Изменения в Законе об иностранцах Болгарии

STT

Продължително пребиваващ
Так и вижу скабеевых/чубайсов и прочих хаматовых в очереди кандидатов в представители. Извините, фантазия у меня буйная...
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
Так и вижу скабеевых/чубайсов и прочих хаматовых в очереди кандидатов
Не там смотришь, я вижу двух Гудковых, Ёлкина, Ежова, а еще я вижу давно осевших тут различных коррупционеров.
Нет у тебя фантазии.
 

STT

Продължително пребиваващ
Ну, эти-то точно представители :)
 

Петров

Продължително пребиваващ
Адрес
Бургас

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ДВ, БР. 153 ОТ 1998 Г.)

Обн. ДВ. бр.67 от 4 Август 2023г.
Проект: 49-302-01-32/10.05.2023 г.

§ 1. (*) В чл. 8, ал. 1 думите "както и виза, когато такава се изисква" се заменят с "както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват".
§ 2. (*) В чл. 8а, ал. 1, изречение първо след думата "паспорт" се поставя запетая, а думите "и виза, когато такава се изисква" се заменят с "както и с виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват".
§ 3. (*) В чл. 9ж, ал. 6 след думите "граничния контрол" се поставя запетая и се добавя "изпълнението на задачите на централното и национално звено по Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS)".
§ 4. (*) Създават се чл. 9и - 9н:
"Чл. 9и. (1) Разрешение за пътуване се издава в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1240 на Европейския парламент и на Съвета от 12 септември 2018 г. за създаване на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и за изменение на регламенти (ЕС) № 1077/2011, (ЕС) № 515/ 2014, (ЕС) 2016/399, (ЕС) 2016/1624 и (ЕС) 2017/2226 (ОВ, L 236/1 от 19 септември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1240".
(2) Разрешение за пътуване се издава на:
1. чужденци, посочени в приложение II на Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ, L 303/39 от 28 ноември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1806", които са освободени от изискването за виза при планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период;
2. чужденци, които Република България е освободила от изискването за виза съгласно чл. 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1806 при планиран престой с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период;
3. чужденци - членове на семейството на български гражданин, които са освободени от изискването за виза и не притежават карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз или разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002, даващо право на пребиваване на територията на страната.
(3) Разрешение за пътуване не се издава на чужденци, определени в чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1240.
Чл. 9к. (1) Когато Република България е определена съгласно Регламент (ЕС) 2018/1240 за компетентна държава членка по обработване на заявлението за издаване на разрешението за пътуване, разглеждането на заявлението се извършва от дирекция "Международно оперативно сътрудничество" в Министерството на вътрешните работи.
(2) Директорът на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" или оправомощени от него длъжностни лица вземат решения за издаване, отказ, отмяна или отнемане на разрешението за пътуване при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2018/1240.
(3) В съответствие с чл. 25а, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1240 за целите на разглеждане на заявлението за издаване на разрешение за пътуване директорът на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" или оправомощени от него длъжностни лица могат да получават от Централното бюро за съдимост електронна справка за съдимост на чужденци за престъпленията, посочени в приложението към чл. 17, параграф 4, буква "а" от регламента.
(4) Отказът, отмяната или отнемането на разрешението за пътуване се постановяват в стандартен формуляр, приет от Европейската комисия, и могат да се обжалват пред Административния съд - София-град, при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Разрешение за пътуване с ограничена териториална валидност може да бъде издадено по причини от хуманитарен характер или когато това се налага от държавния интерес или изпълнението на международни задължения, ако заявлението за издаването му е прието за допустимо, но все още не е приключила процедурата по обработването му съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) 2018/1240, или са налице основания за отказ, отмяна или отнемане на разрешението.
(6) Издадените разрешения по ал. 5 са валидни на територията на Република България или териториите на други държави членки при постигнато съгласие за това в съответствие с чл. 44 от Регламент (ЕС) 2018/1240.
Чл. 9л. (1) Освен на дирекция "Международно оперативно сътрудничество", достъп до информационната система ETIAS се предоставя на:
1. органите за граничен контрол при извършване на гранични проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове съгласно чл. 47 и 48 от Регламент (ЕС) 2018/1240;
2. дирекция "Миграция" и на звената "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи - за справка или проверка съгласно чл. 49 от Регламент (ЕС) 2018/1240 дали са изпълнени условията за влизане и пребиваване или при необходимост от предоставяне на данни на трета държава за целите на връщането съгласно чл. 65, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1240.
(2) Достъп до информационната система ETIAS чрез дирекция "Международно оперативно сътрудничество" във връзка с предотвратяване, разкриване и разследване на терористични и други тежки престъпления, определени в чл. 36, ал. 3 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, се предоставя на:
1. Главна дирекция "Национална полиция";
2. Главна дирекция "Борба с организираната престъпност";
3. Главна дирекция "Гранична полиция";
4. областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;
5. Държавна агенция "Национална сигурност";
6. Агенция "Митници";
7. Служба "Военна полиция";
8. органите на съдебната власт.
(3) Достъпът до информационната система ETIAS се предоставя от дирекция "Международно оперативно сътрудничество" при условията и по реда на чл. 51 и 52 от Регламент (ЕС) 2018/1240 въз основа на мотивирано искане на оправомощени от ръководителите на структури по ал. 2 служители в писмена или електронна форма.
(4) При спешни случаи, когато е необходимо да се предотврати непосредствена опасност за живота на лице, свързана с терористично или друго тежко престъпление, дирекция "Международно оперативно сътрудничество" обработва искането незабавно, като проверката на условията по чл. 52 от Регламент (ЕС) 2018/1240 се извършва в 7-дневен срок след постъпване на искането.
(5) Органите по ал. 1 и 2 приемат и прилагат вътрешни правила за ефективен контрол върху оправомощените лица с право на достъп до информационната система ETIAS.
(6) Дирекция "Международно оперативно сътрудничество", Главна дирекция "Гранична полиция" и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи поддържат съгласно изискванията на чл. 69, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2018/1240 регистри на служителите, надлежно оправомощени да въвеждат и извличат данни от информационната система ETIAS.
(7) Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" регистрира съгласно изискванията на чл. 70 от Регламент (ЕС) 2018/1240 всички операции по обработване на данните, получени въз основа на направените искания за достъп до информационната система ETIAS.
Чл. 9м. (1) При влизане в и излизане от Република България органите за граничен контрол въвеждат в Системата за влизане и излизане (СВИ) съгласно Регламент (ЕС) 2017/2226 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2017 г. за създаване на Система за влизане/излизане (СВИ) с цел регистриране на данните относно влизането и излизането и данните относно отказа за влизане на граждани на трети страни, преминаващи външните граници на държавите членки, за определяне на условията за достъп до СВИ за целите на правоприлагането и за изменение на Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение и регламенти (ЕО) № 767/2008 и (ЕС) № 1077/2011 (ОВ, L 327/20 от 9 декември 2017 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2017/2226", данни за чужденци, които:
1. са допуснати за краткосрочно пребиваване на територията на държавите членки и които подлежат на гранични проверки в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ, L 77/1 от 23 март 2016 г.);
2. са членове на семейството на български гражданин и не притежават карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз или разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002, даващо право на пребиваване на територията на страната.
(2) В СВИ се въвеждат данни и за чужденци, чието влизане е отказано в съответствие с чл. 14 от Кодекса на шенгенските граници.
(3) В СВИ не се регистрират данни за чужденци, определени в чл. 2, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2226.
(4) Освен на компетентните органи за граничен контрол, достъп до СВИ с цел въвеждане, промяна, заличаване и справка с данни се предоставя на:
1. оправомощени със заповед на министъра на външните работи консулски служители в задграничните представителства, компетентни за издаване, анулиране и отмяна на визи;
2. оправомощени със заповед на министъра на външните работи служители на Националния визов център към дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи;
