История Болгарии

neofit

Продължително пребиваващ
Краткая история Болгарии для ленивых
Согласно вашему видео-ролику «Краткая история Болгарии для ленивых» подсчитал, что, даже учитывая периоды, когда территория современной Болгарии подчинялась чисто болгарским правителям даже частично (и очень частично) – государственная независимость Болгарии (если это называть в современных терминах, что не отражает фактического состояния нации) существовала около 417 лет. В то время как под Османской Империей она находилась в течении 455 лет. При чем – полностью, а не частично.
Другой вопрос как Болгарское Царство было славянским государством? Если даже согласно официально историографии болгарская правящая элита – была из Волжских Булгар – тюркского этноса. За тем, судя по миграционным потокам, она смешалась с половецким и хазарским каганатами и за тем уже обосновалась на территории современной Болгарии.
Вопрос:
1. Мигрировало скорее всего не все население Волжской Булгарии (о чем говорит современная этнография), а часть воинственной элиты, с целью захвата новых земель. Тогда как можно говорить, что правящая династия Вожских Булгар – это представители исконного населения современной Болгарии?
2. Если на землях современной Болгарии, до прихода туда воинской элиты Вожских Булгар тюркского этноса, проживало какое-то автохтонное население, предположительно, славянского этноса, то кто по отношении к ним эти завоеватели…?
3. И как весь этот этнический конгломерат стал 100% славянским с эталоном славянской культуры?!
4. По аналогу с Украиной: можно такое государство называть «Состоявшимся»?
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
Росен Плевнелиев заяви, че най-голямото предателство в историята на България е предложението на комунистическата партия страната да стане 16-та република на СССР.
Държавният глава настоя да бъдат публикувани архивните документи, които показват как ръководството на БКП е гласувало единодушно за подаряването на България.

Историята на предложението
За първи път въпросът за присъединяването на България към СССР е поставен от Тодор Живков пред пленума на ЦК на БКП на 31 юли 1963 г. На него първият секретар на партията излага разбирането си, че „суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът – щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата”.
Пленумът, на който е обсъдено предложението му се провежда на 4 декември 1963 г. и остава скрит от обществото по обясними причини. Стратегията на Живков е следната:
„Тясното икономическо свързване със съветската страна още повече ще увеличи силата на нашата държава, още повече ще издигне нейната независимост. Заедно с икономическата независимост на страната ще укрепне и нейната политическа сила и влияние, защото тя все по-пълно ще се опира на гигантската мощ на Съветския съюз.
Когато след години НРБ стане едно цяло със Съветския съюз, тя не ще загуби нищо от своя суверенитет и независимост, ще бъде във всяко отношение суверен и пълноправен член на общото семейство на съветските социалистически републики”.
В доклада си той подчертава:
„Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава.
Политбюро смята, че ударението в нашата непосредствена практическа работа през близките години трябва да се постави върху по-нататъшното все по-пълно икономическо и културно свързване на българския народ със съветския народ, върху мероприятията за всестранно развитие и укрепване на братската дружба и сътрудничество между тях...
Ние сме дълбоко убедени, като преценяваме условията в нашата страна, че в сравнение с другите социалистически страни, НРБ по-бързо ще се подготви за обединение със СССР.”
Пленумът на ЦК оценява като „забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм” инициативата на Живков и единодушно одобрява доклада му „за по-нататъшното най-тясно сближение и сливане в перспектива на НРБ със Съветския съюз”, като решава да се издигне „на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз, да се създадат икономическите, политически и идеологически предпоставки за пълното обединение на двете наши братски страни”.
Първият секретар обаче настоява „гениалната” му политика да се реализира на тъмно, тъй ката много добре осъзнава, че обществото не би приело подобно унизяващо нацията решение:
„Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. Защо? Ако ние започнем да говорим, ще плъзнат слухове. Ние не можем да говорим, тъй като този въпрос не е само наш. Този въпрос е и на Съветския съюз...
Ние, Политбюро, смятаме, че не с такъв ентусиазъм цялата наша партия и народът ще възприеме това. Ще има среди, които няма да го възприемат. Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в някои среди и хора в нашата страна. Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на партията, особено в средите на интелигенцията и в някои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това... Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни.”
b_650.jpg
Полный документ свидетельствующий о предательстве можно пока скачать тут.
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
Пишет Калин Димитров на своей странице в Фейсбуке.

