История Болгарии

[Глокая Куздра]

Воспоминание о будущем.

 

[OdnaKatya]

Интересная, на мой взгляд, статья попалась

О чем писали газеты 100 лет назад: В России наивно рассуждают о поведении болгарского народа

http://rusmonitor.com/o-chem-pisali...suzhdayut-o-povedenii-bolgarskogo-naroda.html
И 100 лет назад в России также плохо понимали интересы и сложные взаимоотношения балканских народов, с одной стороны называя их «братушками», но с другой — высокомерно и неумело пытаясь управлять ими за тысячи километров из далекого Петрограда. Одной из роковых ошибок российской дипломатии в начале ХХ века стала односторонняя «ставка на Сербию» в ущерб интересам Болгарии. Это стало одной из причин Второй Балканской войны 1913 года, в ходе которой Сербия присвоила себе Македонию, населенную родственным болгарам народом. Российская дипломатия тогда не «разрулила» ситуацию и не сумела убедить две крупнейшие балканские страны договориться о более справедливом разрешении македонского вопроса. Помимо «македонского вопроса» тогдашний российский министр иностранных дел Сергей Сазонов не помог болгарам еще и потому, что боялся усиления этой страны как таковой: сильная Болгария могла бы сама завоевать Константинополь, похоронив вековую мечту русского самодержавия о владении черноморскими проливами. В итоге Болгария на Россию обиделась и стала все более отчетливо ориентироваться на Германию. В 1915 году она вступила в Первую Мировую войну на ее стороне.
При небольших размерах Болгарии это имело роковые последствия: с одной стороны, сама болгарская армия показала себя очень хорошо, сумела вместе с немцами и австрийцами быстро разбить Сербию и в течение почти трех лет удерживать Салоникский фронт против высадившихся в Греции англичан и французов. С другой стороны, через территорию Болгарии немцы получали связь с воевавшими на их стороне турками, могли вместе с ними атаковать англичан в Месопотамии и Египте, использовать богатые продовольственные и минеральные ресурсы Османской империи, а Россия попадала в полную изоляцию со стороны Черного моря и Балкан. Это способствовало затягиванию Первой Мировой войны, которая привела к российской революции и ее страшным последствиям, которые мы не можем преодолеть до сих пор.
Статья в варненской газете «Свободен глас», №23 за 21 июня1915 года. Перевод с болгарского:
«Нарушит ли Болгария нейтралитет?
По вопросу вступления Болгарии в войну все, что сказано и написано как самими болгарами, так и иностранцами, основывается лишь на предположениях, а не на объективных данных. В этом вопросе выявляется удивительная непредусмотрительность, легко меняющаяся под давлением обстоятельств. Каждое слово, которое более или менее становится причиной дляпонимания поведения «проантантовских» сил в нашем правительстве и твердой реакциипоследнего, всегда истолковывается с оптимизмом.
В этом отношении примечательна русская оппозиционная печать, главный представитель которой — орган П.Милюкова «Речь». Последний неоднократно сообщал, что вступлениеБолгарии в войну неизбежно, что она вступит в нее на стороне Антанты, и что остается только один вопрос - сколько дней до этого осталось.
Но всякий раз, когда встречаются подобныепредположения, их стоит считать поспешными.
В России много и особенно наивно рассуждают о поведении болгарского народа. Там, вероятно, воображают, что болгары сами себе хозяева. К сожалению, грубая действительность совсем иная. Болгарское правительство всегда исходило из соображений личной выгоды и интересов своей страны. Общественное мнение в Болгарии не имеет никакой силы, потому что у народа нет достаточной политической зрелости. Из-за этой причины всякое правительство действует только в интересах страны.
http://i1.wp.com/rusmonitor.com/wp-content/uploads/2015/06/bulg001.jpg
Сегодня чрезвычайно трудно понять обстоятельства, особенно когда Болгария находится подвоздействием ряда факторов, предполагающих для ее нынешних правителей как сильныесомнения в вопросах искренности усилий Антанты, особенно в России, так и категорическую невозможность ни в одной из воюющих стран предсказать исход войны. Из многих мест можно услышать осуждение действий правительства, не решившегося выступить на стороне Антанты,но стоит обратить внимание что поведение сил Антанты хищническое, способное свести на нет интересы малых государств. Каждый болгарин благодарен России [за помощь в освобождении от турецкого ига], но даже если он заслуженный русофил, из глубин израненного сердца раздается и проклятие за помощь Сербии, которая нарушила союзнический договор [напав на Болгарию во Второй Балканской войне и отобрав у нее Македонию] и ежедневно поддерживает существование Сербии, отправляет на помощь сербам корабли, заполненные продовольствиеми другие материалы. Как при таких обстоятельствах мы можем доверять той державе, которая утверждает что искренне думает о нас? Если она продолжает делать чудовищные расходы в пользу Сербии, объяснимо ли, что и поведение Болгарии должно пойти в разрез с соглашением с Россией? Почему и Англия задерживает свои усилия в посредничестве между своими союзниками, нашими упрямыми соседями, которое она нам обещала?
Эта и многие другие причины не удерживают Болгарию от активности в решениивопроса нашего участия в войне. Но несмотря на мнение, что Болгария скоро может вступить в войну, мы по-прежнему считаем, что Болгария не будет нарушать нейтралитет, и это совершенно правильное поведение в условиях давления со стороны России, Франции и Англии. Мы считаем, что скорее всего Болгария будет бороться за свои интересы после окончания нынешней войны, решая свои проблемы на местном уровне. Мы не можем снова положитьтысячи своих жизней на заклание, чтобы остановить безобразия сербов, греков, турок ирумын«.

 

[Кукумявка]

Уважаемые администраторы и модераторы! Прошу прощения, ну просто не знаю куда разместить эту статью. Мне она показалась очень интересной, а темы соответствующей не могу подобрать.

Съветските бомбардировки над България- една добре пазена тайна
На 22 юни 1941 година СССР атакува Добрич по въздух
24.06.2015


22 юни отмина. Любители на историята го отбелязаха като деня, в който през 1941 нацистка Германия напада СССР в операция ''Барбароса''. Само че на 22 юни 1941 се е случило и още нещо, което историята крие вече повече от 70 години.

През 1941 година Втората световна война е в разгара си. Цяла Европа ехти от картечен и артилерийски огън. В България обаче е спокойно. Въпреки че, заради плана „Марита“ сме принудени да застанем на страната на Хитлер, цар Борис III успява да предотврати кръвопролитията. Дипломатичният му подход успява да върне без кръв в пределите на България заграбената от Румъния Южна Добруджа. А бомбардировките на съюзниците са в бъдещето - „символичната война“ ще стане факт чак в края на годината.

Само че на датата, на която според историците СССР е подло изненадан в гръб, се случва нещо изненадващо за България. Без да се намираме във война със Съветския съюз и без каквато и да било причина или повод, град Добрич е бомбардиран от съветската авиация. За щастие жертви няма, но населението, което чувства руския народ за най-близък е озадачено. За втори път в рамките на по-малко от 30 години България бива нападната в гръб от държавата, която счита за своя освободителка.

Важен момент е посоченият по-горе, че България и СССР не се намират в състояние на война – това ще стане чак на 05 септември 1944. Т.е. бомбардировките са съвсем ненужна и необоснована агресия срещу мирна и добронамерена към Съветския съюз държава.

За съжаление това не е единствената проява на агресия към мирна България. Бомбардирани са още Русе, Стара Загора, Казанлък, Горна Оряховица. Нападенията срещу България не са само по въздух, в началото на декември 1942 обстрелват селищата в Северното Черноморие. А съветска подводница атакува и потапя кораба „Струма“, при което загиват над 700 пътника.

България има и други жертви по време на войната. Англо-американски бомбардировачи сеят смърт и разрушения, като само самоотвержеността на българските пилоти предотвратяват по-големи страдания. Жертвите на съюзническата авиация и героизмът на българските пилоти не са забравени, но безпристрастността изисква да признаем, че са станали във „военно“ време. А съветските атаки – те са без предупреждение, без причина, подло и в „гръб“.

