1. Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование нами Ваших файлов cookie. Узнать больше.

История Болгарии

Тема в разделе "Политика, экономика, история", создана пользователем Глокая Куздра, 24 окт 2012.

  1. Родолюбец

    Родолюбец Турист

    Почему т. наз. "освободителей" ругали болгар на матушке?
    Захарий Стоянов написал то, что увидел и услышал:
    "Когда наши бедные освободители (простые солдаты) перешли в Болгарию, они еще в Свищове укусили свой язык. Когда они увидели, что братушки, о которых им было сказано заранее, что были существами без одежды, без домов и товары для дома, которые идут по улицам, чтобы протянуть руку людям просить милостыню, сказав, как раз увидев их, что все в доме могут разместить 20 своих семей; что их конюшни были в сто раз лучше русских гашишей и погребов, они стали невольно ругать на матушка. "Проклятый братушки! На что вы жаловались? Из чего хотели освободить вас? "

    Отсюда можно заключить, что турецкое робство лучше чем росийское робство!
    ///////////////////
    Захарий Стоянов (1850-1889) - болгарский революционер, участник Стара Загора и апрельских восстаний. После Освобождения он занимался писательством и журналистикой. Летописец болгарского освободительного движения. Управляет организацией Съединения. Затем вместе со Стефаном Стамболовым он входит в число лидеров Национал-либеральной партии. Председатель Национального собрания (1888-1889), корреспондент газеты «Таймс».
    Ссылка http://e-vestnik.bg/2426/?fbclid=IwAR1aM1H90mXvgTv1-XU803pA2R83M2-9WMTMbq1LZu0juTebHsjL3ce8wSQ
     
    Глокая Куздра нравится это.
  2. Родолюбец

    Родолюбец Турист

    В начале 20-го века Болгария была первой экономикой на Балканах, девятой экономикой в Европе и 13-й в мире по количеству солдат. Сразу после нее - 14-е место занимает США.
    На картинке мы видим что Болгария дала кредит Франции в 1907 году – 145 миллионов золотых металлических левов!
    Когда русского лохи нету - Болгария богата !!!
    ZAEM Franciia.jpg
     
    stifen и Глокая Куздра нравится это.
  3. Родолюбец

    Родолюбец Турист

    Червената армия и унищожаването на евреи

    “Струма” е име не само на река в България, но и е име на български кораб.
    На 24 февруари 1942г. руска подводница Щ-213 след торпедната атака, унощожава българския кораб „ Струма”, заедно с 767 евреи, които са превозвани към обетованата зема.
    Какво ще каже "таварищ-КА" Мария Захарова за това красноармейско престъпление?
    .....
    ПОВЕЧЕ за руското престъпление срещу човечеството –
    http://www.extremecentrepoint.com/archives/5812
    .......
    На снимката - Мемориал на българския кораб „Струма“ в Ашдод, Израел, открит 1991 г., показваш руския хологост.
    1280px-STRUMA_monument_in_Ashdod.jpg
     
    stifen и Aksel нравится это.
  4. Родолюбец

    Родолюбец Турист

    Снимка на евреите на палубата на "Струма", убити на 24 февруари 1942г. от от красноармейските варвари!
    [​IMG]
     
    stifen нравится это.
  5. Родолюбец

    Родолюбец Турист

    Являются ли волжские болгары татарами?!

    Писмо Зам. академика – секретаря Отделения истории РАН. Чл. Корр. Н.А.Макаров, А.И. Ибрагимову
    ...
    „В связи со сказаннЫм мЫ полагаем, что с ИСТОРИЧЕСКОЙ ТОЧКИ ЗРЕНИЯ перемена наименования Вашего народа НE ВЫЗЫВАЕТ ВОЗРАЖЕНИИ.”

    [​IMG]
     
    stifen нравится это.
  6. Родолюбец

    Родолюбец Турист

    Волжские болгары!!!
    9495191c.jpg
     
    stifen нравится это.
  7. Родолюбец

    Родолюбец Турист

    Първи февруари - ДЕН НА ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА!

