История Болгарии

SPIEGEL - ONLINE

ИСТИНАТА ЗА СПАСЕНИЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ

На 27 октомври 2011 г. в Интернет-страницата на немския вестник SPIEGEL ONLINE бе публикувана следната информация (превод от немски):

"След края на Втората световна война Сталиновите КГБ-агенти започват лов на Хитлеровите дипломати, като заловените изпращат незабавно в зловещата КГБ-централа "Лубянка" в Москва. Там изчезват не само нацистки затворници, но и протоколите от разпитите. Сега се появиха 189 документа, открити от руски историци в подземията на "Лубянка", които те обработиха и публикуваха.
В протоколите от разпитите е документирано черно на бяло, как българският цар Борис III е бил принудително заставен да се съюзи с Хитлерова Германия във войната срещу Югославия и Гърция.
В България беше арестуван Адолф-Хайнц-Бекерле, последният пълномощен министър на Третия Райх в София. При разпита му в КГБ-централата в Москва, той казва между другото:
"Инструкцията на Хитлер беше такава, че аз трябваше безкомпромисно да настоявам за изпълнение на германските изисквания, без обаче да засегна честолюбието на цар Борис III.
...Аз направих всичко възможно да изостря отношенията между България и СССР и така да провоцирам един военен конфликт между двете страни".
По въпроса за преследването на евреите Бекерле прави следните признания: "По заповед на Химлер успях да осъществя депортирането на 14000, 15000 евреи от Македония и Тракия. По мое нареждане те бяха отпратени за Полша. Тяхната по-нататъшна съдба не ми е известна".
Съдбата на тези 14000, 15000 души не интересува също и руския следовател, той не пита, не иска да знае защо Бекерле изпраща хиляди души на явна смърт; Хитлеровият геноцид срещу евреите е за Сталин без значение."

Тук трябва дебело да подчертаем думите на Бекерле, че по НЕГОВО НАРЕЖДАНЕ е осъществена депортацията на 14000, 15000 евреи от Македония и Тракия, а не от България. А също, че това той прави по заповед на Химлер. За цар Борис III не споменава нито дума.
Колко трябва да бъдем благодарни на цар Борис III, че въпреки усилията и провокациите от страна на Хитлеровия посланик Бекерле, той е устоял, не се е поддал, не изпрати българските евреи в лагерите на смъртта и не изпрати българските войници на Източния фронт срещу Съветския съюз. Не позволи хиляди български майки и съпруги да сложат черни забрадки.
Препоръчвам на всички онези, които съзнателно, умишлено и користно отричат ролята на цар Борис III за спасението на българските евреи и също така съзнателно, умишлено и користно прехвърлят вината за депортирането на евреите от Тракия и Македония на цар Борис III и България, да отправят "протестна нота" до Федерална Република Германия за това, че са си позволили да отворят архивите и направят обществено достояние факти и истини, които на някои и до днес никак не им се нравят.

Donnerstag, 27.Oktober 2011
SPIEGEL ONLINE
RUSSISCHE VERHÖRPROTOKOLLE
STALINS JAGD AUF HITLERS DIPLOMATEN
///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Russische Verhörprotokolle Stalins Jagd auf Hitlers Diplomaten

Die Jagd begann, als der Krieg zu Ende war: Stalins Agenten suchten nach Hitlers Diplomaten und brachten sie in die berüchtigte Geheimdienstzentrale Lubjanka. Doch in Moskau verschwanden nicht nur NS-Häftlinge - auch die Verhörprotokolle waren Jahrzehnte verschollen. 2011 sind 189 Dokumente aufgetaucht.

image-634116-860_poster_16x9-lhgj-634116.jpg

Alexej Matwejewitsch Sidnjew ist General der sowjetischen Spionageabwehr und erst 38 Jahre alt, als er im Frühsommer 1945 seinen bisher wichtigsten Posten antritt. Er soll im besetzten Berlin Spitzenleute des gestürzten Hitler-Regimes ausfindig machen. Am 8. Juni 1945 weist er per Direktive 143c seine Männer an, nach einem 52-jährigen Deutschen zu suchen: nach Joachim von Ribbentrop, Hitlers Außenminister.
Sechs Tage später wird Ribbentrop geschnappt - allerdings nicht von den Russen, sondern von den Briten, in einer Hamburger Wohnung. Pech für Sidnjew, umso eifriger spornt er daraufhin seine Leute an: Sie sollen wenigstens noch namhafte Funktionäre des Auswärtigen Amtes fassen, die sich "in Berlin verstecken".
Einige der früheren Untergebenen Ribbentrops gehen den Sowjets tatsächlich noch ins Netz. Am 13. August erhält Stalin die Meldung, die Spionageabwehr habe 374 Männer festgesetzt, nicht nur in Berlin, auch in Osteuropa. Darunter seien zahlreiche Ex-Diplomaten, die man bei Bedarf als "Kriegsschuldige" vor Gericht stellen könne. Sie hätten an der Entfesselung des Zweiten Weltkriegs ebenso mitgewirkt wie die deutschen Militärs.

Verhörprotokolle als Psychogramme
Es sind Männer aufgelistet wie Fritz Grobba, Ex-Gesandter in Bagdad, Carl Clodius, Hitlers Sonderbeauftragter für Rumänien, Herbert von Richthofen und Adolf-Heinz Beckerle, die letzten Gesandten in Bulgarien, Mitarbeiter der früheren deutschen Vertretung in Moskau und diverse Militärattachés. Die meisten von ihnen werden in die Lubjanka gebracht, die Moskauer Geheimdienstzentrale, dort monatelang vernommen und meist zu 25 Jahren Lagerhaft verurteilt. Die Verhörprotokolle verschwinden im Archiv.
189 Dokumente sind nun aus den Geheimdienstkellern wieder aufgetaucht, russische Historiker haben sie ausgewertet und publiziert. Der fast 900 Seiten starke Band enthält die Vernehmungen sowie Briefe, Tagebücher und spätere Gnadengesuche der Inhaftierten.

Selten bietet sich eine Gelegenheit wie diese, Einblick in die weniger bekannten Details der Außenpolitik des Dritten Reiches zu bekommen. Da ist nachzulesen, wie Bulgariens Zar Boris III. gezwungen wird, sich Hitlers Krieg gegen Jugoslawien und Griechenland anzuschließen. Wie Berlins früherer Gesandter in Bagdad einen Staatsstreich inszenieren und mit Hilfe des Jerusalemer Großmuftis eine arabische Legion für den Kampf gegen "Engländer, Juden und Bolschewisten" zusammenstellen soll. Oder wie Papst Pius XII. und Rumäniens König Michael mit den Deutschen kooperieren.