Днес много хора, търсейки геополитически аргументи цитират англо-американски бомбардировки над България, като забравят тези на СССР над Добрич от 22 Юни 1941, както и тези над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица през Септември същата година. Тъжното е, че властта, която идва след 09.09.1944 г е по-жестока към пилотите, бранили българското небе от снарядите на враговете.

http://www.trafficnews.bg/news.php?id=21790

 

[Глокая Куздра]

Ещё одна карта Болгарии
Унгарская

 

[Глокая Куздра]

Нотата, с която Съветският съюз обяви война на Царство България

Написано от Христо Христов

Сталин планира България да влезе в съветската зона на влияние и подготвя внимателно военната операция по окупирането й още през август 1944 г., за да изпревари евентуално англо-америкаско присъствие. Министърът на външните работи на СССР Вячеслав Молотов (вдясно на снимката) информира посланиците на съюзниците още на 5 септември 1944 г., че Съветският съюз е обявил война на България | Източник: Интернет.

На 5 септември 1944 г. СССР прекъсва дипломатическите си отношения с Царство България и му обявява война. Днес се навършват 69 години от тази дата, която у нас не се отбелязва по никакъв начин, въпреки че определя сателитното положение на България към съветския тоталитарен режим през следващия близо половин век.
Сайтът desebg.com публикува онлайн нотата, с която Съветският съюз обявява бойна на България на 5 септември 1944 г., като по този начин за първи път дава възможност на желаещите да се запознаят със съдържанието й.

Документът е копие на оригинала, който през 40-те години на ХХ век се е съхранявал в тайния архив на Министерството на външните работи и на изповеданията. Публикувания препис е издаден във връзка с едно от делата на „Народния съд” през април 1945 г.

В нотата (на руски език) се посочва:

„Повече от три години България е помагала на Германия във войната със Съветския съюз. Съветското правителство се е съобразявало с обстоятелството, че малката страна България не е в състояние да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия във време, когато Германия държеше в ръцете си почти цяла Европа...Въпреки това българското правителство и сега отказва да скъса с Германия, води политика на т.нар. неутралитет, по силата на която продължава да оказва пряка помощ на Германия срещу Съветския съюз...

По силата на това съветското правителство не смята повече за възможно да запазва отношения с България и заявява, че не само България се намира в състояние на война със СССР, но и Съветския съюз се намира в състояние на война с България.”

Издирването на документа е осъществено със съдействието на Националния исторически музей и Държавна агенция „Архиви” в лицето на секретаря й Георги Чернев, на които desebg.com благодари.


Събития, предшестващи нотата
На 18 май 1944 г. съветското правителство връчва нота на България с искането тя незабавно да скъса съюза с Германия. Още същия ден правителството на Добри Божилов подава оставка, за да не даде категоричен отговор. Съставеният на 1 юни 1944 г. кабинет на Иван Багрянов има за задача да намери решение от задълбочаващата се криза. София се опитва да излезе от войната и започва контакти с британската и американската дипломация.

На 12 август 1944 г. парламентарната опозиция и Отечественият фронт излизат с обща декларация за създаване на „ново конституционно правителство”. След натиск от страна на Москва и директивата на Георги Димитров Отечественият фронт се отказва от подписа си под декларацията.


Подготовка за окупацията на Царство България от СССР
Върховното командване на Съветския съюз замисля да се предприеме на територията на България настъпателна операция, като за това се отдели цял фронт и се вземат мерки да се постигне изненада чрез бърза подготовка и светкавично осъществяване на операцията.

В стратегията на СССР едно бързо нахлуване в България е възможност да се парират евентуални действия на Великобритания по откриване на фронт на Балканите и с помощта на 23 турски съединения, дислоцирани в Източна Тракия, да окупира България, като по този начин да изпревари Червената армия.

На 22 август 1944 г. заместникът на върховния главнокомандващ маршал Георгий Жуков е извикан във Върховното главно командване, където получава задачата да разработи план за настъпление в България на 3-ти Украински фронт, в чийто състав влизат три войскови армии – 46-а, 57-а и 37-а; една въздушна армия – 17-а; два механизирани корпуса – 7-и и 4-и гвардейски. Общата численост на фронта възлиза на 258 000 души, 169 000 от които са стрелкови войски, разполагащи с над 6300 оръдия и минохвъргачки, 470 танка и самоходни артилерийски установки и с над 720 самолета.

На 29 август 1944 г. Върховното главно командване поставя задача на щаба на 3-ти Украински фронт, базиран в гр. Черна вода, Румъния, със стремителен марш да съсредоточи войските си на румъно-българската граница в Добруджа.

На 2 септември Народната и Демократическата партия и БЗНС съставят кабинет начело със земеделецът Константин Муравиев, който започва да възстановява конституционния ред в страната. Народното събрание е разпуснато, обявена е политическа амнистия, жандармерията е премахната, възстановени са политическите партии. Комунистите, които са активно подкрепяни и направлявани от Москва, и знаят, че Червената армия е на границата с България обявяват курс към въоръжено въстание срещу "новата фашистката власт".

В спомените си Константин Муравиев пише, че „болшинството от министрите поискаха да се обяви веднага война на Германия. Имахме всички законни основания, а и върховните интереси на държавата повеляваха това”. Против е военният министър ген. Иван Маринов, който настоява да се изчака. Така той
целенасочено проваля решението да се обяви веднага война на Германия, за да може СССР да има повод да обяви война на България. Неслучайно ген. Маринов участва в 9-септемврийския преврат и отваря вратите на Министерството на войната, пускайки частите на Отечествения фронт (ОФ). В замяна след преврата е назначен за главнокомандващ на българската армия.

Вечерта на 4 септември 1944 г. планът за операцията по окупацията на България е готов. Близката задача на 3-ти Украински фронт е да навлезе в България и да постави под контрол територията до линията Русе – Карнобат – Бургас. Отделено е специално внимание на завземането на градовете Варна и Бургас и на пленяването на германските кораби в двете пристанища. Крайната цел е овладяването на района на София и пълното окупиране на България.

5 септември 1944 г.
На 5 септември 1944 г. планът е утвърден от Върховното главно командване. Същият ден министърът на външните работи на Съветския съюз Вячеслав Молотов уведомява посланиците на САЩ и Великобритания в Москва, че СССР обявява война на България. На 5 септември към 19 ч. съветското правителство с нота до българското правителство обявява война на Царство България. Нотата е връчена и на българския пълномощен министър Иван Стаменов.

Сталин няма никакво намерение да се съобрази с ясно изразения от София неутралитет 10 дни преди обявяването на войната. Формалният мотив е, че България продължава да в съюз Берлин. Москва прави тази стъпка, въпреки че София е подготвила скъсването на отношенията си с Германия.

Сталин не желае по никакъв начин да види България нито неутрална, нито доминирана от Англия и САЩ. Той смята България вече като част от съветска сфера на влияние и по-далечния му план е тя да бъде окупирана, а на чело да постави правителство на ОФ, чрез които и комунистите да влязат във властта, както и става.

Три часа след като СССР обявява война на България, Министерският съвет къса дипломатическите отношения с Райха и иска от Съветския съюз примирие. Москва отказва. На 6 септември България обявява война на Германия, която влиза в сила на 8 септември, за да може да се изтеглят българските войски от Македония.

Предаването на нотата в София
В София нотата е предадена от съветския посланик Димитър Яковлев на премиера Муравиев, който е и министър на външните работи.

Преди три години Леонид Решетников, директор на Руския институт за стратегически изследвания, в интервю за сайта Столетие.ру описа разказа на Яковлев за предаването на нотата (интервюто му беше препечатано от в. „Нова зора”). В него Решетников заявява:

„Шефът на дипломатическата мисия в София през 1941-1944 г. Яковлев ми е разказвал как СССР обявява война на България на 5 септември 1944 г. Той получил указание от Москва да връчи нота на регентското правителство (понеже царят е малолетен) в България. Пристига Яковлев при външния министър, с когото са в чудесни отношения. Посрещат го дружелюбно. Яковлев заявява, че му е поръчано да прочете нотата – на основание, че България е в състава на хитлеристката коалиция, че снабдява Хитлер със сирене, месо и т.н. – СССР обявява война на България...