3. оправомощени със заповед на директора на дирекция "Миграция" служители на дирекция "Миграция" и оправомощени със заповед на директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи служители на звената "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;
4. оправомощени със заповед на директора на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" служители;
5. оправомощени със заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" служители, които изпълняват функции съгласно чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".
(5) На служителите по ал. 4, т. 1, 2, 3 и 5 се предоставя достъп за търсене в СВИ с цел издаване, удължаване, анулиране или отмяна на визи пряко чрез СВИ по данните, определени в чл. 24 от Регламент (ЕС) 2017/2226.
(6) На служителите по ал. 4, т. 3, които са оправомощени да извършват проверки на територията на страната относно спазване на условията за влизане и пребиваване, се предоставя достъп до данните по чл. 26 и 27 от Регламент (ЕС) 2017/2226 от автоматизирано работно място за връзка със СВИ с цел проверка или установяване на самоличността на чужденец и/или проверка дали са спазени условията за влизане и пребиваване.
(7) Служителите по ал. 4, т. 4 могат да правят справки с данните в СВИ в режим само за четене за целите на издаването, отказа, отмяната или отнемането на разрешението за пътуване.
(8) Органите по ал. 4 създават и поддържат съгласно изискванията на чл. 46, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2017/2226 регистри на служителите, които са надлежно оправомощени да обработват данни в СВИ.
Чл. 9н. (1) Достъп до данни в СВИ чрез централните звена за достъп във връзка с предотвратяване, разкриване и разследване на терористични и други тежки престъпления, определени в чл. 36, ал. 3 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, се предоставя на:
1. Главна дирекция "Национална полиция";
2. Главна дирекция "Борба с организираната престъпност";
3. Главна дирекция "Гранична полиция";
4. областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;
5. дирекция "Международно оперативно сътрудничество" в Министерството на вътрешните работи;
6. Държавна агенция "Национална сигурност";
7. Агенция "Митници";
8. Служба "Военна полиция";
9. органите на съдебната власт.
(2) Достъпът до данните се предоставя от централните звена за достъп при условията и по реда на чл. 31 и 32 от Регламент (ЕС) 2017/2226 въз основа на мотивирано искане на оправомощени от ръководителите на структури по ал. 1 служители в писмена или електронна форма.
(3) При спешни случаи, когато е необходимо да се предотврати непосредствена опасност за живота на лице, свързана с терористично или друго тежко престъпление, централните звена за достъп обработват искането незабавно, като проверката на условията по чл. 32 от Регламент (ЕС) 2017/2226 се извършва в 7-дневен срок след постъпване на искането.
(4) Централните звена за достъп регистрират съгласно изискванията на чл. 59 от Регламент (ЕС) 2017/2226 всички операции по обработване на данните, получени въз основа на направените искания за достъп до СВИ."
§ 5. В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. (*) В т. 10 думите "две години" се заменят с "5 години".
2. В т. 18 след думите "като притежател на" се добавя "национална".
3. Създава се т. 18а:
"18а. вече е пребивавал на територията на Европейския съюз 90 дни в рамките на последните 180 дни като притежател на шенгенска виза, установено чрез проверка в СВИ;".
4. В т. 19 след думата "влизане" се добавя "и пребиваване".
5. Създават се т. 27 и 28:
"27. с правен акт на Съвета на Европейския съюз е наложена ограничителна мярка с цел недопускане на влизане и транзитно преминаване през територията на държавите членки, включително мярка за изпълнение на забрана за пътуване, наложена от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации;
28. (*) отказва да предостави биометрични данни, ако такива се изискват за създаване на лично досие в СВИ или за извършване на граничните проверки, освен когато е освободен от това изискване съгласно Регламент (ЕС) 2017/2226."
§ 6. В чл. 16, ал. 3 изречение второ се изменя така: "Отказите за влизане в страната могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс."
§ 7. (*) В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 думата "снемат" се заменя с "обработват" и се създава изречение второ: "Органите за граничен контрол могат да обработват биометрични данни за лица, чието влизане или отказ за влизане съгласно Регламент (ЕС) 2017/2226 подлежат на регистрация в СВИ, с цел създаване на лично досие."
2. В ал. 6 след думата "чужденеца" се добавя "съгласно Приложение IV от Кодекса на шенгенските граници".
§ 8. (*) В чл. 19, ал. 1, т. 1 думите "както и виза, когато такава е необходима" се заменят с "както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват".
§ 9. В чл. 20, ал. 1 се създават т. 3 и 4:
"3. (*) наличието на валидно разрешение за пътуване, когато такова се изисква; проверката се извършва чрез защитен достъп до портала за превозвачи съгласно чл. 45 от Регламент (ЕС) 2018/1240;
4. (*) дали гражданите на трети страни, притежаващи еднократна или двукратна входна виза за краткосрочно пребиваване съгласно чл. 2, параграф 2, буква "а" от Визовия кодекс, вече са използвали броя на влизанията, разрешени от визата; проверката се извършва чрез уеб услугата, посочена в чл. 13 от Регламент (ЕС) 2017/2226."
§ 10. Създава се чл. 26б:
"Чл. 26б. (1) При разглеждане на заявление за издаване на разрешение за пребиваване или за продължаване на срока на пребиваване или на виза за дългосрочно пребиваване на чужденец, по отношение на когото друга държава членка е въвела в Шенгенската информационна система (ШИС) сигнал за връщане или сигнал за отказ за влизане и пребиваване, службите за административен контрол на чужденците провеждат предварителни консултации със съответната държава членка съгласно чл. 9 от Регламент (ЕС) 2018/1860 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за използването на Шенгенската информационна система за целите на връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави (ОВ, L 312/1 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1860", и чл. 27 от Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент (ЕО) № 1987/2006 (ОВ, L 312/14 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1861".
(2) За резултата от проведените предварителни консултации по ал. 1 се информират държавните органи, участващи в процедурите по разглеждане на заявленията за издаване на разрешение за пребиваване, за продължаване на срока на пребиваване или на виза за дългосрочно пребиваване на чужденец."
§ 11. В чл. 33в, ал. 2 думата "молба" се заменя със "заявление".
§ 12. Член 44в се изменя така:
"Чл. 44в. (1) Сигнал за отказ за влизане и пребиваване се въвежда в ШИС въз основа на влязъл в сила отказ, издаден на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 8, 10, 11, 13, 14, 16, 18 - 20, 23, 25 - 27 или заповед за налагане на мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 4.
(2) Сигнал за връщане се въвежда в ШИС въз основа на заповед за налагане на мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 1 - 3, ако е влязла в сила или е допуснато предварително изпълнение.
(3) По отношение на чужденец, който притежава валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване, издадени от друга държава членка, преди въвеждането на сигнала по ал. 1 или 2, дирекция "Миграция" провежда консултации с другата държава членка съгласно чл. 10 от Регламент (ЕС) 2018/1860 и чл. 28 от Регламент (ЕС) 2018/1861.
(4) Когато се установи, че е въведен сигнал за връщане или сигнал за отказ за влизане и пребиваване на чужденец, който притежава валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване, издадени от друга държава членка, компетентните органи, издали отказа или наложили мярката, могат да ги отменят и да заличат сигнала. В случай че отказът или мярката не бъдат отменени, компетентните органи по изречение първо провеждат консултации със съответната друга държава членка съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) 2018/1860 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 2018/1861."
§ 13. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) в т. 17 се създава изречение второ: "За целите на СВИ биометрични данни са данните за пръстови отпечатъци и портретна снимка, така както са определени в чл. 3, параграф 1, т. 16 - 18 от Регламент (ЕС) 2017/2226.";
б) създават се т. 23, 24 и 25:
"23. "Разрешение за пътуване" е решение, издадено в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1240;
24. "Система за влизане и излизане" е системата, създадена съгласно Регламент (ЕС) 2017/2226;
25. "Централни звена за достъп" по смисъла на чл. 9н, ал. 2 са звената, определени от главния секретар на МВР в рамките на оправомощените органи по чл. 9н, ал. 1, т. 1 - 4, които обработват исканията и предоставят справките в СВИ."
2. Създават се § 2а и 2б:
"§ 2а. Поставяне на печат за последното влизане в страната върху документа за пътуване при подаване на заявление за издаване на разрешение за пребиваване се изисква, доколкото е приложимо съгласно Приложение IV от Кодекса на шенгенските граници.
§ 2б. Извънредните процедури по чл. 13а от Регламент (ЕС) 2017/2226 и чл. 46 от Регламент (ЕС) 2018/1240 се прилагат, когато поради неизправност на част от информационните системи ETIAS и СВИ или по други технически причини превозвачите не може да отправят запитване до системата."