Die Verhörprotokolle sind zugleich Psychogramme. Wer sie liest, steigt mit hinab in die Verhörstuben der Lubjanka, erlebt die manchmal zurückhaltenden, manchmal aufbrausenden Untersuchungsführer und wie die festgenommenen Deutschen in den Vernehmungen ihre Worte wägen. Wie die einen ahnungslos tun, andere ihre früheren Kollegen belasten und wieder andere offenherzig zugeben, was ihnen den Strick einbringen kann.

"Meine Worte wurden richtig wiedergegeben"
Es ist ein ständiges Sich-Belauern von Vernehmern und Vernommenen, alles wird säuberlich protokolliert: wann die Befragung beginnt und wann sie endet, welchen Rang der verhörende Offizier besitzt, dass der Dolmetscher verwarnt wurde, wahrheitsgemäß zu übersetzen. Und unter dem Text steht jeweils die Unterschrift des Inhaftierten und der Vermerk: "Meine Worte wurden richtig wiedergegeben." Mitunter mag man das beim Lesen nicht wirklich glauben.

Eindeutig ist den Protokollen dagegen zu entnehmen, was Stalins Geheimdienst interessierte und was nicht. Natürlich suchen die Verhörer zuallererst Beweise, dass auch deutsche Diplomaten die Kriegsmaschine gegen die Sowjetunion schmierten. Ein Mann wie Adolf-Heinz Beckerle kommt ihnen da gerade recht.

Ihn haben die Sowjets in Bulgarien gefasst, er war Obergruppenführer der SA und Hitlers letzter Statthalter in Sofia. Zuvor hatte er als Polizeichef in Frankfurt am Main und im besetzten Lódz; gedient. Im März 1945 erzählt Beckerle einem hohen Abwehr-Offizier von den Geheimverträgen mit den Bulgaren, denen Hitler im Fall der Unterstützung jugoslawische und griechische Gebiete versprochen hat:

Hitlers Instruktion bestand darin, dass ich auf einer uneingeschränkten Erfüllung aller deutschen Forderungen bestand, ohne das Ehrgefühl von Zar Boris zu verletzen … Ich habe alles unternommen, um die Beziehungen zwischen Bulgarien und Russland zu verschärfen und zwischen beiden Ländern eine militärische Auseinandersetzung zu provozieren.

Der Verbleib der Juden? Kein Interesse
Beckerle ist freigebig mit seinen Eingeständnissen. Ungefragt gewährt er dem verhörenden Oberstleutnant zusätzliche Einblicke in seine Tätigkeit in Bulgarien:

Auf Weisung Himmlers habe ich die Aussiedlung von 14.000 bis 15.000 Juden aus Mazedonien und Thrakien erreicht. Sie wurden auf mein Verlangen hin nach Polen gebracht. Ihr weiteres Schicksal ist mir unbekannt.

Der Verbleib dieser Menschen interessiert auch den Russen nicht, er fragt nicht nach, er will nicht wissen, warum Beckerle Tausende in den Tod treiben ließ: Hitlers Judenverfolgung ist für Stalin kein Thema.

Dafür verwenden seine Schergen Stunden über Stunden darauf, den Verhafteten möglichst viele Namen zu entlocken. Sie interessieren sich auch für eigene Leute, für jene, die wirklich oder angeblich mit Deutschland zusammengearbeitet haben - die Suche nach Spionen ist unter Stalin zur Obsession geworden.

General Karl Spalcke, zuletzt Militärattaché in Rumänien, wird immer wieder nach den Kontakten zwischen Reichswehr und Roter Armee befragt, die während der Weimarer Republik sehr intensiv waren. Er hat die sowjetischen Militärs betreut, wenn sie zur Manöverbeobachtung nach Deutschland kamen. All diese Offiziere leben zwar nicht mehr, Stalin hat sie vor Kriegsbeginn als Landesverräter hinrichten lassen. Nun lässt der Diktator nach Belegen für seine Unterstellungen suchen.

Spalcke: Während meiner Gespräche mit den Kommandeuren der Roten Armee habe ich stets versucht, Antworten auf Fragen zu bekommen, die den Generalstab interessierten. Aber diese Fakten habe ich gesammelt, ohne dass die Kommandeure das merkten.

Vernehmer: Sie lügen. Uns ist bekannt, dass die Kommandeure der Roten Armee zugunsten Deutschlands arbeiteten und dass Sie von ihnen Aufklärungsdaten erhielten. Warum streiten Sie das ab?

Späte Rehabilitierung
Wahre und vermeintliche Schuld werden nicht abgewogen, die Sowjetoffiziere arbeiten im Akkord. Und so geht das Schicksal sehr ungleich mit den Verhafteten um. Gotthold Starke, bis 1941 Botschaftsrat in Moskau, war Vertrauter des Botschafters Graf von der Schulenburg - jenes Mannes, den Hitler 1944 wegen Beteiligung an der Stauffenberg-Verschwörung hängen lässt. Starke hat Schulenburg noch einen Tag vor seiner Verhaftung besucht, und der trägt ihm damals auf, nach Hitlers Niederlage Stalins Außenminister eine Botschaft zu übermitteln: dass es für ihn "die schlimmste Stunde" gewesen sei, als er 1941 Molotow "die sinnlose Kriegserklärung" überreichen musste. Die Nähe zu Schulenburg hilft Starke nicht, er verschwindet im Gefängnis der Stadt Wladimir. Seine Gnadengesuche werden ignoriert, obwohl er 1948 in einem Brief an Außenminister Molotow beteuert:

Ich war immer überzeugt, dass das Glück nicht vom Westen, sondern nur vom Osten kommen kann. Deswegen bin ich sicher, dass ich sowohl für die Deutschen als auch für die Russen in der Ostdeutschen Besatzungszone nützlich sein kann.

Starke kehrt erst 1955 nach Deutschland zurück. Der 73-jährige Herbert von Richthofen, ein Diplomat der alten kaiserlichen Schule und einst Gesandter in Sofia, stirbt sogar in den Kellern der Lubjanka. Sein Nachfolger Beckerle dagegen, der Juden in den Tod geschickt und auch in Lodz schlimm gewütet hat, kehrt unversehrt nach Deutschland zurück und erhält von der Stadt Frankfurt eine Entschädigung von 6000 Mark. Ende 1966 wird er doch noch verhaftet, zu einer Verurteilung aber kommt es nicht.