Разходи за издръжка на чужди армии на българска територия за периода 1941-1947
Германската армия (1 март 1941 г.-6 септември 1944 г.-3 г. 6 м.) ………………………………3 656 852 000 лв.
Съветската армия (8 септември 1944 г.-юли 1945 г.)……………………………………………….. 24 732 507 596 лв.
Съветската армия (8 септември 1944 г. –декември 1947 г. – 3 г. 4 м.)……………………..82 000 000 000 лв.
Разходите на България във войната против нацистка Германия (октомври1944 г.-май 1945 г.)…74 204 268 419 лв.
Вж. Архив на МВнР,СКК, оп. 1,а.е. 67,л.3; пак там, а.е.514,л.3; а.е.518,л.1 ; пак там, а.е.56,л.4.

Изводът - да те "окупира" немец е около 30 пъти по - евтино от това да те "освободи" руснак.
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
"Според Указ № 1144, публикуван в „Държавен вестник”от януари 1884 г. се оказва, че „братската помощ” по нашето освобождение е струвала на българския народ 10 500 000 книжни рубли и 43 копейки.
По онова време реципрочната стойност на тези „книжни рубли” е точно 32.5 тона злато.
Във въпросния брой на ДВ буквално четем: „Ний Александър I с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер/аторски/ Войски, съгласно определението на Берлинский договор”. Т.е. 32.5 тона злато.
Обърнете внимание на думата „окупация”, драги читателю! Излиза, че ний, българите сме платили за окупацията си, а не за освобождението си."
11025127_364895293711395_1268308179420946642_n.jpg
 

Aksel

Постоянно пребиваващ
То, с каким удовольствием побежали от России бывшие страны СЭВ и Варшавского Договора лучше всего показывает цену "освобождения". Россия, в лице СССР, заменила для этих стран одну оккупацию на другую, один фашизм на другой фашизм.
 

stifen

Продължително пребиваващ
Согласно вашему видео-ролику «Краткая история Болгарии для ленивых» подсчитал, что, даже учитывая периоды, когда территория современной Болгарии подчинялась чисто болгарским правителям даже частично (и очень частично) – государственная независимость Болгарии (если это называть в современных терминах, что не отражает фактического состояния нации) существовала около 417 лет. В то время как под Османской Империей она находилась в течении 455 лет. При чем – полностью, а не частично.
Нет, не так. Вернее - совсем не так:
1. Старая Великая Болгария канасюбиги Кубрата распалась под ударами хазарскаго каганата.
2. Один от сыновей Кубрата - канасюбиги Котраг с частью народа отправилься на север, гду слияния Волги и Ками основал новое государство - Волжка Болгария.
2. Другой сын - канасюбиги Исперих повел свой народ на югозападе, где после поражения византийского императора основал Дунайскую Болгарию. Седьмой век.
3. Вряд ли болгары были точно тюрками - по той простой причины, что болгары были старше на 500 лет, чем тюрки. Язык их по все вероятности был индоевропейским, имел некоторое сходство с славянскими наречиями, что обясняет совместное проживание двух разных этносов.
4. когда болгары заняли Балканы, здесь проживали еще потомки древних траков и пришедшие с 5-ого века славяне.
5. так что современное население - потомки этих этносов - плюс пришедшие позднее половцы, еще назымваемые печенеги. Хазары ничего общего не имеють с Дунайской Болгарии. Их нашествие было остановлено канасюбиги Исперихом, который кстати и погиб в сражении против Каганата.
6. а вот авари - да, канасюбиги Крум уничтожил Аварский каганат и присоединил к своим владениям часть от его владениях. Но это случилось позднее - 9 век.
7. Болгария не стала эталоном славянской культури - а ее основателем. Когда канасюбиги Богорис крестил болгар /866 год/ - и сам принял има своего крестного - византийского императора Михаила. Так известнен в истории - святой княз Борис-Михаил Покръстител. Тогда в Болгарии учениками св. Кирила и Методия Были переведены все богослужебные тексты и много оригинальных текстов, которое потом в тысячных переписях радпостранились на территории теперешных Албании, Македонии, Сербии, Румынии, Киеивской Руси, Литвы и дальше на север. Общая религия превратила население Болгарии в единный народ. Впрочем, то же самое случилось и с населением России.
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
АЛЦЕКОВА БЪЛГАРИЯ