Допълнителни разпоредби
§ 14.
Този закон предвижда мерки по прилагането на:
1. Регламент (ЕС) 2018/1240 на Европейския парламент и на Съвета от 12 септември 2018 г. за създаване на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и за изменение на регламенти (ЕС) № 1077/2011, (ЕС) № 515/2014, (ЕС) 2016/399, (ЕС) 2016/1624 и (ЕС) 2017/2226;
2. Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване;
3. Регламент (ЕС) 2017/2226 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2017 г. за създаване на Система за влизане/излизане (СВИ) с цел регистриране на данните относно влизането и излизането и данните относно отказа за влизане на граждани на трети страни, преминаващи външните граници на държавите членки, за определяне на условията за достъп до СВИ за целите на правоприлагането и за изменение на Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение и регламенти (ЕО) № 767/2008 и (ЕС) № 1077/2011;
4. Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекса на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници);
5. Регламент (ЕС) 2018/1860 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за използването на Шенгенската информационна система за целите на връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави;
6. Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент (ЕО) № 1987/2006;
7. Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията (ОВ, L 312/56 от 7 декември 2018 г.);
8. Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (ОВ, L 157/1 от 15 юни 2002 г.);
9. Регламент (ЕС) 2021/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 г. за изменение на регламенти (ЕО) № 767/2226, (ЕС) 2018/1240, (ЕС) 2018/1860, (ЕС) 2018/1861 и (ЕС) 2019/817 по отношение на определянето на условията за достъп до други информационни системи на ЕС за целите на Европейската система за информация на пътуванията и разрешаването им (ОВ, L 249/15 от 14 юли 2021 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби
§ 15.
Проверката за наличие на валидно разрешение за пътуване по чл. 20, ал. 1, т. 3 не се прилага за първите три години след пускане в действие на информационната система ETIAS спрямо автобусните превозвачи на групи от хора по сухопътен маршрут.
§ 16. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 32 от 2011 г.; изм., бр. 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 33, 81, 97 и 101 от 2016 г., бр. 85 и 97 от 2017 г., бр. 14 и 24 от 2018 г., бр. 1, 12, 17, 24, 34, 58 и 101 от 2019 г., бр. 60, 69, 98 и 101 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 32 от 2022 г. и бр. 8 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 76 се създава т. 10:
"10. уязвими пълнолетни лица от съображения за собствената им защита, за които са постъпили данни в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Гранична полиция" или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи за наличието на конкретен и явен риск да бъдат изведени или да напуснат територията на страната и да станат жертви на трафик на хора."
2. Създава се чл. 76б:
"Чл. 76б. (1) Мярката по чл. 76, т. 10 се прилага с цел закрила на лицето за срок до 6 месеца.
(2) При доказани здравословни причини или други нетърпящи отлагане случаи мярката не се прилага.
(3) Мярката се прилага със заповед на главния секретар на Министерството на вътрешните работи въз основа на мотивирано предложение от структура на Министерството на вътрешните работи по чл. 76, т. 10 след индивидуална преценка на принципите за пропорционалност и съразмерност и становище на Националната комисия за борба с трафика на хора.
(4) Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка може да се обжалва в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Съдът разглежда жалбата в тридневен срок от постъпването и се произнася с решение в срок до 7 дни от образуването на делото. Решението на първоинстанционния съд може да се обжалва пред Върховния административен съд, който се произнася в срок до 14 дни от постъпването на жалбата.
(6) Забраната за напускане на страната може да бъде отменена и преди изтичането на срока по предложение от структура на Министерството на вътрешните работи по чл. 76, т. 10 или по молба на лицето, в случай че рискът от незаконно извеждане или напускане на страната е отпаднал. Отказът за отмяна на забраната може да се обжалва по реда на ал. 4 и 5."
3. Член 77 се изменя така:
"Чл. 77. На лицата, намиращи се извън Република България, с приложени принудителни административни мерки по чл. 75, 76, 76а, забрана за напускане пределите на Република България по чл. 68, ал. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс или по чл. 127б от Семейния кодекс, се издава временен паспорт."
4. В глава седма, раздел II се създава чл. 79б:
"Чл. 79б. Сигнали по чл. 32, параграф 1, букви "в" - "д" от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията (ОВ, L 312/56 от 7 декември 2018 г.) се въвеждат в ШИС на основание влезли в сила или по които е допуснато предварително изпълнение заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 76, т. 9 и 10 и чл. 76а или съдебни решения за налагане на забрана за напускане на страната по реда на чл. 127б от Семейния кодекс."
5. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 24 и 25:
"24. "Уязвими пълнолетни лица" са хората с увреждания, възрастните хора, бременните жени, самотните родители с ненавършили пълнолетие деца, жертвите на трафик на хора, лицата с тежки здравословни проблеми, лицата с психични разстройства и лицата, които са понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие.
25. "Трафик на хора" е понятие по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за борба с трафика на хора."
§ 17. В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (обн., ДВ, бр. 80 от 2006 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 36, 93 и 102 от 2009 г., бр. 9 от 2011 г., бр. 21 от 2012 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14 и 79 от 2015 г., бр. 97 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 14 и 56 от 2018 г., бр. 1 и 34 от 2019 г., бр. 60 от 2020 г. и бр. 21 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. (*) В чл. 4, ал. 2, т. 1 след думата "паспорт" се поставя запетая, а думите "и виза, когато такава се изисква" се заменят с "както и с виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват".
2. (*) Създават се чл. 4а, 4б и 4в:
"Чл. 4а. (1) Разрешението за пътуване се издава в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1240 на Европейския парламент и на Съвета от 12 септември 2018 г. за създаване на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и за изменение на регламенти (ЕС) № 1077/2011, (ЕС) № 515/2014, (ЕС) 2016/399, (ЕС) 2016/1624 и (ЕС) 2017/2226 (ОВ, L 236/1 от 19 септември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1240".
(2) Разрешение за пътуване се издава на граждани на трети страни, които са освободени от изискването за виза и:
1. са членове на семейството на гражданин на Европейския съюз или членове на семейството на гражданин на трета страна, който се ползва от правото на свободно движение, равностойно на това на гражданин на Съюза по силата на споразумение между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и трета страна, от друга, и
2. не притежават карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз или разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (ОВ, L 157/1 от 15 юни 2002 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1030/2002", предоставящо право на пребиваване на територията на страната.
Чл. 4б. (1) Когато Република България е определена съгласно Регламент (ЕС) 2018/1240 за компетентна държава членка по обработване на заявлението за издаване на разрешение за пътуване, разглеждането на заявлението се извършва от дирекция "Международно оперативно сътрудничество" в Министерството на вътрешните работи.
(2) Директорът на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" или оправомощени от него длъжностни лица вземат решения за издаване, отказ, отмяна или отнемане на разрешението за пътуване при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2018/1240.
(3) Отказът, отмяната или отнемането на разрешението за пътуване се постановяват в стандартен формуляр, приет от Европейската комисия, и могат да се обжалват пред Административния съд - София-град, при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 4в. При влизане в и излизане от Република България органите за граничен контрол въвеждат в Системата за влизане и излизане съгласно Регламент (ЕС) 2017/2226 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2017 г. за създаване на Система за влизане/излизане (СВИ) с цел регистриране на данните относно влизането и излизането и данните относно отказа за влизане на граждани на трети страни, преминаващи външните граници на държавите членки, за определяне на условията за достъп до СВИ за целите на правоприлагането и за изменение на Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение и регламенти (ЕО) № 767/2008 и (ЕС) № 1077/2011 (ОВ, L 327/20 от 9 декември 2017 г.), данни за граждани на трети страни, които:
1. са членове на семейството на гражданин на Европейския съюз или членове на семейството на гражданин на трета страна, който се ползва от правото на свободно движение, равностойно на това на гражданин на Съюза по силата на споразумение между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и трета страна, от друга, и
2. не притежават карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз или разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002, даващо право на пребиваване на територията на страната."
§ 18. В Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (обн., ДВ, бр. 46 от 2005 г.; изм., бр. 86 от 2005 г., бр. 52 от 2008 г., бр. 49 от 2010 г., бр. 55 от 2011 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 7 и 45 от 2019 г. и бр. 48 от 2023 г.) в чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите "Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС ІІ)" се заменят с "Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията (ОВ, L 312/56 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1862".
2. В ал. 4 се създава изречение второ: "Издаващият орган може да разпореди временно дезактивиране на сигнала при условията и в срока по чл. 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1862."
§ 19. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г.; изм., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г., бр. 81, 97, 98 и 103 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2017 г. - бр. 26 от 2017 г.; изм., бр. 58, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 10 от 2018 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2018 г. - бр. 48 от 2018 г.; изм., бр. 55 и 77 от 2018 г., бр. 7, 17, 34 и 58 от 2019 г., бр. 60 и 85 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 22, 56 и 62 от 2022 г. и бр. 48 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 106:
а) в т. 3 думите "международни договори" се заменят с "приложимите правни актове на ЕС и международните договори";
б) точка 4 се изменя така:
"4. ползват информационните бази данни на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), както и широкомащабните информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие."
2. В чл. 120, ал. 2 след думите "Шенгенското пространство" се поставя запетая и се добавя "изпълнение на процедурите по връщане на незаконно пребиваващи чужденци".
3. В чл. 121 текстът преди т. 1 се изменя така: "Компетентните органи на МВР правят справки, въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС за издирвани, контролирани, уязвими или с неустановена самоличност лица, издирвани или контролирани вещи и за чужденци с отказ за влизане и пребиваване или с издадено решение за връщане на територията на Шенгенското пространство по:".
§ 20. В Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 98 и 100 от 2010 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 24 и 101 от 2019 г. и бр. 103 от 2020 г.) се създава чл. 127б:
"Забрана за напускане на страната на дете, изложено на риск от извеждане от страната по смисъла на чл. 32, параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията (ОВ, L 312/56 от 7 декември 2018 г.)
Чл. 127б. (1) Районният съд по настоящия адрес на детето разглежда искане за налагане на забрана за напускане на страната на дете при конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от родител, настойник, попечител или роднина.
(2) Незаконно е извеждането на дете с обичайно местопребиваване в Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на закона или на споразумение.
(3) Производството започва по молба на родител, настойник или попечител. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.
(4) Съдът уведомява незабавно органите за граничен контрол при Министерството на вътрешните работи за образуваното производство. До влизането в сила на съдебното решение детето може да напуска страната само с разпореждане на съда.
(5) Съдът обявява решението си в 14-дневен срок от образуването на делото, като забраната за напускане на страната може да е за срок до една година. Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.
(6) Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от съобщаването. В едномесечен срок от постъпването на жалбата окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно. Разпореждането по ал. 4 може да се обжалва по същия ред.
(7) Препис от съдебното решение по ал. 5 се изпраща незабавно на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система.
(8) Забраната за напускане на страната може да бъде отменена с решение на районния съд по молба на родител, настойник или попечител, ако се представят доказателства, че рискът от незаконно извеждане на детето е отпаднал. Съдът разглежда молбата за отмяна по реда на ал. 3 и уведомява компетентните органи по реда на ал. 7."
§ 21. (1) Параграфи 1, 2, 3, § 4 относно чл. 9и - 9л, § 8, § 9 относно чл. 20, ал. 1, т. 3 и § 17, т. 1 и т. 2 относно чл. 4а и 4б се прилагат от датата, определена от Европейската комисия съгласно чл. 88, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1240.
(2) Параграф 4 относно чл. 9м и 9н, § 5, т. 1 и т. 5 относно т. 28, § 7, § 9 относно чл. 20, ал. 1, т. 4 и § 17, т. 2 относно чл. 4в се прилагат от датата, определена от Европейската комисия съгласно чл. 66, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/2226.
-------------------------
Законът е приет от 49-ото Народно събрание на 26 юли 2023 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
-sn.jpg