Eines der interessantesten Schicksale ist das des Journalisten Hermann Pörzgen, seit 1937 Moskauer Korrespondent der "Frankfurter Zeitung". Während des Krieges arbeitet er als deutscher Presseattaché in Tanger, Paris und dann in Sofia. 1944 wird er in Bulgarien verhaftet und nach Moskau gebracht.

Pörzgens Berichterstattung aus der Sowjetunion in den dreißiger Jahren, ja selbst private Fahrten in die Leningrader Eremitage werden ihm nun als Spionage ausgelegt. Er habe "Artikel verleumderischen Charakters geschrieben" - seine "antisowjetische" Haltung sei offenbar, notieren die Untersuchungsführer. Pörzgen wird zu 15 Jahren Haft verurteilt; auch seine Gnadengesuche bleiben erfolglos.

Er kommt erst 1955 mit den letzten Kriegsgefangenen wieder nach Deutschland - und kehrt schon ein Jahr später freiwillig nach Moskau zurück, als Korrespondent seiner alten Zeitung, die nun "Frankfurter Allgemeine" heißt.

Das Land der Sowjets lässt ihn nicht los, er bleibt weitere 20 Jahre, 1976 stirbt er dort. Pörzgen gilt heute als Nestor der deutschen Russland-Berichterstattung. Er immerhin wird 1990 von der Moskauer Militärstaatsanwaltschaft rehabilitiert, 14 Jahre nach seinem Tod.

Zum Weiterlesen:

W.S. Christoforow (Hrsg.): "Die diplomatischen Geheimnisse des Dritten Reiches 1944-1955" (Russischer Titel: "Tajny diplomatii Tretjewo Rejcha 1944-1955 - Dokumenty"). Reihe "Rossija 20. Wek", Verlag Menschdunarodnyj Fond "Demokratija", Moskau 2011; 876 Seiten; 616 Rubel.

Източник - http://www.spiegel.de/einestages/russische-verhoerprotokolle-a-947376.html
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
Выжить любой ценой. Никола Кръстев – о болгарском космонавте
0.jpg
40 лет назад полет Николая Рукавишникова и Георгия Иванова на корабле "Союз-33" заметно оживил будни болгарского обывателя, внёс в его существование ощущение эйфории и превосходства над другими, даже развитыми странами, которые не имели ещё своего представителя в космосе. "Нерушимая болгаро-советская дружба" поднялась на новый виток, на сей раз на околоземную орбиту. Восхищение болгарского народа своим космонавтом было неподдельным, в этом смысле политическая подоплека полёта практически не играла роли. С технической точки зрения полет Рукавишникова – Иванова следует считать либо чудом, либо небывалым везением: отказ основного двигателя космического корабля чуть не привел к гибели экипажа. Только холодный расчет и самообладание командира дали возможность спускаемому аппарату благополучно произвести посадку.

Звёздный час Болгарии наступил 10 апреля 1979 года. Хорошо помню этот день: погода стояла прекрасная, а мне надо было готовиться к вступительным экзаменам в университет. Хотя газеты и телевидение ещё ничего не сообщали, слухи о болгарине в космосе стали распространяться. Что там, на околоземной орбите, происходило, мы еще не знали. Но, как выяснилось позже, космическая драма Николая Рукавишникова и Георгия Иванова по накалу страстей и накалу обшивки двигателя не уступала драматике ситуации экипажа "Аполлона-13". За несколько часов до того, как болгарский эфир взорвался космической новостью, моему отчиму удалось достать через связи в типографии окаймленный болгарским флагом большой цветной портрет молодого человека в скафандре. Отчим вставил фото в раму и гордо повесил на входную дверь нашего дома. Когда наконец вышел первый выпуск экстренных новостей, мы поняли, что произошла накладка: с черно-белого экрана улыбался мужчина с густыми усами, в то время как мужчина на нашем портрете был моложе и без усов. Это был дублёр Иванова, Александр Александров, который тоже полетит в космос, но лишь через девять лет.

Космические полеты 1960-х настолько тесно были связаны в нашем сознании только с СССР и США, что сама идея полета человека из другой страны даже не приходила в голову. Тем не менее, после открытия советской программы "Интеркосмос" в 1967 году был запущен механизм, который дал возможность гражданам из дружественных СССР стран отправлять своих представителей в космос. Научный потенциал таких полётов вряд ли оправдывал затраты, но политическая выгода была очевидной. Первым в рамках "Интеркосмоса" на орбиту отправился чехословак Владимир Ремек, который много позже уйдёт в политику, станет депутатом Европейского парламента от партии чешских коммунистов, а потом и послом Чехии в России. Ремек, замечу, единственный в истории Европарламента депутат – Герой Советского Союза.

Год спустя было подмечено: необычайно большое число новорожденных мальчиков назвали либо Георгиями, либо Николаями
Очередь Георгия Иванова в рамках программы "Интеркосмос" оказалась четвёртой. В свое время ходили слухи о том, что болгарский коммунистический лидер Тодор Живков обращался к Леониду Брежневу с просьбой отправить Иванова на орбиту первым. В недавнем разговоре со мной сам Иванов опроверг эти слухи и сказал, что такого просто не могло быть – из-за графика, по которому первые три "братских" космонавта (чехословак, поляк и гражданин ГДР) начали подготовку на полтора года раньше. Любопытным фактом стало изменение фамилии болгарского космонавта, поскольку по-русски она звучала неблагозвучно. Нельзя же во время церемонии вручения Золотой звезды в Кремле представить Генеральному секретарю ЦК ПССС космонавта под фамилией Какалов! Документы, на самом деле, не меняли, фамилию просто перестали использовать, и Георгий вошел в историю только под своими именем и отчеством, его отца звали Иваном.