Светът на българите живеещи в земите на днешна Италия наричаме условно "Алцекова България". Алцек е полумитичен владетел на българите населяващи територията на Апенините в ранното средновековие (около 662-671) - брат на Аспарух. Името е условно, защото българи са живеели по тези земи много векове преди времето на петимата Кубратови синове.
Известно е, че Алцек поискал от тамошните владетели място, на което да се засели с народа си и те го приели.

Карта на Италия с означени на нея български топоними
АЛЦЕКОВА БЪЛГАРИЯ.jpg
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
ИСТИНАТА ЗА ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ В РУСИЯ.

През 1920 г. Ленин с декрет преименува българите в Русия на татари. В Русия все още не могат да понесат,че два века са били зависими,подчинени и дълго време са плащали данък на българските владетели.След победата над българите Иван Грозни прибавя към титлата си Велик Княз(Цар )Камски и Български,която е използвал и неговия дядо.Тази титла се запазва при всички руски царе до 1917 г.Изключително показателен факт е,че храма "Св. Василий Блажени" на Червения площад,до Кремъл е построен в чест победата над българите.
Татарстан е в състава на Руската Федерация. Има площ 67 836 км² и население над 3 800000 души 2002 г. Образуван е на 27 май 1920 г. Столица-Казан.Казан е основан през 10 век от волжските българи като укрепление по тяхната гарница с фино-угърските племена (мари, удмурти). През 11-12 век се превръща в търговски център на търговския път, свързващ Северна Европа с Близкия Изток.
Основният ресурс в недрата на републиката е нефтът. Татарстан разполага с 800 млн. тона извлекаем нефт; размера на прогнозираните запаси съставлява над 1 млрд. тона. Налага се мнението за необходимостта от пренаписването на историята на Татарстан и признаването, че по-голямата част от така наречените татари са потомци на насилствено преименуваните наследници на хан Котраг.
През 1920 г. В.И. Ленин с декрет преименува българите в Русия на татари. От 1991 г. неправителствени организации работят за възстановяването на историческата истина. Особено активна е Международната академия за българщина, изкуство и култура. За пръв път след 1920 г. при предстоящото преброяване на населението в Русия ще има и графа "българин".Предполагаемият брой на българите в Татарстан е около 2000000.Волжка България е името, съгласно руската история, на Велика България в която остава част от прабългарското племе, по поречието на Волга след 660 г. с държавен глава хан Котраг, един от синовете на хан Кубрат.През 922 г., след като обявяват своята независимост от Хазарския хаганат, изповядващ юдаизма, волжките българи приемат исляма. Според „Джагфар Тарихи" т.нар. Сакланска династия е разклонение на династията Дуло. През целият период от основаването на Волжка България, чак до падането на Казанското Канство, и годините след него, Русия е била силно влияна от процесите във съседката си, и открито е копирала всичко което е могла. Стотици видни аристократи от Волжка България, се вливат във структурите на новосъздадената Руска Империя, а най-прочутите български майстори, се заемат да променят аграрният вид на Руските столици, и да създадат един европеиски изглед на съответните градове. До 19 век, присъствието на българите във Волгоуралието е факт, който се отрича за пръв път от новата Болшевишка власт, уплашена от силното българско лоби във новата "народна" Русия. Първите контакти и културни връзки между двете държави, обуславят доминиращата роля на българската цивилизация. През периода от 10-12 век.Подобно българският цар Теодор Светослав, който през зимата на 1307-1308, спасява Константинопол от глад, и за Волжка България е записано че през 1229 е пратила в дар 30 кораба пшеница(вървели нагоре, срещу течението на Волга) на Русия. Знаменателно е, че българите не веднъж спасят враговете си от глад, както на Волга, така и на Дунава, което и обуславя по-късно нашите национални трагедии. За Кралица Олга, майка на Светослав I, руският източник "родословец на руските князе", казва:"Игор взе жена в Булгария, която за него се казва Олга(защото след като приема Християнската вяра, се преименува на Елена - бел.ред.) И бе тя мъдра и велика."