    На днешният ден 1 февруари 1945г. комунистическите варвари и слуги на Масква, убиха 47 български генерали и висши офицери от Българската войска, които са Герои от войните за Национално обединение на България.
    Всички стават жертва на т.нар. Народен съд, който е създаден от московските убийци в разрез с Търновската конституция.
    Толкова много български офицери не са избивани през всичките войни, които води България след 1878г.
    Героите на България са заровени в безименни ями като кучета от московските мекерета.
    На 1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици.
    Ще почетат ли днес комуноидите жертвите на комунизма?
    България, над всичко!
    Маскаляку, на киляку!
     
    stifen и Aksel нравится это.
  8. Родолюбец

    Родолюбец Турист

    Комунистическите изверги не се посвениха да убият след 9 септември 1944г. потомните на Българската Майка - Героиня от Русе - Баба Тонка Обретенова!
    *******************************************************************
    "Четирима сина загубих. Двамата са в гроба, а другите полуживи.
    Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят
    българското знаме със златния лъв."
    Баба Тонка
    *******************************************************************


    Потомците на баба Тонка и „Народният съд”

    баба-тонка.jpg
    Една статия по повод 200-годишнината от рождението на легендарната българка

    Колкото и парадоксално да звучи: зловещите събития от 9 септември 1944 г. унищожават само за 24 часа един дом, събиран повече от сто години, дом на светли личности – потомците на легендарната българска майка-героиня от Русе, които стават жертва на изстъпленията комунистическите лумпени, чиито алчни и нагли потомци – гоцета, сергейчета, велчевци и зайкови-пирински ни управляват и днес.
    Книгата на известната русенската историчка Веселина Антонова е изградена върху разказа на Лиляна Балканска, правнучката на Баба Тонка, и върху малко познати архивни материали, които е използвала и коментирала умно и задълбочено.

    По идея на Веселина Антонова през май 2000 г. в София бе организирана голяма изложба под надслов „Потомците на Баба Тонка и „Народният съд”. В нея за първи път чрез снимки, документи и картини, събрани от различни фондохранилища, бе проследена двувековната житейска съдба на прочутите възрожденски български родове Обретенови, Просеничкови и Балкански от средата на 18 век до наши дни. Част от живота на Обретенови е позната на българската културна общественост – това е участието на Баба Тонка и на смелите й синове и дъщери в национално-освободителното движение. Но през годините на комунизма съдбата на другите й наследници беше упорито премълчавана.

    За нея разказва Лиляна Просеничкова-Балканска. Една красива, духовно извисена, смела и умна жена, съхранила своя дух и достойнство, въпреки преживения ужас.
    Предлагам ви откъс от предговора към книгата:

    „На 2 срещу 3 ноември 1944 г. внучката на Баба Тонка – Тонка Просеничкова и съпругът й Нико Просеничков, директор на Мъжката гимназия „Княз Борис Първи” в Русе, са застреляни, според най-широко разпространената версия, заедно с още десетки русенски граждани на полянката в местността Балюв дол между селата Щръклево и Нисово. Досега не са намерени официални документи, участници или очевидци, които да потвърдят, че са ги разпознали там. Местни овчари, след махането на милиционерската охрана, са посетили лобното място на нощната стрелба и са видели кървавите следи по земята и следите от куршуми по дърветата. Дни по-късно подивели кучета разровили пръстта на масовия гроб и оставили след себе си разпилени части от човешки тела и кървави дрехи. Единствената цяла вещ, която овчарите намерили и прибрали, била мъжка кадифена жилетка, закачена на клон преди разстрела…