На 79-м году жизни генерал-лейтенант ВВС в отставке Иванов не жалуется на здоровье, продолжает водить машину и все ещё занят работой в небольшой компании по строительству гостиниц и площадок для гольфа. Космонавт живет в своем родном городе Ловеч, усы и волосы у него всё те же, только цвет уже не тот. По воспоминаниям Иванова, вывод "Союза-33" на орбиту 10 апреля 1979 года прошёл в штатном режиме, однако во время подлёта к станции отказал главный двигатель. Капсула сблизилась с космической станцией на расстояние около 3 километров; экипаж попытался несколько раз запустить двигатель для дальнейшего сближения и стыковки. "При каждом запуске, – вспоминает Иванов, – двигатель включался и тут же отключался. Позже, уже при разборе на Земле, выяснилось, что вышел из строя насос подачи топлива в камеру горения, но во время пребывания на орбите мы этого не знали. После шести неудачных попыток из Центра управления полетами поступила команда прекратить запуск двигателя и отдохнуть 15 часов". В это время дублеры Рукавишникова и Иванова на Земле Юрий Романенко и Александр Александров лихорадочно прорабатывали варианты. Пришлось отказаться от главной миссии полета – стыковки со станцией "Салют-6".
1.jpg
Экипаж "Союза-33" Николай Рукавишников и Георгий Иванов. Spacefacts.de
Рукавишников был ветераном космических полётов и, вероятно, яснее Иванова представлял себе, какую опасность таила в себе авария. Несмотря на бодрые заверения с Земли о том, что все будет в порядке, он прекрасно понимал: осечка с запасным двигателем означает верную мучительную смерть от удушья для них обоих. В своих воспоминаниях Рукавишников рассказывал, что если бы такое произошло, то, наверное, они с Ивановым попрощались бы с родными по радио и потом полностью открыли бы клапан перепада, чтобы выпустить кислород из кабины. При таком варианте космонавты потеряли бы сознание в течение 10–15 секунд и их кончина была бы быстрой и безболезненной. Иванов, впрочем, утверждает: он ни на секунду не сомневался в том, что благополучный выход из ситуации будет найден. Медицинские данные, которые автоматически записываются во время космических полетов, подтверждают его уверенность: за время полета его пульс и давление практически не менялись. 40 лет спустя космонавт говорит: что бы ни произошло, они бы точно выжили.

На следующий день (по совпадению, это было 12 апреля, День космонавтики) Юрий Семенов, конструктор резервного двигателя, предложил использовать его для захода на траекторию спуска. По расчетам, запасной двигатель должен был проработать 188 секунд в автоматическом режиме, однако на деле Рукавишникову пришлось вручную выключить его на 213-й секунде. Избыточная работа двигателя привела к удвоению перегрузок. Последние слова Рукавишникова перед посадкой в ответ на постоянные запросы Центра о состоянии экипажа были такими: "Заткнитесь, перегрузка!" Спускаемый аппарат благополучно приземлился в 320 километрах от города Джезказган. В свое время в Болгарии ходили слухи, что во время спуска Рукавишников якобы потерял сознание и Иванову пришлось взять управление на себя, однако по опубликованным записям разговоров Центра управления полётами с космонавтами можно сделать вывод, что оба члена экипажа были в сознании в течение всего спуска.

Иванов вернулся в Болгарию лишь 5 недель спустя, когда закончилось официальное расследование аварии на орбите. По причине выхода из строя "Союза-33" было принято решение отправить на стыковку аналогичный корабль, "Союз-34", в автоматическом режиме. На этом корабле вернулись на Землю со станции "Салют-6" космонавты Владимир Ляхов и Валерий Рюмин. Звезду Героя Советского Союза вручал Иванову в Кремле Леонид Брежнев, а вот Рукавишников за свой отважный комический полёт получил всего лишь орден Ленина. По советским правилам космонавтам "давали Героя" только за первые два полёта и по ордену Ленина за каждый последующий, а Рукавишников к тому времени уже дважды побывал на орбите.

В Болгарии космонавтов встречали как героев. Год спустя было подмечено: необычайно большое число новорожденных мальчиков назвали либо Георгиями, либо Николаями. Из-за аварии "Союза-33" следующий пилотируемый полёт, венгерского космонавта Берталана Фаркаша, пришлось отложить на год, чтобы доработать конструкцию двигателя. Болгарину не удалось полететь первым в рамках программы "Интеркосмос", однако Болгария оказалась единственной страной в рамках этой программы, которой удалось отправить на орбиту двух космонавтов. Дублер Иванова, Александров, слетал в космос в 1988 году. Программа "Интеркосмос" закрылась после распада СССР. Командир экипажа "Союза-33" Рукавишников скончался от инфаркта в Москве в 2002 году.

Никола Кръстев – болгарский журналист, живет в США
 
КОЙ ПОКРЪСТИ БЪЛГАРИТЕ?

Вероятните хипотези, които ще разгледаме са три:
1. Българите са покръстени от ромеите /неправилно наричани гърци/ и за това са православни.
Няма исторически документи поне до сега, в които да е писано, че гърци са покръстили нас българите. Как са пропуснали този важен факт древните „византийци“ е въпрос, който остава без исторически отговор. Винаги ни е показване миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата летопис, под която четем – „Покръстване на българиТЕ.“
1.jpg
Какво пише - „Покръстване на българиТЕ“ или „Кръщение на българи“ най-горе по средата???!!!
Пишеше на чист български език - „Кръщение на българи“ /Крщение блъгаромъ/.
– Кое по ред е това кръщение?
Кръстени ли са българите много преди Борис I ?

2. Втората хипотеза е да сме покръстени от Рим.
Ако разгледаме Зигеберг - „За покръстването на българиТЕ“.
Това, което четем, че в 865г. Българският княз Борис I е наречен Rex – Крал, което се получава единствено от Рим. След това се твърди, че приел християнството заедно с народа си от папския престол от папски свещеници. Важно е да се подчертае, че в случая се говори само за един етнос – българите. А за „славяни“ – изобщо не се говори.
И след това е писано всичко, което се преподава в българските училища, но с тази разлика, че е извършено не от гърци, а от папски свещенослужители – станал монах, поставил на престола по-големия си син и го ослепил, когато се върнал към старата вяра, и поставил на престола по-малкия си син.
2.jpg
ЗИГЕБЕРТ
Това го пише в историята на България, която всички изучаваме. По този текст са направен и филм. Но в нашата история се твърди друго, че получаваме християнството от Константинопол от гърци.

3. И третата хипотеза - В Божието слово е писано, че българите /траките/ са получили кръщение от апостол Павел.
Римляни, глава 15, стих 19
19 със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий], така щото от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие.