Министърът извикал с треперещ от вълнение глас: „Но вие сте си загубили ума! Влизайте в България, ще ви посрещнем с хляб и сол. Ако искате, българската армия ще се строи за почетен караул от границата та до София. Защо ни е да воюваме с руснаците!” Нашият дипломат настоява, че трябва да предаде нотата. „Така си подмятахме нотата пет минути, като горещ картоф – разказва ми Яковлев. – В края на краищата, аз я сложих на стола, тази злощастна нота, и побягнах. А той крещи след мен: „Господин Яковлев, ама вземете си нотата!”

Не е сигурно дали разговорът тогава е протекъл точно така, но така или иначе, три дни по-късно, на 8 септември 1944 г. войските на 3-и Украински фронт навлизат в България и я окупират. Те не срещат съпротива, тъй като такова е разпореждането към българската армия, издадено от Министерството на войната още на 6 септември 1944 г.

 

[Глокая Куздра]

Георги С. Раковски
ПРЕСЕЛЕНИЕ В РУСИЯ, ИЛИ РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ

Преселение в Русия
(1861)
Предговор на проф. Михаил Арнаудов

Академик Михаил Арнаудов

Тази малка брошура е напечатана анонимно, без означение на място и на година – по всяка вероятност в Букурещ, през май 1861 г. Тя има 15 стр. и носи заглавие „Преселение в Русия, или Руската убийственна политика за Българите." В предговора на ІІ изд[ание] от 1886 г. Захари Стоянов приема, че тя е писана в 1859 г.; а в екземпляра, що имаме на ръка, Д. Хр. Попов от Турну Магуреле, Румъния, бележи: „издадена от Г. С. Раковски в год. 1858" и пояснява: „тая пропагандическа брошура, от която само аз съм раздал тогава неколко хиляди, между преселенците...” Но единият и другият грешат в датуването по памет, и най-добре личи, при какви обстоятелства и кога е писал Раковски брошурата си от кореспонденцията му с Йосиф Дайнелов в Цариград и от статиите на „Дунавски Лебед”. В тая кореспонденция, под 18.IV., 17.V., 21.V., 29.V.1861, Раковски бичува жлъчно руската политика по преселването на българите, като поменава и изпращането на Теодоси Икономова в Букурещ с особена мисия, която Ив. Касабов разкрива в спомените си: да отпечата, именно, тайно съставената брошура на Раковски. А в „Дунавски Лебед” от 15 авг., 3 окт., 10 окт., 25 окт., 7 ноем. и 21. ноем. 1861 г. са поместени редица дописки и бележки, в които се описва от очевидци тежкото положение на преселените в Южна Русия българи и се проклинат агентите за това преселване, между които попада и Захари Княжески.
Повод за написване брошурата дава съглашението между Русия и Високата Порта, да се изселят българите от Видинско. Ферман в тоя смисъл бил прочетен и в Битолско, но докато македонските българи отказвали да напуснат отечеството си, видинските – подбуждани от руски агенти и насърчавани от турското правителство и от подкупени български оръдия – захванали да се изселват вече. „Това е едно чисто убийство за български наш беден народ от страни Руссии", възклицава Раковски – и с пламенно слово и с дела иска да осуети вредната агитация. Сърбия също била недоволна от настаняването на татари в пограничните й области („това е разерило сички Сърби," пише Раковски в писмо от 21.V.1861), затова министьр Христич отпуснал на Раковски средства за отпечатването на брошурата, насочена против преселването (срв. Касабов, Моите спомени, 17), а сам Раковски – оставяйки грижите по печатане и корегиране на брошурата на Теодоси Икономова, който отишел за тая цел в Букурещ (за да не се изложи Сърбия пред Русия, като се напечата брошурата в Белград) – заминал да действува лично в Русия, та дано отклони руските власти от техното намерение. Въпреки обещанието си, генерал Стремоухов в Одеса не прекратява политиката на преселването, и тогава Раковски открива чрез колоните на в. „Дунавски Лебед” нов поход против Русия – в духа на издадената и пръснатата между българите в Румъния и в България брошура. В една записка до княз Горчакова, министър на външните работи в Петерсбург, от 8.XII.1861 г., Раковски обяснява целта на ходенето си през м. юли в Одеса – „да моли и докажи генералу Стремоухову, чи това приселение е разорително за българите, а пагубно за Руссия и да даде Негово високопревъсходителство инструкции Видинскому консулу да пристани веки да действува на това"; изтъква освен това, как „напротив еще по-деятелно почна да се работи на това приселение без да имаше даже и най-нуждни приготовления за тойзи несчястен транспорт, поради кое починаха толкова невинни души, жени, дечица и мъже еще в пътешествието." – Нека забележим, че стари видинци и сега си спомват за това ходене в Южна Русия и за връщането си от там, поради разочарование от условията на живота.
Езикът на брошурата – покрай всички присъщи на Раковски особености – показва и някои черти, които го сближават доста с живата разговорна реч. Това би могло да се дължи или на желанието на автора, да бъде по-добре разбран от читателите си, прости българи, или на влияние от страна на Теодоси Икономова, когото Раковски натоварва да се грижи за отпечатването и когото някои съвременници сметат дори за съставител на брошурата. Вярно, обаче, е първото, тъй като в Архива на Раковски е запазен оригиналният ръкопис на автора, от гдето се вижда, че менен при печатането е тук-таме само правописът. Този ръкопис е озаглавен: „Приселени в Русия или Руската убийственна политика за Българити," и обхваща 23 страници, подписани на края от „Един Българин." Преди да напише брошурата, Раковски нахвърля един план за нея, запазен също в Архива. Този план, озаглавен „Разположение за брошура – Руская убийственна политика за Българити", има следното съдържание: „Увод. Разделение. 1. От старости каква наклонност е имала Руссия т. е. да завладее България. Волжански Българи завладяла. От Светослава до Великаго Петра. Как е ишла. 2. От Великаго Петра до днешнн времена що е вършила с Българи. Във военни времена силом ги е приселвала, и в мирна чрез интриги ги е придержвала, (Примери). 3. Какви пагубни и разорятелни следствыя ще произидат от това приселение. (доказатьлства). 4. Как живеят в Руссия беднии народи."
Тук препечатваме целата брошура, като я разделяме за удобство на две глави.
Публ. в Съчинения на Г. С. Раковски. Избор, характеристика и обяснителни бележки от М. Арнаудов. София, 1922, с. 471-473.


Георги С. Раковски
Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите
(С предисловие от З. Стоянов)
Предисловие