В ЗЧРБ приняты очередные изменения, на этот раз они значительные

Например, введено понятие "дигителен номад", или приблизительно на руски это "цифровой кочевник"

«Цифровой кочевник» — иностранец, который:
1. работает по трудовому договору у работодателя, зарегистрированного/учрежденного за пределами государства-члена Европейского Союза или государства-участника Соглашения о Европейском экономическом пространстве или Швейцарской Конфедерации, и который предоставляет удаленные услуги с использованием информационных технологий;
в случае, если трудовой договор заключен на определенный срок, оставшийся срок действия договора должен быть не менее срока действия разрешения на долгосрочное пребывание, выданного на этом основании, или
2. является законным представителем, членом органа управления, владельцем компании, партнером или акционером, владеющим более 25 процентами капитала компании, зарегистрированной/созданной за пределами государства-члена Европейского Союза или государства-участника Соглашения о Европейском экономическом пространстве или Швейцарской Конфедерации, посредством которой он предоставляет дистанционные услуги с использованием информационных технологий и не выполняет работы и/или не предоставляет услуги лицам на территории Республики Болгарии, или
3. предоставляет дистанционные услуги в личном качестве с использованием информационных технологий в течение периода не менее одного года до даты подачи заявления и не выполняет работы и/или не предоставляет услуги лицам на территории Республики Болгарии и/или не осуществляет внештатную деятельность на территории Республики Болгарии.