Под израза „дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие“ означава, че апостол Павел е кръщавал на територията на Балканите, като това включва не само кръщение за покаяние /водното кръщение на Йоан Предтеча/, но и Огненото кръщение със Светия Дух., както казват и четиримата евангелисти:
Матей, глава 3, стих 11
11.Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.
Марк, глава 1, стих 8
8. Аз ви кръщавам с вода; а Той ще ви кръсти със Светия Дух.
Лука, глава 3, стих 16
16. Иоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му: Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.
Йоан, глава 1, стих 33
33. И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.

Въпросът е - Кой покръсти българите?
 
КОЙ ПОКРЪСТИ БЪЛГАРИТЕ?

Това ще е дълга тема и за това се опитах да я напиша отделно...
Съображения към хипотеза първа:
1. Българите са покръстени от гърците:
Тракиецът от Ниш, Константин Велики е осъзнал стратегическото значение на Византион и прави града столица на Източната Римската Империя /ИРИ, по-известна като Романия/.
Това няма нищо общо с гърци и Гърция.
Константин не говори гръцки и няма нищо общо с гърци.
Официалното обръщение към император Константин е латинското "Доминус".
След Константин Велики на престола на Романия идват неговите синове:
= Константин І,
= Констанций,
= Констанс І.
Последвани са от техния роднина тракиеца
= Юлиан
и от траките:
= Йовиан,
= Валентиан,
= Валент,
= Маркиан,
= Лъв Бесът,
= Лъв ІІ,
= Юстин І,
= Юстиниан Велики,
= Юстин ІІ,
= Тиберий ІІ,
= Фока.

Първите триста години след Константин Велики /от 330г. до 610г./, след както тракийският град Византион става столица, траки управляват и защитават ИРИ и тракийска е заслугата за построяването и укрепването на града. В следствие на това, траките са законни наследници на ИРИ.
Тук е важно да се убедим, че дори от Македония, не е имало гръцки императори.
Юстиниан Велики е роден близо до Скупи (днешно Скопие, Македония), в градчето Тауризиум.
Пример: - Истинското име на Юстиниан Велики е Flavius Petrus Sabbatius Iustinianus / Флавий Петър Саббатий /.
Забележете, че два пъти е използвана във фамиливта му буквата "Б" - СаББатий.
А в гръцкият език НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА ЗВУК -"Б".
Това несъмнено означава, че "гръцките" императори на "византия" нямат нищо общо с гърците...
След 610 г. идва на власт идва не грък, а арменеца Ираклий – приятелят на княз Кубрат. Той е последван от синовете си Ираклий ІІ и Константин ІІ... Дори и в по-късни времена на трона в Константинопол седят не гърци а арменци. Става дума за: Христофор Лакапин, Константин Лакапин, Стефан Лакапин, Лъв V Арменец, Роман І, Йоан Цимисхи, Артавазд, Филип Вардан, Василий І...
В тракийския град царуват също и фригийците Михаил ІІ, Теофил, Михаил ІІІ. Съгласно трудовете на Херодот и Страбон фригите са тракийско племе, което преди да се пресели в Мала Азия се е наричало бриги и живеело заедно с македоните в Македония.
Михаил ІІІ, при който уж България приемава "гръцката" религия е от фригиец, т.е. от тракийско /българско/ племе /от Мала Азия/ и за това на печатът му е записано на български език най-известният български род - "ДУЛО".
https://www.sentia.ru/index.php?threads/Романия-Византия.2137/

Дори и днес в Уикипедия е писано, че според Херодот - фригите /бригите, понеже гърците не произнясат "Б"/ са ТРАКИ.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Бриги

А Михаил III, при който уж приемаме "гръцката" религия е последен император от Аморийската (Фригийската) династия.
Най-ранното писмено споменаване на ТРАКИ е от ОМИР, Втора песен на "Илиада" - СЪН /в ред 845/, където с това име е обозначено населението на Тракийски Херсонес:
...
"А пък Пейрой с Акаманта предвождаха всички ТРАКИЙЦИ,
мирно живеещи близо покрай Хелеспонт бързотечен."
...
Източник: "Илиада", Омир
В античността, днешния полуостров Галиполи в Мала Азия е известен като Тракийски Херсонес или Тракийски полуостров. Днешния Босфор пък е наричан в миналото Тракийски БОСПОР, т.е „Тракийски проток”.
И сега ще представя френска карта от XVIII век на Троада и античния Тракийски Херсонес /Тракийския полуостров/ - днес полуостров Галиполи в Мала Азия.
Френска карта.jpg
Вижте горният ляв ъгъл на картата и в самата карта.
Писано е - ХЕЛСЕПОНТ - точно, което Омир споменава в "ИЛИАДА", че е тракийски. И е писано ТРАКИЙСКИ ХЕРСОН /Тракийски полуостров/. А картата е от 18 век след Христа.
 
И сега да видим, че според архивите на Българската академия на науките /БАН/, "Тракийският поток" се нарича "ТРАКИЙСКИ БОСПОР", а не босФор, както се нарича сега.
Тук преводът е от социализма и "Тракийския босПор" е преведен като Тракийски босФор"
Всички обаче трябва да видят, че в оригиналният текст четвъртата буква гръцкото "ПИ" и се чете "Тракийско ВосПор" /гърците нямат звук "Б" в езика си/.
9612613P.jpg
 
АКО БЕШЕ ЖИВ, ГЕНЕРАЛ ВАЗОВ ЩЕШЕ ДА ЗАСТРЕЛЯ НЯКОИ ОТ ВАС !
1.jpg
Макетът за паметник на ген. Вазов. Снимка – Плевен прес.

Едва ли има нормален човек, който да е против издигането на паметник на този невероятен генерал. Но да вдигаш паметник, а да не вдигнеш мълчанието около съдбата и последните дни на великия пълководец – направо е престъпление. Да вдигаш паметник, а да не вдигаш мълчанието за тарикатите около неговото построяване – е направо отвратително. Ако беше жив – генералът щеше да ги подкара един по един.

Най-напред ще започне от БСП. И ще продължи с „колегите“ си от МО. Тия „борци“ за увековечаване паметта на ген. Вазов удобно забравят, че героят от Дойран, издъхва след продължителна агония без да получи медицинска помощ, защото е бил „защитник на буржоазна България и кмет – слуга на фашисткия режим на цар Борис“.