Захари Стоянов

Тъжни времена прекарва днес нашето отечество България. Като оставим настрана сестра Сърбия, Священний троен съюз, в който участвуват тримата императори и който има за цел да варди да не се пролива капка човешка кръв - всеки честен човек, който може да мисли и да разсъждава що годе, ще се съгласи с нас, че най-големий ни неприятел днес е официалната Русия.
Няма пакост, няма мерзост, даже и подлост, които да не е пуснала в ход тая държава начело с нейний Гирс и Катков от 6-ий септемврий насам, т.е. от тоя знаменит ден, когато ние почнахме своето истинско политическо и самостоятелно съществуване. В Цариград ли, в Пирот ли, в Букурещ ли, се засмее и българский Бог, руското правителство тича да свари да разваля и да пакостничи. Ако то днес иска, щото Румелия да си остане пак пашовска страна, а байонетите на българските синове в един прекрасен ден бутват дипломатическата мастилница на Гирса и му изкривяват ченето, то това същото правителство забравя своите първи думи и предлага вече Сан Стефанска България. А защо я то предлага? Защо такава глупа непоследователност? - „Желае ни доброто; не ни е забравила", отговарят кокошите умове, в това число и ония наши изменници братя, които си продават съвестта за монетата чистаго серебра в руското консулато. - „Вие сте идиоти", казваме ние. Руското правителство желае две неща. Първо, да протака работата, да ни държи във военно положение, което е убийство за България, та дано в тия усилни времена се появи някое негодувание помежду ни, и то, руското правителство, като всяко покровителско, да каже: „Ето че без мене не могат българите; дайте ми воля да отида с моите камбани, камшици и бесилки да наредя работите." Второ, че като стане съединението, както и да е, извършено само от българи, то руский пловдивски консул ще може да интригува само между калугерите на Шипченский манастир, няма той да управлява вече Румелия, не ще има възможност да сее разврат и да проповядва шпионско-полицейските начала на страшното ІІІ-то отделение.
Лъжат се ония, които мислят, че руските дипломати са по начало против съединението. Те са готови днес да направят това съединение, но забележете, те да го направят сами, а не и българите. Те желаят, щото това съединение да го донесе някой беломустакат генерал, с покрити гърди от ордени, някой Обручев или Сомов, когото да срещат по всичките градове гологлави с хляб и сол, с камбани и молебен, а той да се надува, се да излизат само из устата му думите: „так приказано", „не разсуждать", „не бунтовать", „воля Его Императорского Величества такая", „ви народ неопитний", „вие трябва да слушате и се покорявате", „има за вас кой да се грижи" и пр., и пр. А руский консул върви подире му и му шепне на ухото: „Прибавете още на тия братушки, че аз като минувам из пазара, трябва да ми стават на крака, думата ми да не правят на две, името ми да бъде свято във вестниците им, да се пише с големи букви." По-нататък следват руските инструктори-офицери, облечени парадно; по-главните от тях шепнат на генерала да доведе до сведение на непокорните братушки, да не търсят от тях оправдателни документи, а по-долните чинове се зъбят на гологлавите братушки и казват: „Познахте ли сега какво значи Русия? Един път проливахме кръв, сега пак ви носим наготово съединението, а вие, пършивци, само печелите парички и викате „урра". А братушките цъфнали и не забързали. С турена на гърдите ръка, с тяло прегънато като въпросителна, хилят се като заклани и казват: „благодарим на Ваше Високоблагородие, ние сме ваши деца, Русия ни е майка. Колкото Ваше Високоблагородие сте повече в България, толкова по-много се обажда и наший алъш-вериш." „Так, так", отговаря високото благородие и издрънчава от удоволствие своята обкована със сибирско сребро сабля. А камбаните гърмят ли гърмят!

О, пусто да остане подобно съединение! Ние го нежелаеме и на най-върлите си душмани. Джанъм, ние искаме да имаме история, минало, свои герои, наше „урра". Как не могат да разберат това московските славянофили? Ревне ни са, ей така, щото между безбройните чужди паметници по всичките краища на отечеството ни да има запазено и едно кьошенце наше, българско. Искаме да видим ние, че между различните площади и улици на градовете, украсени с имена: „Московска", „Александровска", „Аксаковска", „Паренсова", „Гуркова", „Славянска", „Николаевская", „Невская" и пр. да блещука и нещо като: „6-ий септемврий", „Сливница", „Драгоман", „Батенберг" и т.н. Лошо ли искаме? Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище. Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват покровителската ръчица от нашето, защото тя може и да бъде опарена, не основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да капризничи...
Но хората, които са унищожили Полша, Малорусия и Бесарабия, не искат да слушат. Турили един път те намерение да правят от България Задунайска Губерния, нищо свято не ги спира. „Всяко тържество на България е смърт за Русия", пишеше в един брой на „Русь" покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. „Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?"... пишеше същий тоя Аксаков по повод на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: „Вие, синове и потомци на Крума и пр." Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обръщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума и Симеона с Ивана Грозний и с Екатерина Вторая.
Но ще да кажат мнозина: „Русия беше, която ни освободи." Да това е вярно, това е велико събитие, ние сме благодарни на покойний Александра II, името му ще бъде у нас священно до века, благодарни и признателни сме на целий руский народ. Но трябва ли да бъдем благодарни и за това, че Русия ни освободи, за да ни зароби отново - нещо, което тя доказа вече от 6-ий септемврий насам? Ние сме благодарни на руский народ, който никога не ни желае злото, защото е удушен повече от нас, както бяхме в турско време; благодарни сме и на покойний император; но не и на днешното руско правителство, състоящо се от 5-6 души узурпатори. Това правителство иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има: бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз - добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!...
В днешно време, когато това правителство, състоящо се от Гирса, Толстой, Победоносцев, Катков и пр., е подигнало върху ни чисти и нечисти средства, когато то иска да ни задуши с една лъжица вода, гдето се е казало, когато неговите безконтролни рубли се пръскат безбожно из България за цели беззаконови и погански - ние намислихме да обадим на читателите си мнението на Г. С. Раковски, как той е гледал на официална Русия и на нейната политика. А кой е Раковски - срам ще бъде за всеки българин, ако не отговори, че той е българско светило, че той се е мъчил и трудил за България цели 25 години, че той е вече умрял (за да не кажат (Цанков и Икономов, че е бил радикал и анархист), че миналата година му се донесоха костите в София, на които се поклони целият български народ. Тоя Раковски е написал брошурата под заглавие: „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", която брошура днес предлагаме на читателите. Тая брошура е написана в 1859 г., когато е почнало преселението на Видинските българи, печатана е за първи път в „Дунавски Лебед" като подлистник. Тя е писана в такива времена тъжни и усилни, когато България е била неизвестна, когато сме нямали княжество, войска, Сливница, Пирот, когато само той, един Раковски, е бил защитник на България. В такива тежки времена той пак не е казвал: „не му е времето, трябва да се помълчи, да не закачаме Русия", както днес обичат да философствуват нашите дипломати.
Поклон върху праха на великий български мъченик, че и в днешните времена можем да си послужим с неговото име. Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и пр., са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаели, че нейний камшик повече боли от турския...
Русчук, 1-й март 1886 г.
Захарий Стоянов
Заб. - Ний препечатваме буквално брошурата на Раковский, като спазваме и нейното оригинално правописание и език.
З. С.

Георги С. Раковски

Няма по-свято нещо на света от милото отечество всякому.
Человек да е първи път видял небесната светлина, прибързан е на него място като от някоя си очарователна сила, която го тегли непрестанно тамо, щото може се каза, че тая сила става в него като един естествен нагон. Всеки, който се е за малко време отдалечавал от месторождението си, познава тая сладка наклонност, която с никакви речи не може се изказа пристойно.
Человеците, доде са още живели в диво състояние и са се преселили от един предел на други, скитающи ся, не са усещали толкова тая наклонност към месторождението си; но откак са почнали да се заселват и да живеят постоянно на едно място, да си правят къщи и покъщнина, да зидат храмове, да се молят Богу, да си сеят лозя, градини, ниви и проч., от тогава тая наклонност се е преобърнала веке в силна любов и в техните сърца е станала една страст, щото всеки да предпочита да жертвува и живота си, от гдето да пропусти другиго да потъпче милото му месторождение и отечеството му.
Человек же, който ся скита от едно място на друго, оставя месторождението си пусто и не ще да знай нищо за общото си отечество, той е подобен на едно безсловесно животно, което живей на света само и само да се прехрани. Такива человеци са укорени от сичкия свет и назовават се с презрение скитници!
Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни Българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!
Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва Българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си Българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!
Във Видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят множество челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.
Длъжност свята към милото ни отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем в кратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала тя още от стари времена с наши праотци и как ся е сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са я тия кръстили и първите начала образования й дали.
Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област!
Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.
Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, свещеното писание и първото образование.
Това е познато беки от сички свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на Българите за това благодеяние! Ето:
Разорили и завладели волжанското им пространно царство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени се от Българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техен език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и Руси!