Теперь эти люди могут получить ВВНЖ в Болгарии по точке 23 член 24(1).
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума

Итоги-2025-ВНЖ-в-Болгарии-стало-сложнее-Что-поменялось
Привет, друзья. Это «Такая Болгария», и сегодня мы беседуем с Ильдаром Заеровым, директором миграционного агентства LimeHub, и говорим о том, что происходило в уходящем 2025 году, какие события в миграционной сфере стали главными, что изменилось, ну и, конечно, попытаемся сделать парочку прогнозов, а может быть и не парочку, на 2026 год.

– Привет, Ильдар.
– Привет, Сергей. Ты в миграционном бизнесе, именно в болгарском миграционном бизнесе, если я не ошибаюсь, лет 12? Чуть больше 13 лет уже, да. Ну, тем более.
И мне сложно представить, что за эти 12, точнее 13 лет, ты чего-то не видел. Так вот, 2025 год, он чем-то принципиальным отличался от того, что ты уже видел, с чем ты сталкивался, или это какой-то очередной проходной год? Ну, все-таки 2025 год, он немножко такой резонансный. То есть, если говорить всю мою практику, было много изменений в законодательстве, но они не были такими частыми, то есть, и не такими массовыми.
Законодательство всегда менялось, так скажем, раз в два-три года, но были какие-то несущественные изменения. 2025 год, в принципе, запоминается тем, что ужесточение, скорее всего, связано с тем, что Болгария вступила в Шенгенское соглашение и, соответственно, применяет те вот эти регулятивные какие-то политики Европейского Союза, чтобы чуть-чуть ограничить миграционный поток. В чем это отразилось? То есть, мы говорим об изменении в законодательстве
Какое законодательство, какой закон, что изменилось? Ну, в основном, мы работаем по закону об иностранцах Болгарии и, соответственно, правильник так называемый, то есть, как этот закон применяется и работает на практике. То есть, все изменения основные были осуществлены именно там. Обобщенно, в детали мы чуть позже погрузимся.
Обобщенно, что глобально произошло? Ну, это ужесточение во всех направлениях, то есть, ужесточились законные требования именно в законе об иностранцах, ужесточилось поведение самих банков, то есть, все идет именно в сторону ужесточения. Ну, то есть, получается, что какие-то санкционные ограничения повлияли на то, что Болгария, как страна с более лояльным режимом, миграционным режимом, стала восприниматься запасной площадкой и резервной площадкой для получения того, что называется шенгенская виза, ну, то есть, через ВНЖ. Ну, это так и есть, да.
То есть, в принципе, я бы не связывал это напрямую с санкциями, но понятно, что многие страны, которые вне Европейского Союза находятся, Болгария была одна из самых лояльных стран, как бы с точки зрения миграционной политики. Но когда Болгария стала еще и участником шенгенского соглашения, соответственно, все ринулись оформлять себе вид на жительство в Болгарии для того, чтобы иметь доступ в шенгенские страны. А по итогам двадцать пятого года страна перестала быть ну, самой удобной для миграции? Сто процентов.
То есть, есть ряд стран, где миграционная политика чуть легче. Но вообще, в принципе, если говорить, если говорить весь Европейский Союз, то именно трансформация закона и ужесточение политики, это происходит во всех абсолютно странах. Где-то это просто какие-то безумные сроки рассмотрения документов, а где-то это именно подкручивание именно законах требования.
- Хорошо. Копнем чуть глубже. Люди перебираются в Болгарии, опираясь на законные основания.
Пенсионер, торговый представитель и так далее по списку. Довольно большой список в законе. Если пробежаться по основным основаниям, что в них изменилось в уходящем году? Начнем с пенсионеров.
Болгария всегда была страной с довольно понятной и несложной процедурой для пенсионеров, лояльными условиями. В этой части, в общей рамке ужесточения пенсионерам тоже стало сложнее получить в НГ Болгарии? Да, заметно. За последние полтора года ужесточение у пенсионеров тоже есть.
Хотя, изменений в самом законе про пенсионеров не было никаких. То есть, это основание существует уже очень много лет. Это была такая тихая гавань.
Люди получали по этому основанию вид на жительство и спокойно здесь жили. Просто сейчас я вижу, что все стало больше пенсионеров, которые именно с точки зрения доступа к Шенгену начали оформлять. Поэтому, в связи с этим, появилось большее количество отказов в выдаче виз или вид на жительство для пенсионеров.
Давай уточним. То есть, в законе нет никаких изменений? Нет, абсолютно. В нормативных актах все было, как было, так и есть.
Все правильно. Но переехать жить в Болгарию по этому основанию стало сложнее. Пенсионерам стало сложнее.
Стало сложнее, да. Хорошо. Что стали проверять жестче? На что стали смотреть? На что-то такое, на что раньше не смотрели? Здесь все зависит, конечно, от регионов Болгарии.
То есть, каждая область по-своему решает, как фильтровать пенсионеров более жестко. Если говорить побережье, то у нас теперь пенсионеры с минимальными пенсиями в стране своего гражданства ниже минимального порога болгарской пенсии у нас получают отказы на основании того, что у них низкая пенсия. То есть, прямо в отказе так и пишут.
А как было раньше? Раньше этого вообще не было. То есть, всегда у нас пенсионеры доказывали свое финансовое обеспечение наличием банковского счета. То есть, там можно положить минимальную сумму, можно какую-то большую сумму положить.
Ну, соответственно, вот это являлось доказательством. То есть, по сути, у человека должно было быть 12 минимальных пенсий на банковском счете. Но сейчас, если я не ошибаюсь, в Болгарии пенсия где-то в районе, минимальная пенсия в районе 320-320 с чем-то евро.
Евро, да. И, соответственно, если претендент на ВНЖ в Болгарии, пенсионер, в своей стране не имеет пенсию такую же или выше, он с высокой вероятностью получит отказ. Или 100% получит отказ.
С высокой вероятностью получит отказ, да, потому что у нас многие пенсионеры имеют другие источники доходов. Но здесь, конечно, есть проблема в том, что рассмотрят ли миграционные власти вот эти твои доказательства, что у тебя есть еще какие-то другие пассивные источники доходов. Ну, я слышал, это зависит как раз на этапе получения ВИЗД.
То есть, первый шаг к ВНЖ в Болгарии. Это рассматривают консульства. Консульства в стране, откуда человек хочет переехать или претендует как раз на ВНЖ в Болгарии.
Но, по факту, конечно же, не консульство принимает решение. То есть, это собирается информация со многих структур, в том числе, из миграционной службы того региона, где данный предполагаемый пенсионер планирует проживать. Ну, говоря про Россию, это речь, допустим, идет про Москву и про Питер.
Там, где сейчас люди подаются на ВИЗД. И подаваться в Питере, это вот прям совсем не то же самое, что подаваться в Москве пенсионерам. Да, все верно.
В Петербурге спокойно принимают эти документы, доказывающие другие источники доходов пенсионеров. В Москве же их просто выбрасывают в окно обратно. Но, опять же, хочу обратить внимание, то, что посольство приняло документы в том виде, в котором ты их предоставил, это не гарантирует, что они будут рассмотрены внимательно.