След 9-ти септември 1944 година комунистите попиляват семейство Вазови. Писателят Иван Вазов получава званието „шовинист“ и негови творби са забранени за печат. Генерал Владимир Вазов е принуден да се върне в родния Тетевен, откъдето е съпругата му Мария. Неговият племенник Иван /син на д-р Кирил Вазов, брат на генерала/ е разстрелян от „Народния съд“, защото е бил министър на търговията в правителството на Добри Божилов. Нищо, че е участвал активно в спасяването на българските евреи.

Синът на генерала – Георги, химик, е хвърлен без присъда в концлагера на Бобов дол, в мините. Оцелял, с избити зъби, се завръща след няколко години при семейството си. Най-малкият син на генерала, също Владимир, награден с орден „За храброст“ в т.н. Отечествена война, е осъден през 1945 год. от „Народен съд“ чрез лъжесвидетели на 10 години затвор, глоба и конфискация на имуществото. Защото е знаел английски и е бил „шпионин“. Освободен е в края на 1950 година, но ПРИСЪДАТА И ДНЕС НЕ Е ОТМЕНЕНА !

Генералът умира в Тетевен и погребението му е полулегално. На гроба му слагат дървен кръст с името, без званието генерал. По-късно когато тетевенското гробище е ликвидирано, за да се построи почивна станция на Централния съвет на профсъюзите, костите на генерала са изхвърлени за унищожение !

И за всичко това се мълчи. Все още ! Генералът няма гроб, няма мощи, няма истина за живота му, няма покаяние от убийците на душата му, но ще има паметник ?!

Какъв паметник, какви пет лева, когато душата на генерала е съсипана ! Дали от паметник има нужда, или да се възстанови честта и достойнството на името и семейството му ?! Но това изглежда е по-трудно, отколкото да се бием в гърдите, че сме патриоти. Особено в навечерието на избори.

Със сигурност генералът щеше да има патрон и за тарикатите. Както за тези от 1941 година когато изчезват 3 милиона лева предвидени за паметник на героите от Дойран, така и за тези от 2018-та година, които се усукват около идеята за паметник заради келепиреца. Бил той политически или финансов. Защото от 80 хиляди лева за изграждането му, както първоначално се твърдеше, сега сумата е 200 хиляди лева според някои от организаторите.

А информационният център на Министерството на отбраната обяви в сайта си на 7-ми юли т.г., че има идеен проект на паметника направен от арх. Румен Данговски и скулпторите Благовест Апостолов и Марин Марков. Преди ден беше докаран и макета на идейния проект. Но никой от борците за паметник не спомена имената на първите двама. Вероятно защото Румен Данговски е съпругът на Цецка Цачева, същият, който покрай шеметната кариера на съпругата си стана шеф на отдел в държавната фирма Ръководство „Въздушно движение“ /РВД/, нищо че архитектурата няма нищо общо с въздухоплаването. За сметка на това заплатите там са космически за плевенските ширини. Скулпторът Благовест Апостолов е известен повече с това, че е приятел на Мутафчийски и автор на лъвовете и ангелите в гробницата в частното гробище „Св. Архангел Михаил“ на починалия преди 5 години оръжеен бос. Младен Мутафчийски – търговецът на оръжие № 1 в България. Милионер. Женен за дъщеря на полковник от ДС.

Сега навързахте ли ги нещата ? Прибавете към тях наближаващите избори, междупартийните сделки и ползата /финансова и рекламна/ от акция „паметник“ и ще разберете защо плевенчани не желаят да дадат лептата си за построяването на въпросния паметник. Даже и да не знаят всичко за живота и съдбата на генерала, знаят морала на тези, които от всяка кауза калкулират ползи. И това ги отвращава !
2.jpg
Макетът и част от инициаторите. Снимка – Плевен прес.
3.jpg
Ген. Владимир Вазов с тримата си синове. Снимка – интернет.
4.jpg
Паметниците на братята Вазови в Сопот – Владимир и Георги. Снимка – интернет.
 
Болгария же присоединилась к Германии и СССР только 1 марта 1941.
Тук искам да посоча една измама, която създадоха комунистите в българската история.
И лъжата е следната - царсто България подписа на 1 март 1941г. тристранния пакт с Германия, Италия и Япония и след това вермахта влезе в България! България стана съюзник на фашистка Германия.
Това е комунистическа лъжа!
На 1 март 1941г. България сутринта е окупарана от вермахта.
Фелдмаршал Зигмунд Лист навлиза през румъния в гр. Русе.
Няколко часа по-късно във виена, в двореца белведере в 13:35 ч. средно европейско време/сет/, което съответства на 14:35 българско време, русофилът Богдан Филив /син на подп. Димитър Филов, убит за предателство в т.нар. у нас "бунт" на русофилите в Русе/, подписва в условията на окупация на България.
т.е. България първо е окупирана, а след това подписва тристранния пакт.
Руssците много се нервят, като им кажем този факт.
Освен това - България подписва по задължение в член 60 от ньойския диктат от 27 ноември 1919г,.
9645048p.jpg
Член 60 от оригинала на ньойския договор, подписан на 27. 11. 1919г

Член 60
България се задължава да признае с пълна сила мирните договори и допълнителни конвенции, които са сключени или ще бъдат сключени от съюзните и сдружени сили с силите, воювали на страната на България, за приеме постановленията, които ще бъдат взети или ще бъдат взети досежно* териториите на бившата германска империя, на австрия, на унгария и турската империя и да признае новите държави в определените им по този начин граници.
"ще" е бъдеще време в българския език.
* пояснение - думата "досежно" е стара и означава "относно".
///
В тристранният пакт участват три държави от антантата /Италия, Япония и СССР/ и една от централните сили /Германия/. Това се разбира от член 5 на тристранния пакт, който е приложение към пакта с България.

Член 5. Германия, Италия и Япония заявяват, че даденото споразумение в никакъв случай не засяга политическия статут на съществуващото в сегашния момент споразумение между трите държави и Съветския съюз.
///
България изпълва точно изискванията на член 60 от ньийския договор, което е задължена да признае.
И понеже тристранният пакт е подновяване на антикоминтерновския пакт от 25 ноември 1936 г., това легитимира българия като антикомунистическа държава.
И за това Сталин обявава война на царство България на 5 септември 1944г.
След комунистическия преврат на 09.09.1944г. русофилът Богдан Филов е убит от своите господари, в който той и баща му бяха влюбени - руските комунисти!
 
Как умряха 42 съветски войници при "освобождението" на България през 1944 година

burgas_sav_armia.jpg
"Освобождението" на град Бургас през 1944 г.