В "Тверската летопис" е отбелязано, че жената на княз Андрей Боголюбски също е българка. Според различни волжки историци и етнографи, повече от 500, от най-видните руски фамилии през 19 и 20 век, има своя корен именно от земите на Идел-Уралските републики във Руската Федерация. Любопитно е че след превземането на Волжка България от руснаците, на печата на руския владетел Михаил Фьодорович Романов - е имало надпис на руски със думите "Цар на земите Камски и Болгарски, Цар Казански и Астрахански". Използването на титлата Цар, само по себе си отново е българско влияние над Руснаците, който я възприемат едва през 15 век. В "Именник на българските канове” пише, че българите са имали своя държава в Европа 515 години преди Аспаруховите българи да преминат Дунава (680 г.). Текстът гласи "Тези пет князе управляваха оттатък Дунава петстотин и петнадесет години с остригани глави. И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.” Тази българска държава възникнала през 165 г. в района на Кавказко-Черноморския басейн.
Арменският историк Мовсес Хоренаци (V век) пише, че още II в. пр. Хр. в Кавказ е имало българска земя.В "География на Птоломей” (II век) е обозначено, че в земите на север от Черно море живее народ с името "буленсии”.Подобни сведения откриваме в картата на Евсевий Хиероним (268 г.), а също и в летописите на Егише Вартапет (V век), Захарий Ритор (VI век), Михаил Сирийски (VII век).Баварският историк Авентиус (XVI век) твърди, че българи и баварци имат общ произход и между V – I в. пр. Хр. са живели заедно в Кавказ. Такива сведения има и в хрониката на манастира Мелк.В Кавказ и северното Черноморие са открити останки от множество български градове: Булкар – Балк, Анзи, Химар, Кумух, Салтов, Маяки и деснобрежното Цимлянско градище, както и съвременните селища Балхар и Кубачи в Дагестан. За създател на Стара Велика България се смята Авитохол, а неин последен владетел е Кубрат.Още през IV век българи се заселват в Панония. По-късно, част от тях заедно с хуните на Атила достигат до Апенините и територията на днешна Франция. След смъртта на Атила в 453 г., българите започват системни нападения на земите на юг от Дунав, а от началото на VI век датират и първите трайни поселения на Балканския полуостров.
Сред институциите на Волжска българия централно място заема Народният събор,който е имал съвещателен характер.

По официални данни от преброяване в Русия, гражданите с български произход надхвърлят 7 милиона !
 

zu_vi

Продължително пребиваващ
Бабло побеждает зло (московская пословица).
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
Сталин убил цар Борис III, а не Хитлер - нова интерпретация на българската история

За кои политически събития в Втората световна война българската историография все още се е притеснявала да говори открито? Георги Папакошев поиска мнението на историците Георги Боздуганов и Пламен Павлов.
1.jpg
Георги Боздуганов, бивш съветник по националната сигурност на правителството на Филип Димитров и автор на книгата "България - военният трофей на Сталин", смята, че още през ноември 1940 г. Сталин иска съгласието на Хитлер да получи България, да изгради военни бази и да се движи към Босфора и Дарданелите. В замяна той дори предложи СССР да влезе в тристранния пакт.
"Сталин напълно категорично нарежда Молотов да преговаря с Хитлер в Берлин и му дава заповед:" България трябва да бъде основен въпрос в преговорите ", казва изследователят. Що се отнася до инструкциите на Сталин, през юни 1943 г. съветската външна интелигентност прие план, който изрично предвижда "да не се позволява сключването на сепаратистко споразумение на България със западните съюзници." С помощта на дипломатически маневри и манипулация на отделни български политици, през 1944 г. беше възпрепятствано да подпише примирие преди Червената армия да окупира страната. "Така че списъкът на вече известни, но неприятни факти се оказва доста дълъг", казва Боздуганов.