Ну, и с положительным решением. Все-таки, не стопроцентный отказ, если пенсия ниже минимальной болгарской. А как тогда можно доказать, что ты финансово состоятельный? Что принимают во внимание, если пенсия ниже болгарской? Ну, у нас есть несколько успешно закрытых кейсов, когда пенсионеры показывали, что у них сдается квартира в аренду, или же они получают дивидендные выплаты какие-то в каком-то размере.
Но здесь нужно понимать, что ты должен показать какой-то предвидимый во времени стабильный доход. То есть, не то, что ты один раз получил какую-то сумму денег, и этого тебе будет достаточно в качестве финансового обеспечения. А именно, систематическое получение какой-то суммы.
То есть, аренды, дивиденды являются таковыми. Понятно. А что еще про региональные различия? Вот мы уже коснулись того, что в законе может быть не написано, но реально быть на практике.
Ты упомянул, что миграция на побережье — это не то же самое, что миграция в Софии. Ну, собственно, как и Москва и Санкт-Петербург, это два разных города, два мира, два детства. Еще из этих региональных особенностей Болгарии — София и другие территории.
Ну, София отличилась в этом году тем, что она просит у пенсионеров документы из болгарского банка, подтверждающие, что на этот банковский счет будет поступать пенсия. Конечно, очень многие банки долго чесали репу, что это такое, с чем это кушать, потому что не совсем понятно, потому что у них есть унифицированные какие-то формы выдачи банковских удостоверений, в которых такие формулировки не заложены. Но сейчас смотрим, что справки из банка такие появляются.
Так что там написано в этих справках? Справки из банка написано, что данный счет открыт с целью получения будущих пенсий. То есть не проверяют реально, поступает на счет пенсия или нет. Пока не проверяют.
Достаточно слова от банка, что счет может принимать пенсию. Да, да. И опять же, в законе этого нет, да? О том, что пенсия должна быть обязательно переведена в Болгарию.
В законе это предведено. То есть в принципе это еще изначально, когда сам закон этот был создан, это основание было создано. Все эти моменты были там заложены.
Но практика последних лет именно не предпоследних и последнего года, а вот именно сложилось так, что у нас пенсионеры доказывают свое финансовое освещение исключительно наличием суммы на счете болгарском. Вот сейчас же немножко вот это все стало сложнее. От пенсионеров к другому очень популярному основанию, через которое люди перебираются в Болгарию, к торговым представительствам.
Что здесь интересного, важного, глобального было в 25 году? Ну, в июле месяце у нас вышли очередные поправки к закону и, соответственно, ужесточение в этом основании тоже. В принципе само основание торгового представительства существует достаточно давно, но это наверное самое динамичное, изменяемое положение в законе. Это основание чаще всего меняют и ужесточают.
Если раньше количество представителей было абсолютно не ограничено, соответственно, у нас вот пришла очередная волна в этом году. В июле сократили количество представителей на одну компанию. То есть теперь у нас только два человека могут получиться на этом основании видна жительство.
Ну, то есть регистрируется в Болгарии торговое представительство и в нем может быть сейчас не больше двух представителей. А раньше было сколько угодно? Раньше было три, а до этого было вообще не ограничено. И как сильно это изменило ситуацию? То, что ограничение максимум два представителя сейчас? Мы этого ожидали, то есть мы этого ожидали, что количество представителей будет сокращено, но переживать стоит больше за другое изменение, которое ввела торговая промышленная палата.
Это критерии по регистрации новых представительств. То есть сейчас невозможно зарегистрировать представительство, обороты компании, головной компании, который ниже, чем 100 тысяч лево за каждый год, за последние два года. То есть теперь у нас смотрят и на выручку основной головной компании.
Раньше этого тоже не было. Уже, наверное, пора говорить в евро. Грубо говоря, два последних года у компании, которая инициировала процессы, открыла представительство, ее обороты должны быть 51 тысяча евро в год за последние два года
И на все это, если я правильно помню, в законе дали определенный срок для того, чтобы привести в соответствие. То есть те торговые представительства, которые уже существуют, через которые люди получили ВНЖ и которые после принятия законов 1925 года вдруг перестали этим законам соответствовать. Например, по числу представителей или по оборотам, о которых мы только что поговорили.
У них есть два года на исправление ситуации. Как это выглядит на практике? Как это исправлять вообще? Представителям, я так понимаю, можно удалить. А вот с оборотами, например, как? Что люди теряют ВНЖ? Да, это все достаточно сложный вопрос.
И, опять же, есть региональный принцип, кто как трактует данное изменение. Если говорить о новых регистрациях, о новых представительствах, то здесь все понятно. Работаем в рамках нового законодательства.
Если же говорить о старых представительствах, которые зарегистрированы до изменения, у них действительно есть два года для того, чтобы выровнять свою выручку у головных компаний. То есть, если у них есть несоответствие, то, соответственно, они могут в течение двух лет поднять свою выручку, если это возможно. Что касается количества представителей, то уже сейчас на одно представительство больше, чем два человека, видно, жительство уже не получит.
То есть, если там есть третий человек, то, соответственно, есть риски того, что не получит вообще никто. И удаление третьего, третий, лишний не работает? Удаление третьего работает, работает. Это можно.
Хорошо. Что еще по торговым представителям? Есть ли еще какие-то рождественские подарки? Ну, там немножко более надо будет тщательно относиться к отчетности самих представителей. То есть, ну, это все решаемые вопросы.
То есть, там надо просто подробнее немножко заниматься этими вопросами. Есть общая тоже тенденция ужесточения. Это требования к кандидатам, которые в Болгарии вообще ни разу не были.
То есть, до того, как они инициировали свою процедуру оформления визы Д или там планируют получать ВНЖ. Сейчас чаще появляются отказы, связанные с тем, что человек вообще не посещал Болгарию там в течение двух, трех или пяти последних лет. То есть, на это тоже теперь стоит обращать внимание.
Как это выглядит? То есть, смотрят, были ли въезды в Болгарию за последние, ну, скажем, два года. Если их не было, то в принципе, как бы, говорят, спасибо, до свидания. Могут дать отказ, да.
То есть, по причине того, что они, миграционные власти сомневаются в том, что они оформляют, клиент оформляет вид на жительство именно с целью здесь проживать. То есть, каким образом у нас человек принял решение переехать в Болгарию без того, что он посещал. Ну, это же нелогично.
Давай, я выступлю адвокатом претендента на торговое, на ВНЖ через торговое предстоительство, а ты адвокатом властей Болгарии. Ну, вот открывает, чистую ситуацию возьмем. Человек переезжает в Болгарию не потому, что ему нужно, нужно болгарское ВНЖ как заменитель шенгенской визы, а вот реально, допустим, вести представительскую деятельность, в выставках участвовать, там что-то такое делать, переговоры вести какие-то.