11.09.2019
В откритата на 9 септември 2019 г. от посолството на Руската федерация у нас изложба, посветена на „освобождаването” на България от нацизма през септември 1944 г., липсва важната информация колко жертви е дала съветската армия за това „освобождение”, след като на 5 септември същата година обявява война на България. Шокиращо руският посланик Анатолий Макаров също не можа да отговори на този въпрос.
Историографът Митко Иванов разказва за един малко известен случай на смъртоносното отравяне в резултат на препиване с етилов спирт на 42-ма съветски войници веднага след „освобождението” на гр. Бургас през септември 1944 г. За първи път изследването е публикувано във „Флагман” през 2018 г., а сега той е публикувано в сайта desebg.com.

Вече близо 75 години се носи като градска легенда историята за съветските войници, отровили се с метилов спирт през 1944 г. в Бургас. Чували сме тази трагична случка в няколко варианта, които частично си противоречат.

Най-често се разказва, че в някакъв склад в Бургас (на гарата? на пристанището? в местността Капчето? във фабрика Девеко?) нахлули съветски войници и намерили бидони със спирт. Пазещият стоката енергично се опитал да ги спре да консумират, крещейки нещо, вероятно на български. Съветските войници незабавно го разстреляли, след което се почерпили обилно. Поканили и стотици свои колеги.

Алкохолът обаче е бил метилов, и тъкмо това крещял българинът. Броят на пострадалите бил огромен – между няколко десетки и няколко стотин, в различните версии. Били погребани с почести (?)

Днес в парк „Изгрев“ (старите гробища до 1962 г.) южно от параклиса „Св. Троица“ се намира немалък по размери общ гроб с два паметни знака. Надписът на единия гласи: „Тук са погребани съветските войни починали в гр. Бургас“, а на другия паметен знак пише: „На освободителите вечна слава! 1944-1945“.

Предполага се, че именно там са тленните останки на падналите в борбата с метиловия алкохол войни.

В някои публикации, споменаващи тази история се отбелязва, че това са единствените по-значими човешки загуби на Червената армия на територията на България. Което е много конфузен факт, защото през 1944 г. СССР обявява война на България – страна, която няма никакво намерение да воюва. След това решава да я окупира, а в края на войната нашата държава получава статут на победена.

По обясними причини в нашите архиви документи за отравянето не са открити. Липсваше и достоверен източник с цитирани точни факти. Това караше част от бургазлии да се лутат в противоречивите версии, а някои дори да се съмняват в достоверността на историята.

Благодарение на журналиста Николай Цеков, който също споменава историята в своя публикация, успяхме да се запознаем с изследването на руския историк А. Тимофеев, което е поместено в руското списание "Родина", №1, 2011, с. 133-136., под заглавие „Стоит над горою Алеша. Облик красноармейца, освободителя Балкан.“

Изследователската ни страст беше задоволена, защото трудът на руския историк предлага обилни факти по случая (благодарим за прецизирането на превода на Цвета Томова). Ето преразказ на събитията по дати и с имената на главните участници:

Бургас е окупиран от Червената армия на 9 септември 1944 г. На 14 септември 1944 г. в складове на територията на града войници открили бидони с алкохол. Полковият командир майор Приходко, в присъствието на заместник-полковия командир по политическите въпроси Рисин повикал старши лейтенанта от медицинска служба Дяченко и поискал от него да провери годността на алкохола за консумация. Командирът наредил да се извърши експресен анализ с думите:

"Вие сте лекар, пийте и ми кажете какво е това!"

Дяченко обаче отказал да пие от алкохола и заминал (вероятно извън Бургас?), за да изследва качеството на спирта от склада.

Какво се случва през следващите 60 часа, можем само да предполагаме. Но това никак не е трудно: несъмнено стотици войници и офицери са изпили различно количество от отровата, при това в отсъствието на лекаря Дяченко. Сигурно е обаче, че на 16 септември вече са пострадали тежко някои от консумиралите от спирта. Едва на сутринта на 17 септември складът бил поставен под охрана.

Последствията били потресаващи. Трагичния баланс обобщили в доклад военният следовател от Четвърти механизиран корпус майор Шмуклер, главния медицински експерт Шпиганович и ръководителят на военното санитарно управление на 3-ти украински фронт Неймарк:

През периода 16-19 септември 1944 г. в гарнизона в Бургас, в резултат от отравяне с метилов алкохол били засегнати около 190 души, потърсили медицинска помощ - 154 войници и офицери, 120 са били хоспитализирани, 6 са ослепели. Починали са 42-ма съветски войни.

Прави впечатление, че в това резюме от военно-медицинския доклад липсва информация за застрелян българин. Това би могло да бъде и укриване на неудобен факт. Такава информация липсва и в единствения от многобройните преразкази по случая, който е почерпен директно от свидетел. Преразказа ни г-н Георги Чаракчиев, който го е чул от съвременника на историята, големия български индустриалец Димитър Велчев (констатирахме известно противоречие в двете описания - в датите и в броя на пострадалите; запитахме се дали това не са два отделни случая?).

Че случаите (случаят?) с метиловия спирт са били потулени става ясно и от спомените на известния бургазлия Динко Хаджидинев, съвременник на събитията. Чудесен и добросъвестен разказвач, с будна и релефна памет, в книжката си „Бургас – есенни сънища“ той описва далеч по-маловажни престъпления на съветските войници в Бургас („многобройни бели“, кражба на колело), но не споменава нито дума за отравяне на близо 200 души. Хаджидинев обаче навежда на хипотеза какъв род войници са основните участници в трагедията. Според него първите установени в града съветски поделения „имаха указания и те ги спазваха стриктно – да се държат приятелски и дружелюбно с населението... Но с идването на кашишките поделения отношенията поохладняха... те проявяваха неутолима жажда за алкохол, напиваха се бързо и неконтролируемо...“ (кашик – жаргон за войник от сухопътните войски).

Къде са били лекувани стотиците пострадали? Една снимка на ДА „Архиви“ навежда на идея: в сградата на Гимназията очевидно е била устроена военна болница. Това се е случило още през 1941 г. Ето какво си спомня Динко Хаджидинев в същата книга: „Бялата красива сграда на реалната гимназия бяха я взели германците, превръщайки я в болница за частите, които пребиваваха в Бургас и около него.“ Несъмнено същата временна болница е използвана и от съветската армия.