Руското царство от времето княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на Българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против Византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той беше се сродил с Византийците и държеше тяхната политика, той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самаго.
От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите Никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского Княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да прибегне в Русия, от дето на малко остана да го предадат неприятелите му на турците!
От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите почнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е притърпяло нашето бедно отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда!
В 1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха достигли до Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език (печатана в Букурещ) и възбуждаше Българите да станат против Турчина, а от друга страна, гореше градищата и селата им и насила прекарваше няколко си хиляди челяди през Дунава!... В тех времена са изгорени от Русите Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и други много градове и села, които развалини и разсипни още до днес се виждат! Много же старци помнят и проповядват с кървави сълзи тях времена.
В 1828 г., когато Дибич премина Балкана и достигна до Одрин, пак същото последва. От една страна, подбудиха някои си Българи да вземат участие в боя и да се смразят с Турци, а от друга - немилостивите Руси си свършиха работата, опустошиха като скакалци тях места, отдето поминаха, отвлякоха пак няколко хиляди домородства Българи в пуста си Русия! Множество от тях разорани села в Руманя и от тая страна на Стара планина се още и до днес виждат в бурен и трънак обрасли!
В 1854 г., пак щом минаха под Силистра, не забравиха да издадат прокламация, подписана от Паскевича, и искаха да подбудят Българите да се дигнат против Турчина, а от друга страна, бяха приготвили и закони, по които да владеят България, ако черна съдбина бе я покорила тям. Но щом се видяха победени, не забравиха да се ползуват от обичайния си лов и тъй отвлякоха пак със себе си тринайсет тысячи домородства в Бесарабия.
Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползувала се е от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител! (Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и разсъждава, бил изменник според тях. «С нас е народът», казват те, т.е. онези, които не знаят руския камшик. З. С.) Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако Българите добият независимото си свещенство, то не ще й веки допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва.
Сега вече откак я победиха Европейците под Севастопол и й откриха слабостите пред цял свет, тя обърта веке друга политика и с пари и лъжи мами простодушните Българи в мирни и тихи времена да се преселят в нейните омразни пустини, да ги зароби вечно!

Георги С. Раковски

Българите, кои се излъгаха и отидоха в 1828 лето, като усетиха какво робство ги чака, по-голямата част останаха във Влашко и Богданско и от тамо се върнаха назад още преди танзимата в Турско, во время султана Махмуда, който изпроводи тогава и едного си чиновника с пари да им помогне. Това бе издействувал покойний княз Ст. Богориди. Също и ония, които бяха минали в 1854 г. и отишли чак в Бесарабия, като видяха руското робство, върнаха се назад в 1856 лето, подпомогнати от Парижкия мир. Къде отивате вие, мили братя, Видински българи! Знайте ли вие Русия каква е? Знайте ли какво робство и какви вечни мъки ви чакат тамо? Защо се не посъветувахте с ония Българи, които са били тамо, да ви разкажат къде и в каква яма искате да се хвърлите? Ето какви злини ви чакат тамо:
Като се преселите от този въздух (хава), на когото сте родени и научени, с вашите жени и малки дечица, доде идете на онова място, половина ви щете измря и погина по пътя, а доде привикнете на тех блудкави и горчиви пустинни води, Бог знай колко ще останете! Това е веке знайно от цял свет, че кога человеци или животни си менят въздуха, на когото са се родили и научили, трябва непременно да пострадаят с живота си. Земете за пример Татарите, които са пред очи ви, и вижте колко са измрели и колко още мрат откак са се преселили! А те са дошли на добър и здрав въздух, на плодовита и весела земя; ами вие, като идете в ония диви пустини, дето няма ни вода студена, ни шума зелена, ни трева цветовита, на едно пусто от бозалък покрито диво поле, дето не може человек нито една трънка да види израсла! Сички в такова едно място ще се разболейте и повечето от вас ще измрат! Какъв тежък грях вие, мили Българи, земате отгоре си? Можете ли понесе вий тойзи грях? Вие ставате убийци на децата си, на домородствата си! Можете ли вие в тех голи и диви пустини да направите тутакси къщи, да набавите покъщнина и да се закриляте от оная свирепа и люта зима, която става по тех диви места и ще ви найде без покрив? Я! смислете за колко години и с какви разноски и трудове можете направи ония къщи, покъщнина и потребни пригради, които сте тук нашли от баба и от дядо, или сте сами с толкова мъки направили? Ами отде ще земете и вещество (кересте) за тях, като тамо е пуста и страшна пустиня и не растат нито тръне, както казахме? Тамо не ви остава друго, освен да изкопайте дупки в земята и да живейте като къртици (слепи мишки), или да си изкопайте гробове и да се закопайте живи! Де остават ваште хубави лозя, ливади, ниви и райски градини? Де остава оная зелена и гъстолистна шума, оная гъста гора и прохладните й сенки? Няма веке да ги видите, не ще ги сънувате на съне и ще си оплаквате дните!
Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си? А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които, като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! какъв срам за вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся веке помръдна наникъде!

Георги С. Раковски със Стефан Чаушов – 1863 г.

Я! смислете, мили Българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследова дето идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:
„О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте! Ние сме ви родили и отхранили, оставили сме ви домове, лозя, ниви, ливади и други домашни потребности, а вие, о, неблагодарни синове, оставяте сичко да запустей и отивате в оная пуста и омразна земя, за да си пъхнете вратовете в железен ярем! Каква нужда, какви насилия ви накарват на това скитничество? Знайте ли вие, че ние сме претърпели повече от четиристотин години, от Делии, от Кърджалии, от Капасъзи, от убийства и грабежи - и пак сме увардили бащино си свято огнище. А вие днес, кога веке сичко се преобърна в мир и тишина и настанаха добри времена, за голи само обещания, що ви прави Русия, бягате и се преселяте, ставате убийци на сами себе си, на жените си и на децата си! О! Вашите души на онзи свят щат ся казни за това във вечните мъки и в пъкъла! А телата ви ще теглят на тойзи свят от руското робство и с кървави сълзи ще прекарате злочестий си живот."
Не е ли срамота за вас, о Видински Българи! Да ви заменят с Татарите и да правят с вас трампа, като с някои си коне или волове! Я! вижте ги тех Татари в какво бедно състояние ги е докарала немилостива Русия! Те, мислите, от добрина ли са се преселили оттамо? Не можете ли, окаяни, да разсъдите дотолкова и да разберете, че и вас ще ви докарат още в по-жалостно и по-окаяно от тях състояние! Те, както ги гледате, просят и чакат други да ги прехранят и досега са измрели половината им! Не ще ли изпатите и вие същото? Но те се намериха между вас, народ земеделски и работлив, ами вие в руските диви и голи пустини, при кого ще прибегнете и от кого ще поищете нещо си?...
От каква неволя се преселявате? Я, размислете, преди петнайсе години какво е било в България, а сега какво е. В царствуванието на Султана Абдул Меджида от ден на ден се ублажава състоянието на раите и ако по негде си още са останали некои си злоупотребления, тия не стават по царска воля, но и тия полека-лека щат се изтреби и изглади. В кое же царство не се нахождат злоупотребления, чинени от чиновници? В Русия чиновниците най-големи свирепства и варварщини чинат над бедния народ и мислите ли че то сичко дохожда до царските уши? Никога!
А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от кое никога не можете ся веки отърва!
Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили - да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най- голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.
Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.
Треба да знайте още, че Н. В. Султана не допуща, а и европейските сили не оставят такива насилия да станат над християните; тия времена веке минаха, когато се допущаха такива беснила. Примерът нека бъде на това нам Сирия, дето щом се появи такова нещо, Султана и европейските сили тутакси изпратиха войски в помощ бедним християнам, умириха сичко и наказаха с най-люта смърт убийците християнски. А що треба Сирия за пример, и вие сами, Видинските Българи, знайте и помните още, че преди няколко години, щом се появиха и между вас размирици, Н. В. Султана и другите сили не оставиха необузданите некои си Турци да ви изколят и мъчат, и тутакси се сичко умири и оттогаз насам не можете го отказа, във ваша Видинска област много по-добре стана и не ви веке тъй мъчат спахии и други Турци, както е било от по-преди.
Ние се надейме че ще дойдете в съзнание и щете послуша гласа на един ваш съотечественик, който ви казва и съветова сичко това от чиста българска душа, и ако сте се някои си записали да идете в пуста и варварска Русия, ще се откажете от тая лудост, която ще ви зароби с децата ви и жените ви вечно. А ония, които са ви на това излъгали и наклонили, ще ги изгоните из помежду си, като подкупени оръдия руски и като черни предатели милаго ни отечества. (Както днес ония, които са получи звонката монета от консулатото и ходят да лъжат простите хорица. З. С.)
С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здравие и вразумление от Бога.
Публ. в Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите от Георги С. Раковский (С предисловие от З. Стоянов). Издание на в. „Незавиисмост”. София, Скоро-печатница на К. Т. Кушлев, 1886, 28 с.

 

[Глокая Куздра]

 

[Глокая Куздра]

Почтовая карточка из 1918 года

 

[neofit]

Нет, не так. вернее - совсем не так:
1. Старая Великая Болгария канасюбиги Кубрата распалась под ударами хазарскаго каганата.