И, в общем, компания принимает решение, находящиеся в другой стране, не в Болгарии, что этот человек, он компетентен, он там обучаем, он может быть даже болгарский знает, он отлично на эту должность подходит. Ну, вот здесь вести в Болгарии переговоры о поставке чего-то из Болгарии в другую страну. И при подаче документов все делается честно, все делается по закону, и выясняется, что человек не заезжал в Болгарию.
Ну, он мог не заезжать, но он хороший специалист. И в этой части миграционные власти Болгарии отказывают в регистрации ТП или во въезде этому человеку? Не, они все зарегистрируют. А, ТП зарегистрируют, но во въезде именно конкретно этому человеку.
Не во въезде, а в выдаче ВИЗД, да, могут отказать. ВИЗД и последующие ВНЖ могут отказать. Хорошо, какая логика? Ну, с точки зрения миграционных властей, в отказе они об этом тоже пишут прямо, то что у них есть объективные сомнения, что человек делает это только с целью получения вида на жительство и продолжительного пребывания в Болгарии.
То есть, другие факторы не рассматриваются? Другие факторы не рассматриваются. А только сам факт пребывания предварительно в Болгарии? Да, потому что есть логика в этом. Если компания какая-то решила релацироваться сюда с открытием представительства, то есть, хочет наводить какие-то мосты там с болгарскими контрагентами, но вы можете приехать сюда по туристической бизнес-визе, поучаствовать в выставках.
Может быть, стоит начать именно с этого? Ну, на мой взгляд, нелогично, но сомнительно, как говорится, но окей. Мы от торговых представителей немножко, разговаривая о них, немножко уже затронули какие-то обобщенные вещи, потому что как раз вот это требование с необходимым въездом по туристической визе заранее, оно касается не только торговых представителей. Не только, да.
Какие еще обобщенные важные вещи? Сколько денег нужно показать? Сейчас их должно быть больше, чем раньше было на счете, чтобы получить одобрение, или ничего не изменилось? В этом отношении изменений никаких нет, то есть, у нас всегда фигурируют суммы, которые равны либо 12 минимальным зарплатами, либо 12 минимальным пенсиям. Ну, соответственно, у нас в Болгарии здесь индексируется все это один или два раза в год. Соответственно, поэтому нужно удовлетворять вот эти критерии.
Здесь каких-то глобальных изменений мы не видим. Хотя, пенсионерам, опять же, у которых низкая пенсия, мы рекомендуем сейчас на банковском счете положить туда деньги не в минимальном количестве, а в максимально возможном. Ну, да, здесь получается гораздо важнее другое, то что Болгария регулярно индексирует минимальные зарплаты и минимальные пенсии.
И это автоматом увеличивает финансовые требования тем, кто претендует на ВНЖ в Болгарии. Что по банкам? Ходят какие-то прям страшные ужасные слухи про болгарские банки, про их политику, их не особую клиентоориентированность и все такое. Это правда? С банками все сложно в Болгарии.
Все неоднозначно. У этих банков то волна ужесточений, то послаблений. То есть, на мой взгляд, они просто всегда вперед паровоза бегут.
То есть, если где-то они услышали, что нужно что-то ужесточить, они вначале ужесточают все очень жестко, а потом уже разбираются в инструкциях. Ну, соответственно, с банками. Какие-то примеры из уходящего года? Что происходило в банках? Да, то есть, в начале года у нас многие банки вообще не отказались открывать счета там российским гражданам и гражданам Беларуси.
К середине года как-то все подрасслабилось, все это начало работать. Это по-прежнему ограниченный круг банков, кто работает с клиентами из стран СНГ? Ну, я бы, наверное, сказал, что да. Хотя политика банков, она должна быть общая, в принципе.
Но просто, когда складывается какая-то традиция, да, есть традиционные банки, в которых проще открывать счета, но клиент поток туда и увеличивается. Потому что люди не хотят тратить свое время на какие-то другие банки, не хотят тратить лишние деньги. Хотя, каждый банк рассматривает иностранных граждан для открытия банковских счетов.
Мы немножко скачем от каких-то особенностей конкретного основания к общим правилам, которые меняются. По другим основаниям для переезда в Болгарию? Пенсионеры, торговые представители, скажем, студенты или что-то еще? По студентам все ровно, то есть, никаких изменений мы здесь не видим, по студентам все стабильно. Появились ли новые основания? Да, появилось новое основание, которое, опять же, в июле, с последним изменением закона об иностранцах появилось.
Это цифровые кочевники. Ну, наконец-то, потому что Болгария, наверное, одна из самых последних стран, которые вводят это основание в свое законодательство. И вот сейчас, мы сегодня, 20 декабря, записываем этот эфир, да, то есть, вступили в силу именно подзаконные акты.
То есть, это основание теперь факт. Что это вообще такое цифровой кочевник? Чем это отличается, я не знаю, от торгового представителя? Вопрос дилетанта. Ну, здесь это основание, оно такое мейнстримное, да, то есть, во всех странах оно есть.
Основные, крупными штрихами, основные особенности этого основания? Ну, это осуществление деятельности за пределами Болгарии, получение стабильного дохода, то есть, подразумевающего также дистанционную обязательную работу. То есть, человек, который у нас работает на дистанционке, оказывает услуги, он финансово обеспечен, может проживать в Болгарии и тратить эти деньги здесь. Ну, допустим, я айтишник, имею удаленную работу, могу работать хоть на Мальдивах на пляже, хоть в кафе в Бургасе, в Болгарии.
Это значит, что я могу получить ВНЖ в Болгарии на основании того, что у меня есть работа, не в Болгарии? Не в Болгарии. Стабильный доход? Да, он должен быть, есть определенный критерий, да, то есть, в Болгарии это будет на уровне 50 минимальных зарплат болгарских. Ну, это сколько в евро, если так прикинуть? 27 тысяч евро, то есть, точную калькуляцию мы, я говорю, это вот сегодня только начало работать.
Ну, это легко посчитать, 620 евро минимальная зарплата в следующем году. Унажаем на 50. Хорошо, то есть, получает вот это количество средств в течение года, да? В течение года, да, то есть, соответственно, это касается не только работников по найму, но также и владельцев бизнеса, которые предлагают подобные услуги
Это как поподробнее? Ну, акционеры, создатели компании, то есть, это их тоже будет касаться. А, ну, то есть, это не только про айтишников? Это не только айтишников, которые работают в найме. То есть, если есть дивидендный доход? Да, все верно.
Или получаешь там часть прибыли как учредитель, то показывают эту прибыль. Да. Так работы нет в этом смысле.
Ты же можешь быть просто участником. Ты можешь быть просто участником, да. И попадаешь в категорию цифровой кочевники.
Да, да, да. Тоже один из важных моментов, то, что здесь на территории Болгарии у тебя будет запрет на осуществление этой же деятельности. А что ты можешь делать тогда? Ну, работаю на свою компанию.