Молотов и бомбардировки над българските градове

Професор по история от Великотърновския университет "Св.Св.Кирил и Методий" Пламен Павлов също твърди, че веднага щом влезе във войната на страната на оста, България продължава да поддържа неутралитет на практика. "Редица български правителства имат грехове в този период, но ако България откаже да се присъедини към тристранния пакт, тя трябва да бъде овладяна от германската армия, която изисква от Румъния да влезе коридор от Бялото море", добави Павлов.
Георги Бозуганов също твърди нещо, цитирайки разсекретени документи. Оказа се, че съветският външен министър Молотов настоя американския посланик в Москва Аверил Хариман за продължаване и засилване на съюзническите бомбардировки над българските градове. Целта беше да се създаде лош имидж на западните съюзници в очите на българите, да се очаква "братска" помощ от Москва. "Дори съветската радиопропаганда и представителството в София бяха задължени да укрепят тези чувства", добавя изследователят.
И второ, бомбардировките трябваше да нарушат работата на правителството и държавната администрация и така дадоха възможност за широкомащабни въоръжени действия на контролираното от Кремъл комунистическо партийно движение. "Въпреки това, през януари 1944 г. бомбените атентати бяха спрени за почти два месеца след заповедта на президента Рузвелт, така че България да може да влезе в примирие", добави Боздуганов.
2.jpg
Кой убива цар Борис III?
Изследователят също смята, че Сталин вероятно е поръчал отровата на цар Борис III, в лицето на което е видял най-сериозната пречка за завладяването на България. Убийствата на неудобни политически активисти в чужбина бяха обичайна практика на съветското разузнаване, докато западните съюзници нямаха интерес да извадят българския цар от политическата сцена. По това време царят започна тайни преговори със Съединените щати, за да напусне страната от Конвента. А шефът на американското управление за стратегически услуги Уилям Донован подготви "План за изваждане на България от войната", който впоследствие беше одобрен от Държавния департамент и президента Рузвелт, добавя Бозугуганов.
Според проф. Пламен Павлов България е загубила голяма част от участието си във финалната фаза на Втората световна война на страната на съюзниците през 1944-1945. "БВП на цялата страна се изразходва за финансиране на български военни действия, хиляди хора са били убити от офицери и войници. Въпреки това, на Парижката мирна конференция през 1947-1948 г. Москва по никакъв начин не показва, че вижда България като приятелска страна. Ето защо е необходима ревалоризация на исторически факти и много европейски страни вече са го направили. По същата причина българските политици категорично нямат място в тазгодишния военен парад в Москва на 9 май ”, казва историк Павлов.
„Червената армия през 1944 г. нахлува, окупира и ограбва България за три години. Така че страната действително се превръща във военен трофей," убеден е историк Боздуганов. „За да легализираме тези действия, споразумението от Москва започва с нестабилна лъжа дори в неговия член. 1 и където е написано: "България спря във военните действия срещу Съюза на съветските социалистически републики на 9 септември 1944 г...." Истината е, че България не е извършвала военни действия срещу СССР, защото никога не е започнала ", казва Боздуганов, добавяйки, „9 май е съветски празник и не мога да разбера какво чувство на празнична радост трябва да почувстваме на тази дата след всичко, което СССР е причинил на страната ни. Тези обстоятелства ме карат да приемам само честването на 8 май като израз на солидарност към борбата на европейските нации за освобождението от Хитлеровата окупация и уважение към дадените жертви. Въпреки че вместо да получи признание, България напълно незаслужено загуби, категоричен изследовател е Георги Боздуганов.
 
Сверху