Так скажем, что мои выводы основываются на традиционной историографии протоболгарского этноса. Ваши выводы – в основном на национальной гордости. Впрочем не вы, ни я не подтверждаем свои выводы историографическими фактами и научными исследованиями. (Я и не предполагаю этот обмен мнениями превращать в научный диспут).
Попробуем воспользоваться простой логикой.
Болгары пришли на земли современной Болгарии в конце VIII - начале IX в.в. По вашим словам славянские племена проживали здесь уже V в. Если бы болгары были славянами, то как болгары могли ассимилироваться со славянами. В этом случае употреблялся бы термин «воссоединились». Но о «воссоединении» никогда и ни где не говорилось.
Так же утверждение, что болгары создали славянскую культуру – весьма и весьма спорное. Даже славянскую письменность создали не болгары, а греческие монахи по повелению Византийского императора. Позднее она была полностью оформлена, условным «Клементом Охридским». Но кто поручится, что это были не те же самые «греческие» монахи? Как на Руси – великий русский иконописец Феофан Грек (не имя не прозвище, коего, ни русских историографов, ни патриотов ни сколько не смущает).
И вас не сколько не смущает, что по вашим же словам: «Когда канасюбиги Богорис крестил болгар /866 год/ - и сам принял има своего крестного - византийского императора Михаила. Так известнен в истории - святой княз Борис-Михаил Покръстител.»
С чего это вдруг болгарский правитель принял византийскую веру, крестился самим византийским императором Михаилом, и далее стал рьяно распространять эту новую веру среди других народов Балкан и даже Руси?! А как же традиционная вера болгар в Тенгри (к стати – чисто тюркская форма вероисповедания)? Несколько веков позднее, например, болгаро-славяне, шли целыми поселениями на смерть и другие лишения, но не отрекались от христианской веры византийского обряда в пользу исляма. Что-то тут не стыкуется…! Чем иудейский пророк и его учение так прельстили сурового болгарского правителя?! На сколько мне известно - нравы у тех правителей были далеко не гуманного свойства. Бывало и целые города с жителями сжигали в византийских землях. А вера – это не только иконы, как принято считать сейчас – это моральные нормы и нормы общественного поведения, а самое главное – форма существования власти. При чем в те времена – нормы прививались очень жестко, если не жестоко.
К тому же вы совершенно забыли про западнославянскую цивилизацию и ее культуру. А та цивилизация была, на тот момент, по-мощнее, чем болгарская. Например Польско-Литовское княжество – серьезно претендовало на доминирование в Центральной Европе.
Вот там развивалась чисто аутентичная славянская культура.
А то, что развивалось в Болгарии – это было продолжение византийской цивилизации адаптированное под тюрко-славянский этнос, пришедший на земли Балкан и оттеснивший, на время, Византию с этих земель. Позже Византия имплантировала свою культуру во вновь образованный этнос. Да так плотно ее внедрила, что народы, которые позже стали называться южно-славянскими – стали считать ее исконно своей, полностью забыв о своих степных корнях и своем верховном боге Тенгри. К стати, через Болгарию Византия протянула свою цивилизационную экспансию и на Русь. А позже, точно так же по этом пути прошла и ее приемница – Оттоманская империя.

К стати тут посмотрел и проанализировал болгарский туристический путеводитель по Софии (издательство Unicart). Очень интересный материал, если его читать внимательно.
- На второй странице читаем: «В I веке император [римский] Марк Ульпий Траян присвоил поселению [будущей Софии] статус римского города, давая ему свое родовое имя Ulpia Serdica».
Т.е. уже в I нашей эры на территории, по крайней мере, центральной Болгарии существовало устойчивая форма владения Римской Империи. Возьмем за срок – в периоде 100 лет нашей эры.
- Далее: «Сердика была удостоена привилегии чеканить римские монеты [естественно, потому как она была территорией Римской Империи, и другие монеты чеканить не могла – они были незачем; а применяется термин «римские монеты» к тому, что дескать завоеватели навязали населению свою денежную систему], а после III в. стала центром римской провинции.»
Т.е. начиная IV в. эта территория является одним из административных центров империи. Это уже ни какая-то колония или вновь завоеванные земли – это полноправная часть страны, имевшей на тот момент самую цивилизованную систему общественных отношений и государственного устройства. Прошло уже, по меньшей мере 300 с лишним лет, как эта территория благоустраивается Римской империей
- И далее: «Во время великого переселения народов город пережил опустошительные нашествия гуннов, готов и других варварских племен. [В их число входили и славяне из центральной Европы, но болгары там еще не появлялись.] После VI в. Сердика окрепла и превратилась в значимый экономический и культурный центр [уже] Византийской империи [как наследницы и правопреемницы Римской империи]…»
Т.е., в совокупности прошло уже 600 с лишним лет как эта территория является частью Западной и Восточной Римских империй! Правда ведь впечатляет! Сколько лет, на настоящий момент Москве?
- Далее: «В начале IX в. болгарский хан Курум присоединил город к территории Дунайской Болгарии и город был переименован славянским именем Средец, что означает «находящийся в средине, в центре»…»
1. Почему «славянским именем»? А какой язык до ассимиляции в славянское общество был у болгар? И вообще, в современной истории, факта, когда завоеватели принимают язык завоеванного этноса – не наблюдается и не зафиксировано. Есть только гипотезы относящиеся к древним временам.
2. Сердика была присоеденина, но вот Южная Болгария с современным Пловдивом еще несколько веков оставалась территорией Византийской империи.
3. От момента присоединения территории современной Болгарии к Западной и Восточной Римских империй прошло почти 800 лет!!! Вы можете представить этот срок?
- И вот…: «В 1018 году Болгария пала под византийское владычество.»
Что значит «Болгария пала под византийское владычество»?! Это в каких категориях?!
С IX по X вв. (отбросим 18 лет –это не исторический период) половина сегодняшней Болгарии находилось под властью болгаро-славян – около 200 лет (если учесть, что самая ранняя экспансия на римские территории началась с конца VIII века). А почти 800 лет являлась частью Западной и Восточной Римских империй! В подобных случаях принято говорить, что эти, захваченные ранее варварами территории, были освобождены Византийской империей.
И Византийская империя владела этой, своей, территорией еще в течении (около) 168 лет (с 1018-1186 гг.). Т.е. набегает, в общей совокупности, без малого около 1000 лет. Или около X веков. (Впечатляет однако!!!)
- «В конце XIV века болгарское государство попало под удары османского нашествия в 1394 г. София была взята османскими турками…»
Т.е. в XII веке болгары вновь отвоевали данную территорию у Византии. А в конце XIV века эта территория была вновь захвачена уже Османской империей. По самым лучшим вариантам – еще 2 века владычества болгарских царей на территории Центральной и Южной Болгарии. Значит: около 200 лет до возвращения своих территорий Византией и еще 200 лет до захвата Османской империей – получается 400 лет.
Сравним: около X веков – территория Западной и Восточной Римских империй; и около IV веков территория Болгарских царств…!
И еще с конца XIV века по конец XIX века эта территория находилась во власти Османской империи. Т.е. еще около 500 лет.

Прошу stifen не обижаться на меня. Ничего не имею против национальной гордости болгар. Более того – уважаю их. Но: «Платон мне друг, но истина дороже» (с). Тем более что все эти цифры я взял из болгарского источника. Можете сами проверить. Этот путеводитель я купил в Софии и с ним гулял по городу.

 

[Глокая Куздра]

«Платон мне друг, но истина дороже» (с).

Москва считается основаной в 1147 году украинцами, следовательно сейчас этому городу, 868 лет.
Сколько лет из этого она была независима? Где-то 294 года. По другим подсчетам 315 лет. И является ли она сейчас независимой?
В чем состояла ваша глубокая мысль?

 

[neofit]

Москва считается основаной в 1147 году украинцами, следовательно сейчас этому городу, 868 лет.
Сколько лет из этого она была независима? Где-то 294 года. По другим подсчетам 315 лет. И является ли она независимой?
В чем состояла ваша глубокая мысль?

Вы обиделись?