    От преживения ужас дъщерята на Просеничкови Милкана заболяла от менингит и след кратко боледуване умира на 1 февруари 1945. Другата им дъщеря, Лиляна, още ученичка в Девическата гимназия, и днес носеща името на баба й, е изпратена в комунистически концлагер. По-късно Втори състав на Русенския „народен съд” по второто дело с председател Димитър Цонев и членове Момчо Крумов, Дачо Войнов, Нено Илиев и Цоню Цоневски на заседание от 30 март 1945 осъжда на смърт, конфискация на три четвърти от имота и 50 000 лв. глоба „Нико Просеничков, бивш гимназиален директор, сега в неизвестност/!/, загдето писал статии във всекидневника „Русенска поща” със съдържания, които, раздухвали великобългарския шовинизъм на гражданите, унищожавали престижа на съюзените народи и възвисявали качествата на националсоциализма, насърчавали борбата срещу прогресивните елементи… като с тези свои действия и писания, допринесъл дейно и съществено за извършване и провеждане на противонародна политика от ръководните лица на България…“

    Разбира се, истината е съвсем друга – съпругът на внучката на Баба Тонка, Нико Просеничков, е сред най-уважаваните и обичани русенци. Истински интелектуалец, българин – патриот, меценат и благодетел, дълбоко уважаван и обичан от своите съграждани, изключително честен и принципен и заради това станал трън в очите на некадърни, полуграмотни и нечестни люде, които унищожиха страната ни след злокобния Девети.

    Ето какво четем в книгата: „Съдебно дело и присъда за евентуални „противодържавни и противонародни престъпления” на съпругата му Тонка Обретенова Просеничкова всъщност няма. Тя е просто разстреляна, тъй като станала свидетел на масовото убийство на русенски граждани в местността Балюв дол…”

    Убитите русенци само в дните около злощастния Девети са повече от стотина. И това е част от елита на този най-европейски град на България. Със или без съд. Ако техният „съд” можеше да се нарече с тази дума. Сред тях е и братът на моят дядо, известният в цяла България, учен – агроном, журналист и издател Христо Стамболиев. През 30-те и 40-те години той списва с голям успех първото и най-популярното у нас месечно списание за агрокултура „Модерно земеделие”. Главорезите от т. нар. народен съд, начело с комуниста-адвокат Моско Мъсев, го осъждат на смърт, защото бил „пропагандирал” тогава постиженията на… германската агрономическа наука! А тя, макар и чиста и полезна наука, все пак била немска, а това значи „фашистка”… Нали след злощастния Девети всичко германско беше заклеймено и другарите предлагаха на Кремъл да ни пороби официално като „16-та република”, за каквато ни броеше неофициално цивилизованият свят.

    Предполагам, че ако не беше починал през октомври 1939 г. синът на Баба Тонка, достойният българин и революционер Никола Обретенов, комунистите сигурно щяха да убият и него. Без да се замислят!

    Защо ли? Защото подобни честни и смели герои щяха да им бъдат като трън в очите, а те, слугите на Кремъл, бързаха да заграбят властта, която за нищо на света не искат да оставят и днес, въпреки че заедно с агентите на Анкара вече провалиха и загробиха България…
     
    stifen нравится это.
  9. Родолюбец

    Родолюбец Турист

    Как един пленен български офицер спаси знамето на своя полк?!!!

    Всички българи се гордеем с това, че НИТО ЕДНО БЪЛГАРСКО БОЙНО ЗНАМЕ НЕ Е ПЛЕНЯВАНО и не се намира е музеите на други държави!
    Нито едно...
    ***
    "На 5 октомври, ден преди строяването на частите и предаването на знамето, подполк. Куцаров остава сам в палатката си. Той сваля знамето от дръжката му, а на негово място увива парчета от стари дрехи, върху които поставя оригиналния калъф. Знамето пък старателно сгъва и поставя под хастара на куртката си. По-късно пък изработва скривалище в куфара си, където „за всеки случай“ скрива знамето.

    През следващите 9 месеца, докато е в плен, командирът е нащрек, винаги спи сам, не общува с други хора. Нито един негов съратник не подозира за конспирацията. Негова първостепенна задача е да запази бойното знаме невредимо. И успява! Знамето „преминава“ през военнопленническите лагери в Прилеп, гара Лерин, Суровичево и Малък Караборун, без никой да подозира за съществуването му.