Не поставяме под съмнение и тези спомени. Но все пак изследването на Тимофеев по документи в руските секретни архиви е много сериозно! Авторът е специалист от висока класа, с респектиращи награди и публикации и е черпил информация от извора. Тук изниква още един въпрос: как са били изнесени тези данни от съветските военни архиви, след като е добре известно, че те и до днес са строго секретни?
Ето какво сподели (пред мен, М. И.) журналистът Николай Цеков:
„Най-учудващото в информацията на Тимофеев е, че авторът се е добрал до абсолютно закритите по времето на Путин военни архиви на Русия. А достъпът до тази част от тях, която съдържа информации за военните престъпления на руската и Червената армия, никога не е бил възможен. По времето на Горбачов и отчасти при Елцин все пак е имало някакви възможности за справки. В началото на 90-те г. за кратко време е било възможно за историци и изследователи да работят с тези архиви.“

Това даде шанс и на нас за пръв път да цитираме обилни факти от тази грозна и трагична история от миналото на Бургас.
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
3-й март.
102 года назад, 3 марта 1918 года Россия капитулировала, победители - Турция, Болгария, Австро-Венгрия, Германия
От Болгарии Брестский договор подписали Андрей Тошев, Петр Ганчев, Теодор Анастасов
Болгария стала европейской страной после лицемерного "освобождения" Российской империей в русско-турецкой войне 1877-1878 годов.
1.jpg 2.jpg 3.jpg 4.jpg
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
КГБ даёт указания болгарским коллегам о кампании дезинформации по поводу якобы "изобретения СПИДа в США в рамках проекта по разработке биологического оружия в секретной лаборатории в Форт-Детрик". 1985 год.
EZxayhyX0AYXw4h.jpg EZxazHiXQAcLhd9.jpg
СССР - это не вкусное мороженое, а в первую очередь ложь и еще раз ложь!
 

Глокая Куздра

Гражданин форума
Команда форума
27 юни 2020
О, летни времена, о, морски нрави и спомени…
1.jpg
Лятото е в разгара си, бургаския плаж е препълнен с голи тела. Няма забрани има само свобода! Вече нищо не прави впечатление на днешните бургазлии. Отмина времето на Евиния и Адамовия плаж, заринаха в пясъка скалите с нудистите. След време ще изчезнат от речниците като остарели думите, свян и срам. Някак постепенно свикнахме или се примирихме да ни навират под носа голотата, понякога грозна и отблъскваща. Убеждават ни, че тя не е срамна. Старомодно изглежда да се къпем с бански или да не се радваме на прекрасните мацки по монокини плъзнали по протежението на целия плаж.

През 1905 год. се налага построяването на по-солидни и модерни морски бани. Общината взема решение да бъдат построени нови в източната част на града под бъдещата крайморска градина. Определят се такси, които наемателя на постройките да вземе за къпане: първа класа- 20 ст., втора – 15 ст. и за трета- 10 ст., като на мъжете се дават гащички, а на жените ризи.Дават се под наем и 2 бански хавлии срещу сума – 15 ст. Баните са снабдени с чиста вода за пиене и душове.Прокарват се тръби за студена и топла вода. Монтиран е парен котел. Изградени са циментови вани и кабинки.Баните работят целогодишно.
2.jpg
През миналия век в Бургас имало три плажа. Освен Плажът на удоволствието, където таксата е 3 лева, Народният плаж (към солниците и Поморие, 1 лев такса за народа, за бедните – без пари), има и Работнически плаж (зад Индустриалния квартал, там се къпят безплатно).
Почти всички бургазлии са отлични плувци. Обучават и децата от малки пускат ги на дълбокото сами, като на раменете им привързват по една зряла, непробита кратуна. Като му „глътне“ и дупето вода, детето е готово да плува.

Много от нас ще се усмихнат или даже ще се развеселят на архивните разпореждания за опазване на добрите нрави на плажа въведени от нашите дядовци в далечната 1935 година.

И тогава, както и сега летния сезон за правене на морски бани е започвал през м. юни. Бургаското полицейско управление издава строга заповед за опазване морала и добрите нрави по плажа и по време на къпане в морето. В нея са изброени няколко задължителни правила:
  1. Наемателите на морските бани да обозначат с кръст местата определени за къпане на мъже, жени и семейни. И да означат тези места с надписи.
  2. Забранява се преминаването на хора от мъжкия плаж на женския и обратно.
  3. Началниците на Първи и Трети полицейски участък да вземат мерки за въвеждане на строг ред на плажовете и забранят къпането без гащи и костюми.
  4. При женските бани да се постави полицай, който да не позволява на мъжете да преминават в женския плаж. Мъж, който желае да се къпе със семейството си, няма място на женския плаж, а в семейния.
  5. Да има дежурни спасителни лодки, които да забраняват на мъжете да навлизат в женските бани откъм морето и се поставят шамандури за обозначаване на границата.
В по ново време плажуването на морския бряг се променя постепенно.
Основният плаж – Централният е от оградата на Пристанището до моста под Казиното.
3.jpg
Северната част се развила след изграждането на комплексите „Лазур“ и „Братя Миладинови“.
Продават се билети и от събраните пари концесионерът печели. Не се налага на плажа да се строят кръчми и да се набиват чадъри с шезлонги. Така се запазва оригиналността на плажната ивица.
Появява се и информационна служба, която известява от високоговорители какви са прогнозите за времето, за водата и каква е флаговата сигнализация. През останалото време музика се чува из целия плаж. Често по плажната радиоуредба се издирват и загубени деца на разсеяни родители. Дежурни спасители следят за реда и охраната на плажуващите.

На специална площадка се изпълняват програми, спектакли, модни ревюта, конкурси “ Мис и мистър плаж”. Там се провеждат и Нептуновите вечери. Заради тях специално пристигат артисти от София. Свири оркестър, изявяват се млади певци.
Нептун излиза с лодка от морето, а на плажа го посреща свита от готини мацки, водени от бат’ Петьо Пандира, който е несменяемият Фигаро – старши бръснар на Нептун.
Владетелят на морските дълбини най-често се играе от Кольо Кандов, син на известния артист бай Цено Кандов.
Нептун е бил и Георги Калоянчев. Самото кръщаване протича под звуците на оркестъра, а новопокръстените освен морски имена получават и ритуално хвърляне в морето. Съпровождано винаги от много смях и веселие.

Тази атмосфера на плажа вече я няма...

автор: Соня Кехлибарева
 
Сверху