Моя мысль заключается в том, что пропаганда, национальная гордость, и фактический материал очень часто (если не всегда) входят в противоречие. И если человек хочет гордиться своей нацией – то не стоит прибегать к созданным историческим мифам, а тем более к их досозданию. Все тайное, со временем становится явным. А этот мем, запущенный еще ведомствами Геббельса и Гимлера об арийском величии – очень ненадежная база для национальной гордости. Он, в большинстве случаев ведет совсем в другом направлении. При чем в разных концах света разные нации приписывают себе достоинства и исключительность опираясь на одни и те же мистификации.
А я просто на цифрах, и на данных приведенных в болгарском же источнике, показал то, что все утверждения stifen имеют сомнительную основу.
И все попытки обосновать своего национального величия в прошлом – почти ничего не доказывают в настоящем. Когда-то Османская империя, по своей величине и влиянию была почти сопоставима с Британской империи. А сейчас Турция является одной из развивающихся стран мира. Хотя, нельзя отрицать, что какой-то потенциал в ней сохранился и воссоздается – он не тех масштабов.
Когда-то Англия была королевой морей, а над Британской империей никогда не заходило солнце. А сейчас – это просто одна из развитых стран Западной Европы. И хоть она дала миру неисчеслимое количество факторов прогресса, но на настоящий момент лидирует все-таки США – грубо говоря бывшие кухаркины дети и «разночинцы».
Так что этот культурологический пафос меня ни сколько не убеждает. Тем более, что анализ цифр и данных вызывает очень много вопросов: к нациям ли это все относится, или к сословиям и династиям, которые просто имеют эти нации. Тогда весь перечисленный пафос stifen и всех нас вместе становится еще смешнее.

 

[Глокая Куздра]

Вы обиделись?

Что вы, я даже не понял что вы пишете, как впрочем и в этот раз. Какая вдруг Британия, какая Османская империя...

Моя мысль заключается в том, что пропаганда, национальная гордость, и фактический материал очень часто (если не всегда) входят в противоречие.

Поддерживаю вашу мысль.

А я просто на цифрах, и на данных приведенных в болгарском же источнике, показал то, что все утверждения stifen имеют сомнительную основу.

Однако я доверяю Stifen, а не надписям на заборах. И вам того же советую.

И все попытки обосновать своего национального величия в прошлом – почти ничего не доказывают в настоящем.

Тоже верно, особенно смешно когда руские разговаривают о своей победе в какой-то Великой отечественной войне.

лидирует все-таки США – грубо говоря бывшие кухаркины дети и «разночинцы».

А вот это уже ошибка после слов грубо говоря. Хотя начало верное.

Даже славянскую письменность создали не болгары, а греческие монахи по повелению Византийского императора.

Шел дождь и два студента, один в калошах, другой в институт.
По повелению была создана глаголица.
Климент Охридский - болгарский ученый. Охрид - это Болгария.

У вас какая-то особенность писать все в куче, в общем и не понять что вы подвергаете сомнению.
Давайте по пунктам

1. Старая Великая Болгария канасюбиги Кубрата распалась под ударами хазарскаго каганата.

вы согласны? Старая? Большая? Распалась? Из-за хазаров?

 

[neofit]

Что вы, я даже не понял что вы пишете, как впрочем и в этот раз. Какая вдруг Британия, какая Османская империя...
Поддерживаю вашу мысль.

Однако я доверяю Stifen, а не надписям на заборах. И вам того же советую.

Если вы будете вырывать отдельные положения из общего контекста логически связанного обоснования, то любой текст может представлять как несуразицу.

В основном к такому приему прибегают, когда просто не хотят или понять, или согласиться. Это характеризует мировоззренческое предубеждение слушающего/читающего. Я сделал вывод, что вы просто не собираетесь это рассматривать, в принципе.

По пунктам я с вами обсуждать не собираюсь. К тому же я заранее оговорил, что не буду превращать данную тему в научный диспут. Потому как столь дальние времена – тема очень ненаучная, а скорее всего гипотетичная.
К стати, просто для интереса: вы мне можете предоставить академические материалы подтверждающие то, что в частном порядке, как свое мнении, высказал stifen о «Старой Великой Болгарии»?

Я всего лишь (повторяюсь) предложил проанализировать данные приведенные самими болгарами (и надеюсь болгарскими историками, а не националистически настроенными гражданами Болгарии). У вас есть что возразить по исторической хронологии той территории, которую сейчас занимает государство Болгария?

Теперь немного разминки мозгов:

Какая вдруг Британия, какая Османская империя...

Вы вырвали это из контекста потому что и правда не поняли логического обоснования, или для того, чтобы превратить в несуразицу?
А контекст был следующий:
«И все попытки обосновать своего национального величия в прошлом – почти ничего не доказывают в настоящем. Когда-то Османская империя, по своей величине и влиянию была почти сопоставима с Британской империи. А сейчас Турция является одной из развивающихся стран мира. Хотя, нельзя отрицать, что какой-то потенциал в ней сохранился и воссоздается – он не тех масштабов.

Когда-то Англия была королевой морей, а над Британской империей никогда не заходило солнце. А сейчас – это просто одна из развитых стран Западной Европы. И хоть она дала миру неисчеслимое количество факторов прогресса, но на настоящий момент лидирует все-таки США…»
Если вы не поняли логической взаимосвязи – то я сделаю развернутый комментарий:
Это было ответом на утверждение Stifen:
«7. Болгария не стала эталоном славянской культури - а ее основателем. Когда канасюбиги Богорис крестил болгар /866 год/ - и сам принял има своего крестного - византийского императора Михаила. Так известнен в истории - святой княз Борис-Михаил Покръстител. Тогда в Болгарии учениками св. Кирила и Методия Были переведены все богослужебные тексты и много оригинальных текстов, которое потом в тысячных переписях радпостранились на территории теперешных Албании, Македонии, Сербии, Румынии, Киеивской Руси, Литвы и дальше на север. Общая религия превратила население Болгарии в единный народ. Впрочем, то же самое случилось и с населением России.»
А если брать оценку тех или иных общественных явлений и их развития - с целью последующего нахождения закономерностей, то принцип экстраполяции один из инструментов этого познания.

Шел дождь и два студента, один в калошах, другой в институт.
По повелению была создана глаголица.
Климент Охридский - болгарский ученый. Охрид - это Болгария.

На счет кириллицы и глаголицы, по моему, у нас уже была с вами дискуссия(лениво выискивать по темам). И тогда, если я не путаю, вы утверждали что именно кириллицу создали Кири́лл (в миру Константи́н по прозвищу Фило́соф, 827—869, Рим) и Мефо́дий (в миру Михаи́л; 815—885, Моравия) — братья из города Солуни (Салоники) (согласно Википедии). А я вам как раз оппонировал, высказывая про глаголицу.
В предыдущем посте я просто обобщил и сказал «писменность».

На счет «Клемента Охридского» и самого Охрида – тоже не все так однозначно.
Вы были сами в Охриде? Или знакомились с его историей по-ближе?
Просто вам немного напомню официально-популярную историю Охрида (не обессудьте – опять по Википедии, потому как это удобно для проверки моих слов):

«Современный город Охрид построен на месте античной (иллиро-македонской) колонии Лихнид известной ещё со II—III веков до н. э. В 148 году до н. э. колония была захвачена римлянами, которые после разрушительного землетрясения в 518 году почти полностью её перестроили, из древних македонских построек сохранились только мраморные столбы.

В период римского и византийского владычества город являлся важным торговым пунктом на построенной римлянами дороге от побережья Адриатического моря к Константинополю, известной как Эгнатиева дорога (лат. Via Egnatia). Археологические раскопки подтверждают, что город очень давно принял христианство. Епископы Лихнидские принимали участие в первых вселенских соборах.

К концу V — началу VI веков город постепенно заселяется славянскими народами. В 861 году входит в состав Болгарии и вскоре получает современное название (под названием Охрид впервые упоминается в 879 году). В Охриде с 886 года ведёт просветительскую деятельность ученик Кирилла и Мефодия Св. Климент Охридский, основавший в Охриде по распоряжению болгарского царя Бориса книжную школу по переводу церковных греческих книг на славянский язык. Считается, что именно в Охриде впервые был создан алфавит кириллица.»