Дистанционно? Дистанционно, обязательно. Это просто мода какая-то, и Болгария-то ввела в закон, или люди правда это спрашивают? Люди правда это спрашивают. То есть, когда, в принципе, еще до того, как закон вступил в силу, уже люди спрашивали про это.
Когда закон стал фактом, количество запросов сильно увеличилось, все ждали именно процедурную часть. Ну, и вот она сегодня начала работать и вступила в силу. Ну, то есть, можно уже бежать? Можно уже бежать.
С этого момента можно уже бежать. Хорошо, что еще про цифровых кочевников? Про цифровых кочевников есть определенный вопрос, который пока не закрыт. Который мы не можем дать какой-то такой официальный ответ.
Однозначный. Однозначный ответ, да. Потому что закон подразумевает получение основания, то есть, получение видоножительства на один год с правом продления еще на один год.
А что будет на третий? Что будет на третий, мы не знаем пока. Ну, звучит как будто дают всего на два года. Дают вроде как на два года.
Но вопрос такой, можешь ли ты потом это снова продлить? Или всю процедуру заново. Или всю процедуру заново, да. Или, может быть, ты можешь сменить основания, потому что в жизни всякое бывает.
Цифровой кочевник такой богат, состоятельный, переехал в Болгарию, но он может найти здесь жену. То есть, такое же все возможно в жизни, поэтому... Кстати, что с семьей цифрового кочевника? Он может ее присоединить? Да, абсолютно, да. По воссоединению семьи, то есть, это основание абсолютно позволяет воссоединить свою семью.
В общем, я также привязан к этим срокам. Год и все еще. К этим срокам, да.
Всегда, всегда привязка идет. У нас есть часть клиентов, в которых есть собственная недвижимость. Здесь в Болгарии.
Здесь в Болгарии, да. Есть большая часть, у которых арендованы квартиры. Вот, появилось тоже ужесточение или, точнее, новое требование к оформлению декларации о предоставлении адреса пребывания со стороны собственника, именно арендатором.
Вот, но это коснулось абсолютно всех. Если раньше эту декларацию подписывал человек, просто у нотариуса заверял свою подпись, то сейчас он еще заверяет. Давай на примере, чтобы было понятнее.
Человек претендует на ВНЖ Болгарии. Да. Он должен миграцию предоставить справку об адресе, что у него есть жилье, да? Да, он должен предоставить... Он должен предоставить договор аренды, а также декларацию о том, что собственник дает свое согласие, чтобы данное лицо было адресно зарегистрировано на этом адресе.
То есть, о регистрации по этому адресу. Так вот, как раз, я так правильно понимаю, что именно этот документ от собственника сейчас должен заверяться дважды. Дважды, да.
Двойную заверку, да, так называемую. То есть, человек должен, собственник должен пойти к нотариусу, помимо своей подписи, заверить также содержание этого документа. Причем, делается одновременно.
То есть, старые декларации уже не работают. То есть, эти декларации нужно переделывать и делать новые. А, то есть, прошлогодняя декларация не пройдет, да? Ты не можешь ее обгрейнуть.
Интересно. А почему это? Зачем это делается? Чего добиваются? Я думаю, что это связано с тем, чтобы наложить большую ответственность на собственников, если он вдруг это делает фиктивно. Проверяют ли реальное нахождение людей? Какие-то проверки глубже есть? Есть, абсолютно точно.
То есть, я бы сказал, наверное, в 95% случаях адреса проверяются. То есть, это выездные группы инспекторов из миграционной службы обязательно проверяют адреса и фактическое нахождение иностранца на этом адресе. Если раньше это было, то есть, так скажем, один-два года назад, это только на этапах инициирования, когда человек подает на ВИЗУД, или подает документы на вид на жительство миграционной службы, делали такие проверки.
То сейчас иногда проверки даже в рамках года осуществляются профилактические кампании со стороны миграционной службы. А как это может быть на этапе ВИЗУД? Человек на ВИЗУД подается в своей стране, в стране своего гражданства. Как можно проверить его? Понятно, что он не находится в Болгарии.
Здесь вот есть немножко разрез с логической цепочкой. Уже не первый в нашем разговоре выявляется логический разрыв. То есть, миграция приезжает на адрес, естественно, иностранца на этом адресе нет, потому что он у нас ждет свою визу миграционную.
Но в данном случае они хотят проверить собственника, то есть, поговорить с собственником, чтобы собственник подтвердил это. А может быть, даже пустил в квартиру, показал, что в данный момент, в данной квартире никто не проживает. То есть, собственник, как минимум, должен вспомнить имя человека, которому он сдал квартиру.
А лучше даже, чтобы приехал на адрес и помог попасть миграционным инспекторам в квартиру. А, ну в данном случае, если она пустая, никого нет, как бы все реально, она действительно арендована, но просто человека нет. Но самый худший сценарий, когда миграционные власти приезжают на квартиру, а там открывают совершенно другие лица, которые либо не знают, либо не слышали вообще.
И какие у такой удивительной находки бывают последствия? Что делают сотрудники миграции? Ну, зависит от этапа. Опять же, если человек у нас на этапе визы Д, он получит стопроцентный отказ в визе Д. Если это в случае продления вида на жительство, здесь, конечно, все пожестче. То есть, начнется прямо полицейское настоящее расследование.
Ох ты, и к чему она может привести? Ну, то есть, с точки зрения лишения статуса и депортации. И депортации. Ну, наверное, еще какой-то административный штраф.
Обязательно. Ну, как без этого? Святое дело. А что касается собственников недвижимости в Болгарии? Ну, с ними все в порядке
То есть, собственность по-прежнему является хорошим аргументом и хорошим якорем при получении вида на жительство. То есть, миграционные власти более лояльно относятся к собственникам. Что-то мелькало про семейные пары.
Вот какие-то дополнительные бумаги, подтверждение реальности брака. Насколько это какие-то непонятные истории или это что-то имеющее под собой основания? Ну, здесь, конечно, спорно. То есть, с чьей стороны рассуждать? Но, да, теперь зачастую миграционные власти запрашивают документы, подтверждающие актуальность браков.
Но, свидетельства о браке недостаточно? Вот оно же есть на руках у людей? Ну, оно остается, если говорить так вот, но честно, да, то есть, оно может остаться у вас на руках, даже в случае, если вы такой брак расторгли. Именно от этого перестраховываются миграционные власти. И что они требуют? Требуют документы, либо дубликат свежий, выданный ЗАГСом, или же выписку из реестров гражданского состояния.
И какой датой должен быть этот документ, чтобы снять тревоги миграционной службы в Болгарии? Положим это слово в кавычки свежий, потому что, опять же, критерия никакого нет. Но это в течение года нужно сделать? По-разному решается. То есть, у нас бывает были клиенты, которые подали документы в миграцию, у них запросили данный документ.
Получение данного документа физически невозможно в рамках тех сроков, которые дает миграция. Как правило, он дает не больше двухнедельное предоставление данного документа. Но, соответственно, мы там нотариально, честно, слово дали, что в следующем году обязательно предоставим данную справку.
 
Сверху