сотни тысяч, хотя полной блокады не было, и партийные чиновники в городе жрали в три горла. Одно лишь это в нормальной стране стало бы - пусть даже постфактум - поводом для суда над руководителями страны. А в России увековечивают память этих руководителей.
А сколько людей советская власть отправила из немецких концлагерей прямиком в лагеря ГУЛАГа, считая их предателями? И сколько их там сгинуло? Никто не знает. И никому в современной России нет дела до этого.
Сразу после войны власть принялась скрывать правду и врать о катастрофе.
Сталин заявил о 7 миллионах погибших, хотя и тогда было известно, что даже одни только воинские потери выше. И врала власть так долго, что в итоге установить реальное число жертв стало просто невозможно.
А теперь, при Путине, власть вообще делает из катастрофического числа жертв той войны предмет для торжества.
"Смотрите, мол, сколько у нас потерь, у вас столько нет, мы круче, то-то же".
И в том числе потому, что власть и общество так и не захотели осознать ту катастрофу, Россия сегодня уничтожает сотни тысяч - а, может, и миллионы - жизней своих и чужих граждан.
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
Очередной миф советского агитпропа:
"Когда фашисты напали на СССР, все граждане, как один, пошли в военкоматы".
Примерно так писали в учебниках и рассказывали учителя. По моему, кое-где, до сих пор так пишут и рассказывают.
Согласно документам НКВД, за 4 года советско-германской войны, от призыва в армию уклонилось (сбежало, спряталось) — 913 354 человек.
Получило повестки и попыталось уклониться от службы — 2 420 448 человек.
В общем, около 3 миллионов граждан СССР, призывного возраста, не хотели идти на фронт, воевать за советскую власть.
Добавим сюда тех кто бежал непосредственно с фронта:
"С началом войны по 10-е октября (1941) с.г. Особыми отделами НКВД и заградительными отрядами войск НКВД по охране тыла задержано 657 364 военнослужащих, отставших от своих частей и бежавших с фронта.
ww2.jpg

Из них оперативными заслонами Особых отделов задержано 249 969 человек и заградительными отрядами войск НКВД по охране тыла — 407 395 военнослужащих. Из числа задержанных Особыми отделами арестовано 25 878 человек, остальные 632 486 человек сформированы в части и вновь направлены на фронт.
По постановлениям Особых отделов и по приговорам Военных трибуналов расстреляно 10 201 человек, из них расстреляно перед строем — 3321 человек."
Справка С.Р. Мильштейна Л.П. Берии о количестве арестованных и расстреляных военнослужащих, отставших от своих частей и бежавших с фронта
01.10.1941
РГАНИ. Ф. 89. Оп. 18. Д. 8. Л. 1—3. Подлинник. Машинопись.
Интересно, последние перебежчики к немцам, были зафиксированы в апреле 1945!
Добавим еще, более 3 миллионов командиров и бойцов Красной Армии, сдавшихся в плен в 1941 году.
 

stifen

Продължително пребиваващ
Согласно документам НКВД, за 4 года советско-германской войны, от призыва в армию уклонилось (сбежало, спряталось) — 913 354 человек.
Получило повестки и попыталось уклониться от службы — 2 420 448 человек.
В общем, около 3 миллионов граждан СССР, призывного возраста, не хотели идти на фронт, воевать за советскую власть.
Миллион двести тысяч воевали с оружием против Сталина. Еще столько же служили в немецкой армии без оружия
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
Германский подводный флот за время Второй мировой войны потопил 2 828 океанских кораблей противника.
Советский подводный флот потопил 250 плавсредств (корабли, баржи, шхуны, пассажирские, даже один парусник).
Одна немецкая подлодка потопила столько, сколько весь советский подводный флот.

С авиацией было примерно также.
Aces.jpg
 
Сверху