Теперь подобно, как я сделал с путеводителем по Софии – приложим элементарную логику.
Античная (относящаяся к Древнегреческой цивилизации) колония – 200 – 300 лет до нашей эры.
Плюс 148 лет нашей эры = 348 – 448 лет греческого владычества.
С захвата этих земель Римской империей до большого землетрясения 518 прошло еще 370 лет. Всего под античным влиянием, а скорее говоря РАЗВИТИЕМ В АНТИЧНОЙ КУЛЬТУРЕ – 718–818 лет.
И с момента того, как город был полностью перестроен римлянами в античном стиле и до захвата его болгарскими царями в 861 году прошло еще 343 года.
И того, в общей сложности город Охрид был частью античной средиземноморской цивилизации 1061-1161 год.
Как вы лично считаете: в этот период в данном месте развивалась ли культура – или это были цивилизационные выселки – античное захолустье?
С учетом того, что: «Епископы Лихнидские принимали участие в первых вселенских соборах…». А во вселенских соборах формировались принципы и каноны всего христианского мира того периода. Согласитесь, что есть какие-то ассоциации со последующим развитием там очень важных центров православного христианства византийского обряда.

Смотрим по тексту далее:
«Кли́мент О́хридский (греч. Κλήμης, род. п. греч. Κλήμεντος, болг. и макед. Климент Охридски; ок. 840 — 17 июля 916) — болгарский и всеславянский просветитель, святой, жил в городе Охрид в Первом Болгарском царстве (ныне на территории Македонии). Климент, один из учеников Кирилла и Мефодия, в Болгарии и Македонии чтим в лике святых «седмочисленников»…»

На первый взгляд данная цитата только подтверждает ваше утверждение. Но это если не присмотреться внимательно и с позиций простой житейской мудрости.
«В 861 году [г. Охрид] входит в состав Болгарии…», а Климент Охридский родился в 840 г. Т.е. на момент завоевания Охрида (ведь это не был ничейный город) болгарскими царями Клименту Охридском было, по меньшей мере, 20 лет. 20 лет сейчас и 20 лет в те времена – это совершенно разное состояние личности. Вполне вероятно, что к 20 годам Климент Охридский уже стал состоявшимся богословом в традициях не болгарского, а античного христианства. Да и связь с Византией не прерывалась – «С 990 по 1018 год в Охриде имелась своя патриархия» - и основой византийского влияния была все та же православная церковь византийского обряда. Уверен, что вы не раз бывали в греческих базиликах, и во многих болгарских и македонских соборах/базиликах (от слова «базилевс» - византийский император) присутствуют византийские императорские двуглавые орлы. А в некоторых храмах/базиликах, по мимо тронов для Бога-отца и Иисуса Христа присутствуют еще и троны византийского императора. Как вы считаете – что обозначает это символ? Или он просто так там присутствует – типа: «поставили» и все… А болгарские цари на этот символ даже не обращали внимания…?!
Следовательно, скорее всего можно с уверенностью предположить что, деятельность и Климента Охридского и Св. Наума и остальных просветителей-мессионеров находилась под неусыпным контролем и направляющем влиянием византийского патриарха – гораздо в большей мере, чем царей Бориса, Семеона и пр.
В 1018 году Охрид завоевывается Византией и вновь возвращается в лоно античной цивилизации, просуществовав под болгарскими царями 157 лет, а под Византийским управлением еще как минимум (крайний срок берется со дня рождения Иване Асене II 1218 г) 200 лет.
«При правлении Византии было построено большое число храмов…» (Экскурсовод говорил, что 365).

«При Иване Асене II (1218—1241) [город Охрид] был включён в состав вновь образовавшегося независимого Болгарского царства. В 1334 году завоеван сербским королём Стефаном Душаном…
В 1394 году город оккупирует Османская империя, под властью которой он остаётся до 1912 года…»
Не нашел в Википедии сколько Охрид находился в составе II Болгарского царства. Но даже если возьмем период со дня рождения Ивана Асена II (1218—1241) – с 1218 по 1334, то получается 116 лет.
И того (в сухом остатке) город Охрид находился в составе обеих Болгарских царств 273 года.

273 года против XII-XIIIвеков развития в составе продвинутой культуры и цивилизации…!!!
СИЛЬНЫЙ АРГУМЕНТ!

p.s. К чему это я?! А к тому, что можно фантазировать по своей родословной и своему культурологическому статусу сколько угодно. Но в мире есть константы, от которых никуда не уйти. Одна из них: «Ни что ни откуда внезапно не берется, и не пропадает вникуда». Всякая цивилизация и ее культура развивается долго и последовательно. Но так же и не пропадает безвозвратно, а делает качественный революционный скачек. По этому следствие не всегда похоже на причину. Короче – сплошная диалектика. И если этой взаимосвязи и перехода кто-то не замечает, то это еще не значит, что из нет.

 

[stifen]

Прошу stifen не обижаться на меня. Ничего не имею против национальной гордости болгар. Более того – уважаю их. Но: «Платон мне друг, но истина дороже» (с). Тем более что все эти цифры я взял из болгарского источника. Можете сами проверить. Этот путеводитель я купил в Софии и с ним гулял по городу.

прочел, ничего не понял /однако одобряю/, не обыжаюсь......
п.п. маленькое уточнение - Сердика получила право чеканить римские монеты - не нонсенс. Право чеканить именно римские монеты говорило о статусе города, потому что в Римской империи многие города могли чеканить свои монеты, которые не были римскими.
И насчет доминации поляско -литовского княжества. посмотрите в каком веке это было. И кто был литовским /Киевским/ митрополитом. Ну и так далее....например канасюбиги Заберган дошел до Цариграда - и отступил после получения даны. Это было во время царствования Юстиниана Великого. И его великий полководец Велизарий не смог его победить.

 

[stifen]

Если вы будете вырывать отдельные положения из общего контекста

p.s. К чему это я?! А к тому, что можно фантазировать по своей родословной и своему культурологическому статусу сколько угодно. Но в мире есть константы, от которых никуда не уйти. Одна из них: «Ни что ни откуда внезапно не берется, и не пропадает вникуда». Всякая цивилизация и ее культура развивается долго и последовательно. Но так же и не пропадает безвозвратно, а делает качественный революционный скачек. По этому следствие не всегда похоже на причину. Короче – сплошная диалектика. И если этой взаимосвязи и перехода кто-то не замечает, то это еще не значит, что из нет.

Г-н Неофит, разрешите вам сказать, что вы свое невежество в истории пытаетесь заменить логическими построениями, основанные на путеводителе для туристов. История так не изучають - даже не и по википедии. Пардон, если что....В логиге очень часто от двух правильных предпосылок - получаеться неверное заключение.
Простой пример:С 990 по 1018 год в Охриде имелась своя патриархия» Да, но эта патриархия была болгарской. Она осталось существовать и после падения Болгарии. Император Василий Българоубиец потвердил ее права именно под именем "болгарской".
Еще пару слов об истории, которая вам неизвестна, и пытаетесь восстановит с помощью логики. Македонское царство пало под ударами Рима. Римляне всю население Македонии продали в рабство. Когда болгарский канасюбиги Кубер пришел на территории Македонии, там практически не было населения - пустая территория. Потому что Византийские императори переселили все население возле города Адрианопола. В средних веках тема Македония называлась территория Восточной Тракии. Вся топонимика теперешной Македонии - болгарская. Город Охрид - от охра - красно золотистый. Река Вардар - Вар даря - Великая река Аму Даря - не напоминаеть?. Более того - все церкви и крепости - болгарской "градби" - точние копия построек Плиски и Преслава. Правда, в Скопие, в церкви, кажеться Святого Наума,видел маленький кусок византийской градби. Впрочем, про болгарской градби я цитирую члена скопской академии наук, д-р Иван Микулич,который досконально изучил все остатки средновековых построек Македонии.http://www.jivotatdnes.bg/news/jivo...aselenieto-na-makedoniia-e-predimno-bylgarsko
п.п. Насчет происхождения "греческих монахов" Кирила и Методия - могу посоветовать прочесть их церковные житья.
И с чего вы взяли, что мы отказываемься от античного наследия и считаем только свое, болгарское? Как раз наоборот, мы считаем себя законными наследниками великой античной, тракийской, римской, византийской культуры.