    През май 1919 г. Куцаров се завръща в България. Пристига в Разград, където е мирновременният гарнизон на полка. Офицерите го очакват. Вместо да го посрещнат възторжено обаче, те не са очаровани от пристигането му. Един от тях заявява, че не желае в бъдеще подполк. Куцаров да бъде в редиците на частта. Причината за това е ясна – военните се чувстват омерзени от постъпката на другаря си, който според тях се е подиграл със символа им. Питат го дори защо не е решил да сложи край на живота си след този позор.
    В този момент подполк. Куцаров безмълвно започва да разкопчава куртката си и след миг бойното знаме е поставено на едно от офицерските бюра. Настава невъобразима еуфория, разнесла се дори извън стените на щаба. Не след дълго, тълпи от хора се стичат, за да се срещнат с Куцаров и лично да му благодарят за извършения подвиг. Благодарността се превръща в празнично шествие из улиците. Пред общината героят държи слово пред събралото се множество, което го боготвори."
    Picture-436s.jpg
     
    stifen нравится это.
  10. Родолюбец

    Родолюбец Турист

    Русчуксата революция от 19 февруари 1887г.
    или бунтът на русофилите

    В българската история това събитие се знае като „бунтът на офицерите русофили”, а в руската история е описано в „Окупационньiй фонд, основанньiй для устройства Русско – Дунайской области” като русчукската революция. Неуспешния опит за революция и ограбване на България струва на Росия - 762 400 франка. Метежниците са се опитали да продадат България за тази сума!

    В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Анастас Бендерев, създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов.
    Водачите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Най-съпричастни към русофилската завера се оказват гарнизоните в Силистра и Русе /Русчук/, но властите разкриват намеренията на превратаджиите в Силистра и това става повод превратът да започне по-рано.

    За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра Кръстев е изоставен от войниците си и е разстрелян на брега на река Дунав.

    Действията му са последвани само от началника на Русенския гарнизон майор Атанас Узунов на 19 февруари и командващия 3-а пехотна бригада - подполковник Димитър Филов. В Русе към бунта се присъединяват пионерните части, а Пети пехотен дунавски полк остава лоялен на правителството. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, бунтът е бързо потушен.

    Участниците в бунта са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор Рачо Петров. На 22 февруари 1887 г. в местността Левен табия край Русе са разстреляни за предателство към държавата майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Георги Зеленогоров, подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков. СМЪРТНА ПРИСЪДА ПОЛУЧАВА И КАПИТАН НИКОЛАЙ БОЛМАН, НО ТЯ НЕ Е ИЗПЪЛНЕНА, ТЪЙ КАТО ТОЙ Е РУСКИ ПОДАНИК. С 15 години затвор са заменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.

    Със заповед на военния министър полковник Данаил Николаев военните формирования участвали в преврата са разформировани, а опозорените им бойни знамена - изгорени.
    Метежниците-русофили са получили следните суми, описани на стр. 181 - 183 в „Окупационньiй фонд, основанньiй для устройства Русско – Дунайской области”
    1.jpg 2.jpg 3.jpg 4.jpg
     
    stifen нравится это.
  11. Родолюбец

    Родолюбец Турист

    Побеснял русофил в Русчук /днес гр. Русе/ разстрелва български войник!
    Снимка, поместена във френското списание „Illustration” на 26 март 1887 г.
    445.jpg
     
    stifen нравится это.
  12. Родолюбец

    Родолюбец Турист

    stifen нравится это.
  13. Родолюбец

    Родолюбец Турист

    Днес за пореден път ходих на Шипка.
    Ходя всяка година.
    Ето и една снимка пред паметника от днешното събитие.
    Само едно росийско знаме имаше, когато бях там. Иначе се продават...
    [​IMG]
     
    скутер, stifen, OdnaKatya и ещё 1-му нравится это.
  14. Глокая Куздра

    Глокая Куздра Гражданин форума

  15. Родолюбец

    Родолюбец Турист

    stifen нравится это.

Поделиться этой страницей